Всяко лято един много важен въпрос вълнува летовниците - чисто ли е българското море и годна ли е водата, за да се къпем в него?

В началото на този сезон нова информация за разлив в дълбините на Черно море притесни гражданите. Платформа за добиване на природен газ край Варна е изпускала хидравлична течност в продължение на 6 месеца, докато инцидентът да бъде разгласен.

Месец по-късно плаж край Китен бе затворен заради изтичане на гориво от потънала лодка. Множество сигнали за отходни тръби, вливащи се в морето, бяха подавани от граждани, а нов скандал избухна и около добре познатия плаж "Вромос" край Черноморец, за който от доста време се знае, че крие мрачна тайна - бреговете му всъщност са радиоактивни.

Всички тези факти биха накарали всеки да преосмисли своята почивка на родното Черноморие и да се отправи към най-близкия заместител - Гърция, който може да се похвали със завидните 519 плажа с отличието "Син флаг".

Но се оказва, че качеството на нашето море далеч не е толкова лошо, колкото изглежда. Тъкмо напротив. Проверка на "168 часа" показа, че водата е далеч по-чиста, отколкото беше преди няколко години.

Според д-р Веселина Божилова, началник на отдел "Профилактика на болестите и промоция на здравето" при РЗИ – Варна, посетителите на Северното Черноморие не трябва по никакъв начин да се притесняват от разлива на хидравлична течност, въпреки че тя не е никак безопасна. Препаратът, който се е излял в морето обаче, е токсичен при поглъщане. Той се разтваря във вода и може да доведе до увреждане на очите, бъбреците и централната нервна система. Попадането му във водни пътища не е никак безопасно и за аварията трябва да бъде сигнализирано веднага. Това, разбира се, не се е случило.

Но ни е спасило това, че инцидентът се случва навътре в Черно море. Божилова споделя: "Ние изследваме зоната за къпане по микробиологични показатели, които биха били проблемни за гражданите. Каквото и да е изтекло от тази платформа, то не е стигнало до нашите брегове и не би могло да окаже влияние върху здравето на населението."

Според стойностите, които РЗИ - Варна, разпространява, почти няма плажове, които да не са годни за плуване и летни забавления. "Данните за водата са добри - тоест са в границите на хигиенните норми", казва д-р. Божилова. Това не означава, че всичко в морето на Северното Черноморие е перфектно. Офицерският плаж и този около "Аспарухово" продължават да са най-мръсните кътчета за плажуващите. Нормите на микробиологичните показатели, по които се правят изследванията на водата там, са съвсем леко превишени, но това все пак не означава, че не е желателно местата да бъдат посещавани от летовници.

В класификацията на публикуваните , голяма част от плажовете са отбелязани със "задоволително" качество на водата. Това също притеснява плажуващите, тъй като не е нито "добро, нито "отлично". Дори ако показателите са близки до притеснителните, но се намират под максималните стойности, водата все пак е годна за плуване.

"За нас добро е, когато не представлява риск за здравето на къпещите се. - обяснява д-р Божилова. - Когато стойностите са превишени, ние със сигурност информираме обществеността, за да не се посещава този плаж."

Според нея е трудно класификациията на отделни плажове, които са близо до градската среда, да е отлична. Това се дължи най-вече на високата посещаемост на местата.

Перфектни са кътчетата, които са на по-отдалечени места, а малко хора знаят за тях и тълпите не са толкова големи.

Сред най-чистите плажове по Северното Черноморие се нареждат "Елените", "Слънчев ден", "Албена", "Бялата лагуна". Те имат най-високото отличие - "Син флаг". А тези, които са с оценка слаб 2 за чистота, драстично са намалели.

Подобна е положението и при Южното Черноморие. Там пречиствателните станции, най-вече новооткритото съоръжение в Лозенец, си вършат работата изключително добре и броят на замърсените плажове в околността също е намалял драстично.

Според д-р Мариана Кофинова от РИОСВ - Бургас, няма отклонения от задължителните стойности по показателите за чистота на водите в този регион, като стойностите са се завишили леко само по време на големите дъждове в края на юни, но така и не са превишили максималните стойности.

Почти задължително е да се спазва следното правило, а именно - да не се ходи на плаж 24 часа след като е валяло, тъй като стойностите рязко скачат и понякога това може да доведе до опасност за здравето на хората.

Това например често се случва на Свети Влас. Дължи се на стръмния терен на населеното място, разположено в полите на Стара планина. Дъждовната вода, която се стича по склоновете и се влива в морето, буквално го разкалва.

По Южното Черноморие почти няма мръсни плажове освен скандалния "Вромос", за който от дълги години се знае, че е с високо съдържание на радиация.

