Някои като Самара са късметлии и достъпът до тях е вече позволен.

Наследени от Съветския съюз, тези градове са били от огромно значение по време на студената война. В тях са се правили ядрени опити и химични експерименти, които са дали живот на някои от най-опасните руски оръжия.

Наричат ги "затворени" или "забранени" градове. Някои от тях вече са достъпни за хората, други продължават да имат специален статут, който не допуска обикновени хора на тяхна територия.

Концепцията за "затворен град" се появява в края на 40-те и има една-единствена цел: да служи на интересите на големите промишлени групи, армията и изследователските институции. Да тръгнеш да търсиш тези места на картата през онези години, е било загуба на време. Въпреки че стотици хора живеели зад оградите от бодлива тел, пазени от автоматите на охраната, те на практика не съществували. А когато напускали предела на града, им било забранено да разкриват откъде идват.

Но това бил единственият недостатък на тези места, защото заради специалния си статут се ползвали с много привилегии. Като компенсация за суровия режим те вземали 20% отгоре на заплатата си, а магазините им били препълнени със стоки. В годините, в които е било трудно да се намери наденица на пазара, жителите на "забранените градове" можело да си купят колкото и когато си поискат от деликатеса. Жителите получавали по-хубави апартаменти, луксозни храни като банани и хайвер, по-добро здравеопазване,

С рухването на Съветския съюз руските власти разсекретяват данните за "забранените градове", а голяма част от тях получават своята свобода. Други не са такива късметлии и продължават да живеят под строгата десница на режима, без да има свободен достъп до тях. Разликата този път е, че нямат привилегии, които да компенсират факта, че са обградени от бодлива тел.

През последните няколко месеца хиляди футболни фенове се разхождаха по улиците на Самара, Калининград и Нижни Новгород. Трите града са напълно различни, но чудесни за отдих. Обединява ги и още едно нещо - преди 30 години щеше да е невъзможно туристите да се разхождат там.

Калининград се намира по-близо до Амстердам, отколкото до Москва. Днешната му архитектура е силно повлияна от тази на Германия и създава уют за посетителите му, но преди няколко десетилетия предназначението на града е било доста по-различно. Там се е намирало едно от най-големите пристанища в Русия, с огромно стратегическо значение. Калининград бил и домът на съветския-Балтийски флот, като зад стените му живеели 600 хил. войници и техните семейства, а това било едва половината от населението.

Преди да попадне в ръцете на руснаците, градът носел името Кьонигсберг. След Втората световна война обаче територията преминава при врага. Той го преименува на Калининград, разрушава всички съществуващи сгради, отнасяйки тухлите им за строежа на Ленинград, и го затваря за посетители в следващите 50 години. Пристанището било гордост за Сталин.

През 1991 година Калининград се сбогува със статута на "затворен град", а първите туристи, които пристигат в него, са германците, които някога са го обитавали. Ала голяма част от него вече не е същата.

Самара носела името Куйбишев от 1935 до 1991 година. Този град бил затворен за посетители, защото играел голяма роля в "състезанието за Космоса"

Във фабриките на Самара е построен космическият кораб, който праща Юрий Гагарин в небесата. Нищо чудно, че стадионът, построен специално за Световното първенство по футбол, се казва "Космик Арена" и представлява летяща чиния.

Градът все още е дом на руската авиокосмическа и авиационна индустрия, но булото на тайната вече е вдигнато. През 2007 г. Самара дори се сдобива с музей, който показва някога тайните постижения, които учените са направили там.

Нижни Новгород, или Горки от 1932 до 1990 година, бил индустриален град, наричан "руския Детройт". По време на Втората световна война местните фабрики снабдяват Източния фронт с оборудване. Продължават дейността си дори и след края на войната, което прави решението на властите да го затворят изключително неочаквано. Въпреки факта, че това е петият по големина град в Русия до средата на 70-те, Новгород не съществувал на картите. В продължение на седем години градът бил и затвор за физика Андрей Сахаров, който изобретил руската водородна бомба.

Тези три града са от онези 40, извадили късмет. Днес дори световното по футбол се проведе на техните територии. Но има други 60 населени места, които продължават да са зони със специален статут. Разликата е, че не са скрити от света. Напротив. "Забранените градове" са публично оповестени, но това не ги прави по-леснодостъпни.

Сред тях са Вилючинск - градът, в който са се строели ядрените подводници на СССР, Диксон - северното пристанище на Русия и

едно от най-изолираните селища на планетата, Железногорск - мястото, където се произвеждал плутоний, наричали го "Атомен град", Циолковски, който обслужва съседния космодрум Восточн, Снежинск и Саров - главните центрове на Съюза в създаването на ядрено оръжие, като прототип на бомбата "цар" е създаден в пределите на Саров.

"Целият град е заобиколен от ограда. Има само две-три места откъдето може да се влезе, и там има охрана", разказва Константин, който някога е живял в Озьорск.

Разположено между четири езера, населеното място

е е дом на голямо предприятие, произвеждащо компоненти и изотопи за ядрено оръжие. За да влезеш вътре, има три вида пропуски - дневен, временен и доживотен. За да имаш доживотен пропуск, трябва или да си роден в града, или да работиш в основното предприятие.

Може да получите един от другите два вида пропуски след дълъг размисъл от службата по сигурността, и то само ако сте близък роднина на някого от жителите на града или ви се налага бизнес пътуване.

За останалите хора, най-вече чужденците, е почти невъзможно да влязат в такъв град. Но и това се смята за положително от живуееите в затворените градове. За местните руснаци, да обитаваш такъв град, се смята за престижно, защото нито бивши затворници, нито убийци и обирджии могат да достигнат до теб.

Няма бедни хора или просяци - някои от "затворените хора" виждат за първи път подобни сцени от нашето ежедневие, чак когато напускат протекцията на "забранения град".

Много студенти също избират да кандидатстват за пропуск и да учат в университетите на тези места. Така например Саров все още е един от най-важните научни центрове в Русия и стотици младежи се обучават, а след това започват да работят в местните корпорации.

Въпреки че интернетът не е забранен, комуникацията с близки и приятели извън града е силно затруднена. Местните трябва многода внимават, когато се срещат с хора от други "забранени" места, за да не издадат нещо. Често са завладени и от скуката. Там няма какво да правиш в свободното си време - баровете са табу на подобни места, създадени да бъдат център на науката.

Затова много хора искат статутът им на специални места да бъде свален, а жителите им да са свободни от отговорността освен паспорт да носят и пропуск.