Наричаха го „спасителят на Fiat”. Носеше винаги черен пуловер и строги очила. Да, Серджо Маркионе наистина спаси италианската марка от фалит през 2004 г., а по-късно я обедини с американския бранд Chrysler, но защо никой не задава въпроса какво пожертва италианецът с канадски паспорт, за да може да оцелее един бранд, останал без своята славна история.

На 66 години ракът пребори мениджъра, който може да се каже, че работи почти до последния си ден. Преди месец Маркионе връчи ключовете за новите джипове на карбинерите в Италия, а няколко седмици по-късно заради влошеното си здраве напусна поста като шеф на Fiat Chrysler и Ferrari. Замина за Швейцария за операция на рамото,

но изпадна в кома

Никой не очакваше точно този развой на събитията. Маркионе всъщност цяла година е крил, че има рак на белия дроб, който го погуби, а операцията на рамото е била именно заради болки, причинени от болестта. До сетния си дъх мениджърът не споделя с колегите си от автомобилната компания какво всъщност е състоянието му. След смъртта му екипът на Fiat Chrysler беше в шок.

Маркионе беше необичаен мениджър. Човек, с който

прекалено трудно

се разговаря

– когато през 2004 година поема Fiat, веднага успява да уволни част от екипа си. Маркионе стъпва в бизнеса без да има и капчица опит, нито една мениджърска сделка, нищо. А по това време италианският бранд е на път да излезе от автомобилния пазар заради загуби от над 2,3 милириада долара. Серджо успява да върне всички задължения на компанията, затваря част от фабриките й и увеличава моделите, които трябва да произведе, с 20. Fiat бързо набира скорост и съвсем скоро е една от малкото автомобилни компании с ръст на приходите. Талантът на Маркионе някак тушира неговия чепат характер и той се превръщ в il Dottore (доктора) в Италия и The Boss (шефът) в Америка.

Но не само съкращаването на служителите и затварянето на фабриките спасява Fiat. Той продължава да живее благодарение на разрушението на останалата част от италианското автомобилостроене, скупчено под шапката на гранда.

За да карат обикновените хора своите обикновени фиати, Маркионе затрива една от марките с най-славна история – Lancia. Тя е синоним на стил, невероятно инженерство и успех в моторните спортове. Дълго време се е смятала за най-добрата рали кола в света. А моделите на Lancia са предпочитани от онези, които влагат душата си в колите. Именно поради това, когато

Босът решава

да прекрати

производството на марката и тя да се продава само в пределите на Италия, хиляди автомобилни журналисти скачат срещу решението му. Lancia е легендарна марка с огромна история, която заслужава да живее. Но Маркионе се интересува само от печалбата, а с Lancia приходите на Fiat няма да са толкова големи. Затова, и до ден днешен,

Lancia остава погребана,

дори и всяка година Серджо да е молен да възстанови бранда от състезателите, от журналистите и от кого ли още не.

Друг бранд под шапката на Fiat - Alfa Romeo, все пак получи своето възкресение. Но и той претърпя огромен срив, след като Маркионе пое поста и реши, че 20 нови модела Fiat са предостатъчни и нова Alfa не е нужна. Едва през 2017 г. брандът получи първия си SUV и нов седан, но те са толкова скъпи, че са по-скоро коли за хора с много пари, отколкото за масово потребление. Единствената причина, поради която Alfa не бе убита като Lanciа, е фактът, че има още по-голяма история и още по-фанатични фенове, които за нищо на света не биха я пуснали да си отиде.

В плана на Маркионе, публикуван след неговата смърт, става ясно, че днес приходите от Chrysler хранят бранда на Alfa Romeo, който също трябва да произведе поредица от автомобили, които да го върнат обратно сред масовия потребител. Тази постъпка може да го определи като спасителят, на Аlfa, ако не се вземе предвид фактът, че той беше този, който остави компанията да ръждясва преди това.

Като шеф на Ferrari Маркионе също може да бъде обвинен в много неща, но най-вече – болидите на марката във F1 се справят прилично, но не и задоволително, откакто той е на поста си. Всъщност Ferrari почти се оттегли от състезанието, а италианците не са държали трофей в ръцете си скоро.

Макар все още да има много първи места, но

Mercedes винаги събират най-много точки,

Ferrari все пак продължи да се състезава, въвличайки и Alfa Romeo в спорта, като свое подкрепление. Излишно е да се споменава, че Alfa няма особено постижение на пистата през този сезон.

Там, където Маркионе стъпи накриво според италианците, е неговото американско мислене. Всъщност уж италианските перли на автомобилния свят

вече изобщо не може да се каже,

че са си удома

Напротив – те са по-скоро американски, изгубили своята европейска душа.

Но въпреки всичко това The Boss наистина спасява Fiat, което му печели доживотната слава на един от най-добрите мениджъри. Той има поне пет телефона и се облича само с черни пуловери, за да спести няколко секунди от деня си, в които иначе ще се чуди какво да облече. По образование е адвокат. Преди да се заеме с автомобилния бранд, Маркионе едва ли разбира много от коли, но знае как да печели пари.

Прекарва по-голямата част от живота си по самолети и работи в мъничък офис в Детройт, за да е по-близо до своите инженери и производствения процес. Освен на Fiat и Ferrari, той е ръководител и на Maserati и CNH Industrial – европейски производител на автобуси, камиони и трактори.

Основната причина начело на Fiat да бъде поканен човек, който практически няма опит в отрасъла, е способността на Маркионе да се договаря с банкерите. Финансистите от Милано и досега си спомнят с трепет напрегнатите разговори от онова време.

“Всеки от нас имаше свои идеи за спасяването на Fiat”, казва един от тях. Но Маркионе прекъснал потока от съвети, заявявайки:

“Защо не се заемете със своята работа

и не ми позволите да свърша моята?”

Серджо Маркионе притежава дарбата да предразполага хората към личността си, но в същото време е твърд и взискателен към себе си, не само към другите. През първите месеци след идването си във Fiat той работи без почивни дни. Ляга си в полунощ и става в 5,00 часа сутринта. Маркионе уволнява безпощадно старите мениджъри на компанията и назначава нови, незаразени от вредните навици на предшествениците си. Той им дава широки пълномощия, но заплашва да ги уволни при неизпълнение на плановете.

Външно Маркионе прилича повече на диригент, отколкото на шеф на международна корпорация. Той съвсем спокойно

пуши пурите си

на срещи

и се увлича по спортните коли, непрестанно разширявайки колекцията си. Но се случва така, че заради напрегнатата си работа рядко има време да ги кара.

Още преди Маркионе да си отиде от този свят, се знаеше и кой ще е неговият наследник - Майк Менли, президентът на Jeep, който също е под шапката на Fiat Chrysler. За американците той е най-добрият избор, за италианците Менли е доказателството, че производството на италиански коли ще продължи, но то никога повече няма да е същото, а по-скоро бледо американско копие.