Новият микроорганизъм се храни с фолио за оранжерии

Екип от швейцарски учени е открил втори вид бактерия, която се храни с пластмаса.

За откритието е съобщено на сайта на Environmental Chemistry Group - Цюрих, в края на юли. Това става две години след като през май 2016-а г. японски учени съобщиха, че са изолирали бактерията Ideonella sakaiensis, която се храни с PET - пластмасата, от която се правят повечето опаковки на хранителни продукти и напитки.

Швейцарската бактерия все още няма име. Тя е открита в почвата и засега е установено, че се храни само с определен вид пластмаса - PBAT. Това е полимер, от който се изработва найлоновото фолио за покриване на оранжерии и земеделска земя.

Бактерията се храни с въглерода от полимера, като отделя въглероден двуокис и увеличава своята маса. След смъртта си микрооганизмите стават част от почвения компост и така подхранват растенията.

Според публикацията има всички основания да се смята, че бактерията е в състояние да разгражда този вид полимер, който досега се е смятал за вечен, и то доста бързо. В текста не пише как може да се изолира самата бактерия и дали изобщо се правят опити за това. В изследването е участвал и Швейцарският федерален институт по водни науки и технология (Eawag).

Откритата преди две години Ideonella sakaiensis вече се добива и от нея се произвежда ензимът PETase, който разгражда PET опаковките за няколко дни вместо за стотици години. Той обаче все още е много скъп и заради това няма широко приложение.

Когато тази бактерия бе открита преди две години, учените бяха шокирани, тъй като PET съществува едва от 50 години и бактерията очевидно е еволюирала изключително бързо, за да може да консумира синтезирано от хората вещество. Опитите тогава показаха, че бактерията на практика е съществувала от много отдавна, но досега се е хранела с природни полиестери.

И двете бактерии според учените са революционни открития, тъй като може да разрешат дългогодишния проблем с пластмасовите отпадъци. В ЕС и другаде по света сега пластмасата се рециклира, но при сегашните технологии при всяко следващо преработване качеството на получената пластмаса пада. Ако откритите бактерии и ензимите, които произвеждат, се окажат достатъчно надеждни, те могат да разграждат пластмасите до базовите им съставки.