15 000 годишно в “детските затвори” на “Барневерн”

Цветелина Оланд, на която Външно опитва да помогне, още няма право дори да чуе по телефона сина и дъщеря си

Български родители, които живеят в Норвегия, се обединяват, за да не вземат тамошните социални служби децата им. Те си помагат чрез съвети, а вчера дадоха и обща пресконференция, за да разкажат личните си истории.

Междувременно

български

дипломати са

поискали

да участват

в разговорите на норвежките служби с български деца.

България е поискала още да се регламентира присъствието на съдебни заседания, уведомяването на консулските служби за наложени мерки за защита на детето, начините за достъп и комуникация с деца, намиращи се в приемно семейство или институция, предприемането на мерки за запазване на родния език на детето, както и възможностите за достъп от страна на близки роднини, с които детето поддържа и има силни връзки. Това е станало на българо-норвежка консултация в Осло, казаха от Външно.

Норвежката служба за защита на децата “Барневарн” работи дори с анонимни сигнали. Социалните се намесват не само при съмнение за насилие, но дори и

ако съседите

се оплачат

от силен плач

или лошо отношение и възпитание. Всяка година от домовете им се извеждат над 15 хил. деца.

“Част от приемните родители са превърнали това в една пералня за пари. Настаняват ги в по-големи къщи и прибират по 3, 4 или 5 деца. Едно приемно семейство може да получи около

6 хил. евро на

месец за едно

дете”,

обясни Валентин Желев, който е администратор на българаската общност във фейсбук. И бе категоричен, че ще се борят не само за децата на българите, но и да бъдат “освободени всички деца от частните скъпоплатени норвежки детски затвори”.

Историите за отнемането на деца започнаха да се разказват на глас, след като българката Цветелина Оланд със сълзи на очи огласи своята миналия месец. Тя не е виждала сина си и дъщеря си от 25 април, нито ги е чувала по телефона. Няма право на това до края на годината. “В момента

нямам представа

как са, къде са и

как изглеждат

децата ми”,

каза вчера разплаканата Цветелина. 

Тя е била омъжена за норвежец. След развода социалните ѝ вземат децата, защото психоложката, която ги наблюдавала при бракоразводното дело, забелязала, че са по-привързани към майката. Службата решила, че тя може лесно да ги манипулира и ги изведе от страната. Мотивацията на социалните е, че майката е с по-висок интелектуален капацитет.

Направили 15 изненадващи проверки в дома на семейството. “Направи им лошо впечатление, че децата ми са добре възпитани. При едно от посещенията дъщеря ми им опакова 2 гофрети за из път, но това също им направи лошо впечатление”, разказа Цветелина.

Синът ѝ Андреас и дъщеря ѝ Селина били разделени на 200 км един от друг. Първо Цветелина ги виждала веднъж седмично. При една от срещите момиченцето занесло дневник на майката. В него пишело:

“Защо такова

детство трябва

да имам?

Не може ли

да имам по-лек

живот?

Мамо, много

те обичам!”

Показала дневника на “Закрила на детето”, но те не го взели под внимание. Сега момчето е върнато на бащата, сестра му още е при приемните родители, а Цветелина чака дата за дело в апелативен съд. “Притеснена съм, че самото назначаване на дата, разглеждането на случая отново отнемат много време, а нямам представа как са децата”, посочи тя. Паралелно върви съдебно дело по иска на бащата за родителските права.

Българският консул в Осло иска да се види с децата, дано му позволят, не губи надежда Цветелина.

Основната цел на Цветелина е да си върне децата, защото те не са ѝ отнети, защото е лош родител, а просто защото е българка, каза Анжела Шварц, изпълнителен директор на фондацията на академик Александър Балкански, близка приятелка на Цветелина.

Тя обясни, че Оланд няма против бащата да се вижда с децата, въпросът е да създаде комфортна среда на общуване. Няма проблем 10 дена децата да бъдат при него, при определени условия, и 20 дена при Цвети, но те трябва да останат при нея,

трябва да

говорят на

български,

да се занимават със спортна и художествена гимнастика, да могат да си идват в България и да се виждат с баба си и дядо си, както и с приятелите им тук, каза Щварц.

Децата са прекрасни, те имат страхотно бъдеще и в момента то им се отнема, защото те вероятно не могат да се занимават с интересите и способностите си в гимнастиката, смята Шварц.

Според доклад по донос дете разказва на социалните как вкъщи го бият. А то дори не знаело норвежки, за да говори с тях

“Вие не сте тази, която може да ми каже как да възпитавам детето си”. Тези думи на Димитър Желев към педагожката в детската градина отприщват проверката на “Барневерн”.

Това бе отмъщение към мен, категоричен е българинът, който е преподавател по изкуства в Норвегия.

В документите на социалните се разказвало, че майка му го бие, обижда и замерва с телефони. Но по думите на Желев детето дори не е знаело норвежки, за да им “разкаже” това. Последствията са цяла година проверки, разследване и преминаване на курс по обучение за добри родители.

“В Барневерн правят класификации колко е добро едно семейство - например ако къщата е твоя, си добър родител. Ако си под наем - не си”, разказа още той. Отчитали и дали семейството има добри приходи и дали родителите са разделени. Социалните обаче не записвали дали те се грижат с любов за детето си.

Димитър дава и друг пример - според службите там едно дете, дори ако е живяло единствено с родителите си 10 години, можело да се адаптира бързо към приемно семейство. Но ако трябвало дете да се изземе от приемните родители, плочата се обръща - започвали да твръдят, че то е свикнало с новото семейство.

Бащата от години разследва сам защо агенцията извършва тази дейност, без никой да я контролира. След настаняването на такива деца в приемни семейства структурата повече не следяла какво се случва с тях.

Надежда бяга обратно в България, за да спаси двете си момичета

Надежда Петкова успява да спаси двете си дъщерички, като се връща в България, след седем години в Норвегия. Тя получава заплаха от съседи, които ѝ дължат пари. “С моя мъж се спогледахме и си казахме, че няма да седим за никакви пари и да подлагаме на риск живота на децата ни”, разказа тя. Сега всеки път настръхва, като се сети за случая на Цветелина. Съветва българите да се интересуват какви за законите, преди да емигрират в Норвегия. “Могат да ти вземат детето, защото например е с неизмити зъби”, казва Петкова. Бе категорична, че е минала през ада, но все пак избегнала най-страшното - да ѝ вземат децата.

Андриана Баева заминава сама за Норвегия на 21 г., където след година се запознава с бащата на детето си. Първото посещение на социалните е, когато е бременна в седмия месец. Причината е, че сестрата на мъжа ѝ се самоубива. Социалните работници настояват Андриана да спре да общува с бащата на детето си, но тя отказва. Два дни преди термина ѝ за раждане е насрочена пак среща със социалните, но заради хормоните Ади забравя да отиде. От Барневарн обаче казват, че е безотговорна. Месец след като ражда дъщеричката си, социалните дошли на внезапна проверка. Тя се разделя с бащата на детето си заради спорове и започва ново двумесечно наблюдение. Ади успява да убеди мъжа си да подпише временен паспорт за детето и се прибира в България, за да го спаси.