На пръв поглед 2-годишният Тоби е като всички останали деца. Усмихва се, прегръща майка си и играе с любимите си играчки.
Русокосото англичанче се различава от връстниците си по едно нещо.
"Тоби иска да яде, но не може - повдига безпомощно рамене майка му Сузане. - Когато правя пържени картофи и риба за двете му сестри, неговата малка ръчичка посяга към храната. Той може единствено да смуче вкусотиите, но не да ги дъвче и гълта. Дори вареният ориз, който толкова харесва, го поболява. Опитахме да му дадем само няколко зрънца, но той веднага се задави", разказва с насълзени очи 37-годишната домакиня от Баркисленд.
Година след раждането на сина си жената разбира, че той страда от неизвестно и

странно заболяване

- еозинофилен езофагит - алергичен към храна!
Момчето има възпаление на храносмилателната система. То причинява забавяне на растежа и болки в корема. Когато храната достигне до хранопровода, тя предизвиква гадене, детето започва да повръща и изпитва чувство на отвращение. Според проучвания от тази болест страда един на 10 000 души. Имунната система на болния е дефектна и възприема всеки вид храна като враг. Лекарите разкриват, че такъв проблем съществува и при невръстното хлапе.
"Хората не знаят за деца като Тоби, въпреки че те са доста често срещани. Дори докторите не са чували за неговата болест. Той иска да опита и да яде, но неговото тяло отхвърля храната", казва Сузане.

Проблемите

на сина й започват 6 седмици след раждането му.
"Повръщаше през цялото време и имаше коремно неразположение", обяснява майката.
Първоначално Сузане и приятелят й Андрю Персивъл не се притеснявали от състоянието на сина си. Когато била бебе по-голямата им 7-годишна дъщеря Лили също повръщала част от смляната храна, но скоро се оправила. Така се случило и с второто им дете - 4-годишната Изобел.
"Мислехме, че и с Тоби ще стане същото и когато го отбия, всичко ще се оправи. Но това не се случи", казва примирено Сузане.
Времето минавало, а малкият й син не давал никакви сигнали, че ще се подобри. Вместо да започне да се храни нормално, Тоби отслабнал, развил хронична диария и започнал да пищи с часове. Сузане завела сина си на по-подробни изследвания, но в болницата не приели насериозно проблема им. Лекарите били убедени, че малкият е поредното, страдащо от колики, бебе, а Сузане е неоснователно притеснена. Майката била изтощена от непрекъснатото кърмене. Въпреки 24-часовото хранене бебето й изобщо не наддавало. За половин година Тоби качил колкото останалите деца качвали за половин месец - по-малко от 500 грама.
Детето останало

без диагноза

докато навършило годинка. Русокосият малчуган изоставал значително от средното за възрастта си тегло, бил апатичен, а развитието му се забавяло.
"Тоби нямаше сили да прави почти нищо. Всички дрехи му бяха широки. Едва лазеше, защото тялото му беше изнемощяло от глад", припомня си ужасяващата гледка Сузане.
С времето ставало все по-зле. През 16-ата си седмица, детето започнало да получава гърчове с писъци, които продължавали до два часа.
"Чувствах се толкова виновна. Питах се и се чудех дали не правя нещо грешно. Всеки път, когато го хранех, той започваше да пищи, сякаш изпитва нечовешка болка. Когато го заведох в болницата, се държаха с мен все едно съм параноичка. Лекарите казаха, че тези викове са следствие от колики", разказва отчаяната майка.
Тази диагноза се оказала заблуда. Когато станал на 5 месеца Сузане дала за първи път твърда храна на сина си. Тоби изпаднал в шок, задавил се и изплюл цялата храна заедно с капки кръв. Родителите веднага завели детето в една от най-добрите болници в Шефийлд, където лекарите го поставили под наблюдение и изследвали нивото на киселинност в стомаха му през следващите 24 часа. Резултатът - в хранопровода и стомаха му е установено наличие на изключително голям брой бели кръвни телца, които действат алергенно. Направените тестове показали, че Тоби проявява

особена непоносимост

към млечни продукти, пшеница и соя. Детето било препратено за лечение в главната болница в Лийдс. Истинският пробив бил направен преди първия рожден ден на Тоби. Лекарите преценили, че той трябва да се храни със сонда. Решението им дало резултат - едва тогава русокосото момче започнало да наддава на тегло и качило почти половин килограм за седмица. От тогава Тоби е минал през 9 различни процедури, тестове и операции и е преглеждан от петима различни специалисти.
"Всъщност въпреки много проблеми и посещения на болници той е жизнено и усмихнато хлапе. Справя се по свой начин и наистина е прекрасен", усмихва се 37-годишната му майка Сузане.

Сонда през стомаха

Единственият начин Тоби да приема ядене е със специална сонда, която я прокарва директно в стомаха му. За да се нахрани, тръбите на машината се прикачват към малкия пациент за по 10 часа всяка нощ. Така първото нещо, което вижда момчето сутрин след като се събуди, е майка си, чакаща сондата да свърши работата.
Болестта на Тоби ръководи изцяло живота на семейството.
"Всичко се върти около него, ангажименти в болницата и храненето. Трябва да работим здраво, за да сме сигурни, че и момичетата не страдат, но е много трудно", обяснява Сузане и си припомня семейната почивка до Канада през последния октомври.