- Г-н Найденов, как работихте с Калина Илиева?

- Критикувал съм я многократно, че тя ограничи достъпа на бенефициентите до фонда. Беше подписала заповед, според която не можеше да има пряк контакт между служители на фонда и получателите на европейските средства. Но ако те имат някакви проблеми в усвояването на средствата, трябва да се обърнат към някого. ДФ "Земеделие" има функцията да подпомага бенефициентите, да ги насочва към определени мерки. Казвах й: "Не може да смятате всеки получател на европейски пари като потенциален престъпник!" Тя заплашваше служители, заместниците си да не контактуват с мен, да не я прескачат.

- Не сте имали контрол върху фонда?

- Форматът, в който мога да й искам отчети или обяснения, е заседанието на Управителния съвет, тъй като по закон тя се отчита пред него.

- Говори се, че е спекулирала с връзката си с ОЛАФ, че тази ключова дума й е отворила вратите и за назначението й.

- Илиева демонстрираше тази връзка преди да стане директор. Една от причините да бъде назначена на поста беше, че търсехме човек, който да се ползва с доверието и на ОЛАФ, и на Европейската комисия. Тя бе работила в звено по предотвратяване на злоупотребите и смятахме, че този опит ще й бъде от полза.

- Имала ли е Илиева право да изготвя т.нар. черен списък? Тя е била секретарка, когато е започнала да го прави.

- Започнала е да прави този списък, преди да стана министър. В началото на кариерата си е била технически сътрудник, нещо като секретарка. Тя е била техническият изпълнител, но предполагам списъкът го е подписал тогавашният директор, отговарящ за САПАРД. Възможно е това да е бил Константин Паликарски.

- Говори се, че конкретният служител от ОЛАФ, работил с Илиева, е прекрачвал общоприети принципи в работата на ОЛАФ със страни-членки, че към ОЛАФ е изтичала служебна информация...

- Не мога да давам оценки на служители на ОЛАФ. Аз съм разговарял с ръководството на ОЛАФ преди около два месеца на среща в централата и им казах, че не одобрявам този начин на контакти, ограничен в рамките на двама души - Илиева и Арно Хайнен. Процедурите трябва да се спазват. Информацията първо трябва да бъде адресирана към институцията, а не към определен човек, второ, трябва да минава през Дирекция АФКОС към МВР, партньора на Европейската служба за борба с измамите. АФКОС е била създадена по договорка с ОЛАФ и не трябва да се заобикаля. От ръководството на ОЛАФ казаха, че ще вземат необходимите мерки да се регламентират тези отношения.

- Какъв е отзвукът за фалшивата диплома на Илиева в Брюксел?

- ЕК няма причина да спира пари заради фалшивата диплома, те се интересуват дали са спазвани процедурите. Ще възложим на директора на фонда да извърши вътрешна проверка там, а също така ще бъде направена и проверка чрез инспектората на цялата дейност на Калина Илиева по време на мандата й. Интересуваме се дали са били спазвани процедурите.

- Говори се, че по времето на Илиева са допускани не малко нарушения?

- Вече има констатирани нарушения, които дадохме на прокуратурата. Например тя е изплатила самоволно субсидия от 4,6 млн. лв. на община Кърджали не с пари по САПАРД, а със средства от националното финансиране. Тя няма право да взема еднолично такова решение. Това вече сме го дали на прокуратурата. Каквото открием допълнително на базата на комплексната проверка, ще го дадем на прокуратурата.

- Колко са спечелените дела до момента?

- Вече са спечелени три дела за няколко милиона лева за отхвърлени проекти по САПАРД. Всичко това ще се плаща с национални пари. Обмисля се да бъде заведен и регресен иск срещу Калина Илиева, след като бъдат спечелени дела срещу фонда от отхвърлени или ощетени фирми. Разпоредих да бъде заведен и граждански иск за връщане на заплатите от Илиева. В сумата влизат и получаваните осигуровки. Става дума за около 60 000 лв.