Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Една от най-известните мозайки - Александър Македонски с коня си Буцифал, която се намира в националния археологически музей в Неапол.
Една от най-известните мозайки - Александър Македонски с коня си Буцифал, която се намира в националния археологически музей в Неапол.

Комари пренасят вируса, най-уязвими са хора над 50 г., трансплантирани, хипертоници, диабетици, страдащи от бъбреци и рак

Една от хипотезите за изненадващо ранната смърт на великия завоевател Александър Македонски е, че е станал жертва на западнонилската треска (западнонилски енцефалит).

Някои не вярват, че наистина

миниатюрният комар

е победил непобедимия

Но е факт, че заболяването завзема все по-северни територии в западното полукълбо. И в Европа от коварния вирус вече умират хора. Това лято за приети в болница вече съобщиха Италия, Гърция, Унгария, Румъния. В Сърбия има и починали.

Според биографите Александър Велики е покосен в древна Месопотамия през 323 г. пр. Хр. Тогава е едва на 32 г. – жаден за територии и житейски наслади. Но в един топъл ден вдига рязко температура и след двуседмична треска и симптоми на мозъчно възпаление умира.

Версиите на ретродиагностиците за изненадващата смърт на легендарния предводител са много.

От отрова през предозиране на лек от кукуряк и остър панкреатит до коремен тиф и малария. Американски учени - епидемиологът Джон С. Мар и инфекционистът Чарлз Калистър, обаче с голяма доза увереност допускат, че причината е

вирусът “Западен Нил”

Първоначален тласък им дава цитат от Плутарх, на който до момента не е обръщано внимание. Той описва необичайно явление, което съпътства приближаването на пълководеца към Вавилон. Близо до днешен Багдад в краката на Александър буквално от небето падат мъртви гарвани от кръжащи над главата му ята.

Необяснимата случка в миналото напомня на странното измиране на птици в САЩ седмици преди да се идентифицират първите случаи на инфекция с вируса “Западен Нил” през 1999 г. С напредването на знанията за заболяването се разбира, че основен резервоар на вируса са заразените с него птици, а преносители - комарите, които ги хапят.

Чрез хоботите на кръвосмучещите насекоми западнонилският вирус се предава на следващите им жертви – хора, коне, кучета, котки и още много други крайни приемници.

Мар и Калистър тестват идеята си чрез алгоритъма GIDEON - Global Infectious Diseases and Epidemiology Network (Глобална мрежа за инфекциозни заболявания и епидемиология). Описаните симптоми на Александър Велики – бързо развила се остра инфекция, висока температура, силна отпадналост, загуба на говор, парези, делириум, обрив, плюс данните за мистично умиращите птици дават основание на учените да приемат западнонилската треска за най-вероятна причина за смъртта му.

Векове по-късно все още няма ваксина или специфична антивирусна терапия за лечение или за превенция на западнонилската треска, която е представител на новата вълна инфекции в Европа. Лечението е симптоматично. Болестта се предава основно при ухапване от комари, заразени с патоген от семейството на флавивирусите. Наречен е “Западен Нил” по “адресната регистрация” на болна жена в провинция Западен Нил в Уганда, в чиято кръв е открит за първи път. Подобен е на вирусите, които предизвикват инфекции като денга, жълта треска, енцефалит Сейнт Луис и др. протичащи тежко болести.

Семейството

включва близо

70 вируса,

повечето от които се предават от комари и кърлежи, и половината от тях засягат и човека. Вирусът на западнонилската треска е от едноверижна РНК. Белтъчните молекули в обвивката му са разположени две по две една срещу друга, подобно на 69.

Повечето хора, инфектирани със “Западен Нил”, се възстановяват напълно, а някои дори не развиват симптоми. Проблемът са онези случаи, при които вирусът преминава кръвно-мозъчната бариера и атакува централната нервна система. Това води до енцефалит (възпаление на мозъка), менингит (възпаление на мозъчната обвивка), менингоенцефалит или полиомиелитен синдром, които налагат болнично лечение.