Наврeмето в залива са били изхвърляни радиоактивните отпадъци от хвостохранилищата на мина "Росен". Оказва се, че освен медна руда хранилищата са съдържали и уран, ала този факт през онези години усилено е бил крит от народа. Тези отпадъци се изливали директно в залива, разположен южно от нос Атия.

През 1970 година Иван Узунов от физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" открил и второ замърсяване - с радий, който се съдържал в рудата, добивана от мината.

Интересно е, че водата на плажа "Вромос" всъщност е чиста и напълно годна за къпане. Данните на РИОСВ - Бургас, не показват, че има риск за здравето на хората от различните бактерии, които виреят в морска среда. Но опасността дебне от самия бряг. Изпълнителната агенция по околна среда е констатирала, че над плажната ивица има два пъти превишаване на допустимия за района радиационен фон.

Заради тези констатации е изразено становище, че пребиваването и ползването на плаж "Вромос" е свързано с риск от увреждане на здравето на хората, тъй като средното облъчване надхвърля границите на радиологичния критерий за безопасност, прилаган от Международната агенция за ядрена енергетика.

На ивицата тази година бе поставена табела, която разгневи жителите на Черноморец, защото, макар да не влизат в опасната зона, а плажовете около града да са едни от най-чистите, се сблъскаха с отказа на туристите да почиват в техните хотели. След като означенията бяха поставени, а за радиацията се заговори отново, летовниците започнаха да отказват резервациите си в града, търсейки ново място за почивка.

Проблем имаше и в началото на лятото, когато мазут изплува на плажовете край Приморско, Несебър, Ахелой и на "Алепу". Топките от нефтеното вещество полепнаха по пясъка, цапайки хавлиите на плажуващите. След подаване на сигнали от гражданите проблемът веднага беше отстранен. Тонка Атанасова, директор РИОСВ - Бургас, коментира, че става дума за стари замърсявания, които са били по дъното на морето и в бурното време са изхвърлени на морския бряг.

Виновник за тази случка може да бъдат и танкерите, които редовно стоят на дрейф около брега по Черноморието ни, но според експертите техният брой значително е намалял и присъствието им близо до плажовете не оказва почти никакво влияние на чистотата на морската вода.

А първенците по чистота на юг са повече, отколкото на север. Броят на тези, които са с отличието "Син флаг", също е по-голям - "Оазис", "Дюни", "Созопол - Харманите", "Поморие - изток", "Несебър-юг", "Слънчев бряг - юг", "Слънчев бряг-север", "Свети Влас - нов плаж", "Свети Влас-изток" са отличниците.

Все по-добро е качеството на морската вода, а според експертите концесионерите правят всичко възможно плажните ивици да са все по-привлекателни за летовниците, като ги оборудват с кабинки за преобличане, душове и кошчета за боклук. Но голяма част от замърсяването на водата идва от самите туристи и боклуците, които те оставят по брега.

Ново изследване на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН разкрива, че пластмасовите отпадъци, които изхвърляме само за едно лято, могат да покрият повърхността на всичките ни морски плажове, а Черно море е едно от най-замърсените с пластмасови отпадъци в света.

Още преди няколко години "168 часа" написа, че в Черно море е по-лесно да си хванеш хладилник, отколкото риба, а тенденцията какви ли не предмети да се изхвърлят във водите му продължава.

Според данните на изследването най-сериозно е замърсяването около нос Калиакра и при устието на р. Камчия – на квадратен километър се откриват средно 429 000 частици. Резултатите са видими - по плажа може да намериш както чифт джапанки, така и автомобилна гума, спринцовки, бутилки и, разбира се, задължителните найлонови торбички и парчета от тях.

А те са опасни не само за хората, но и за птиците и морските обитатели, които ги мислят за храна, а не след дълго умират, защото стомасите им не могат да преработят погълнатата пластмаса.

Оказва се, че общините не могат да направят нищо по този въпрос, освен да разчитат гражданите сами да контролират изхвърлянето на отпадъци по плажната ивица и да използват отредените за това кошчета.

Забрана на използването на пластмаса може да бъде наложена само от централната власт, а една опаковка, която се използва 10 минути, веднъж попаднала в морето, се разгражда на малки частици, които се носят от теченията стотици години.

Макар плажовете, които се изследват от съответните органи да показват добри стойности на морската вода, то само от определени места по Черноморието се вземат проби, от които да стане ясно дали те са годни, или не.

За любителите на по-скритите и не толкова посещавани места от морската ивица все пак съществува риск, тъй като според д-р Веселина Божилова РЗИ няма как да измери стойностите там и да прецени дали мястото е подходящо за летовници.

Същото е положението и покрай реките. Макар големите и опасни за здравето предприятия да са затворени и в реките вече да не се изливат опасни вещества, домакинствата продължават да ги замърсяват, а те - да носят опасността към Черноморието. Най-голям е проблемът около река Дунав.