По-голям е рискът за тежко протичане при компрометиран имунитет и на хора над 50 г. Уязвими групи са трансплантираните, хипертониците, диабетиците, хората с бъбречни заболявания и рак. Разбира се, решаващо условие е ухапването от заразен комар. В редки случаи инфекцията може да се предаде от кърлеж, при преливане на заразена кръв, от инфектирана майка на дете по време на раждане, при кърмене. Доказано е категорично, че западнонилска треска не може да се хване от пръските от кашляне и кихане или докосване на човек или животно, заразени с вируса. Това става по кръвен път и основно чрез посредничеството на комар. Инкубационният период е 3-14 дни, най-често около 6.

Между 70 и 80% от инфектираните хора изкарват нещо подобно на респираторна инфекция, на която може и да не обърнат внимание. Останалите със сигурност разбират, че са болни. В най-добрия случай започва треска, главоболие, болки в тялото, повръщане, подуване на лимфните жлези или кожен обрив на гърдите, стомаха и гърба. Тежките симптоми включват висока температура, главоболие, скованост на шията, дезориентация, тремор, конвулсии, мускулна слабост, загуба на зрение, скованост, парализи, кома. Проблемите често продължат и няколко седмици, а понякога неврологичните ефекти остават за постоянно.

Tигровият комар има потенциал да заразява със западнонилска треска, но и с чикунгуня и други екзотични опасни инфекции.
Tигровият комар има потенциал да заразява със западнонилска треска, но и с чикунгуня и други екзотични опасни инфекции.

Затоплянето на климата и зачестяващите бедствени поройни дъждове и наводнения на фона на суша, както и възможностите за пътуване по света увеличават рязко потенциала на болестите, пренасяни от комари. В глобално измерение насекомите са отговорни за 1 от всеки 6 инфекции и убиват към 725 000 души годишно.

Комарите са над 3500 вида. От тях около 150 могат да заразят хората с някаква гадост. Хапят само женските, за да си набавят от кръвта белтъци, без които не могат да осигурят потомство. Те откриват топлокръвните животни и хората по въглеродния двуокис, който издишат, и миризмата на пот.

Не всеки ухапан боледува тежко, само 20-30%.

Средно смъртността

е 1 процент

За хора в напреднала възраст 10-14%.

Екзотичният тигров комар, набеден за виновник за предаване на “Западен Нил”, не е единствен преносител. “Родният“ най-широко разпространен род кулекс и други “обикновени” местни популации го правят също толкова успешно. Разликата е, че кулекс се настървяват основно вечер, т.нар. египетски комари предимно сутрин, а тигровите – и през деня. Излюпват се в застояла вода – блатисти места, вода в захвърлени съдове, подложки на саксии, стари автомобилни гуми и т.н. Всички видове комари живеят само около месец, но за това време могат да произведат милиони потомци.

Грижа на държавата трябва да е опазване на общественото здраве чрез пресушаване на мочурливите зони и пръскания в градовете и курортите. Извън това остава човек да се погрижи за индивидуалната си защита, но и тя не дава 100% гаранция, че ще се опазим. Базово правило е, че честото къпане и миене избавя от привлекателната за комарите миризма на пот. За да предпази семейството си, човек не трябва да допуска задържане на вода в съдове на терасите и край дома си.

Важно е прозорците и детските колички да се замрежват, да се избягва престой край “диви” водни площи, а сред природата да се ползват репеленти – вещества, отблъскващи комарите. Съветът при вероятност за среща с насекоми дрехите да покриват възможно най-голяма част от тялото звучи логично, но в горещините не се спазва, а и невинаги има ефект – гадовете понякога успяват да ни засмучат дори през дреха. 

Въпреки многото митология за природни начини за защита от комари с фиторепеленти по-видим ефект е доказан единствено за лимоновия евкалипт. Важно е също условието продуктите за отблъскване на напастта да се използват правилно. Репелентите не се прилагат върху лицето и на рани, също и на бебе. Ако едновременно с тях трябва да се използва и слънцезащита, първо се нанася тя и чак като кожата изсъхне – репелентът.

Засега това май изчерпва възможностите.

Изследователите търсят макроопции, включително за създаване на генетично модифицирани комари, които да не могат да предават заболявания, но сериозен успех извън лабораториите няма.