Семейството реши всички венци - на Паметника на Васил Левски

“Божидар Димитров много повече би се зарадвал на десетките хора от цялата страна, които са го уважавали и обичали, отколкото на венците на политиците, колкото и да са пищни - коментираха неговите колеги от Националния исторически музей. - Вратата на кабинета му беше отворена за всеки и с авторитета си спечели десетки дарения за музея, защото му вярваха.”

Точно в 10 ч на 4 юли  вратите на НИМ се отвориха за хората, дошли да се поклонят пред паметта на неговия дългогодишен директор и родолюбец проф. Божидар Димитров, а

потокът не спря

цели 6 часа

(Който не е успял да отиде до НИМ, може да почете паметта му на 5 юли от 10,30 до 12 ч на опелото в черквата “Св. Седмочисленици” - б.а.).

Историкът си отиде внезапно в неделя на 72 години.

“Този ден татко пак беше на път, по негови си работи чак до Ниш. Пътуваше към София и ми се обади: “Мария! Хайде да ядем торта!” А аз тръгвах към вкъщи да празнуваме заедно рождения ми ден - разказа дъщеря му. - След 10 мин телефонът ми звънна. Мъжът ми ми съобщи: “Баща ти почина!”. Излязъл от колата и паднал. Паднах и аз, завих, заплаках, плаках с часове. За него, за моя баща, за човека, който винаги е бил до мен и толкова много ме обичаше...” Гласът на Мария е дрезгав, едва говори.

Близо до нея тихо плачеше една жена, която я усеща като свое дете, защото е израснала пред очите ѝ. Лили Георгиева 28 години е била секретарка на Божидар Димитров. Безбройни са кафетата, които тя поднасяше на неговите гости, но и строго следеше за претоварения му график.

Бойко Борисов го нарече “човека музей”. И той го доказа с делата си. Пред паметта на Божидар Димитров се поклониха председателят на Комисията по култура и медии при НС Вежди Рашидов, кметът Йорданка Фандъкова - за нея Димитров е голям съвременен будител, и заместникът ѝ по културните въпроси д-р Тодор Чобанов, проф. Христо Пимпирев, Михаил Константинов, Владимир Каролев, Красимир Велчев, Ивелина Василева, кметът на Созопол Панайот Рейзи, тв водещият Росен Петров, ексдепутатът Жельо Бойчев, представители на ансамбъл “Българе”, Янчо Таков, приятели от Македония, Боян Радев. Олимпийският шампион припомни как преди 30 години проф. Димитров му се доверил и му подал ръка. Затова сега в музея има цяла зала с ценни антични находки, дарени от него.

Нямаше институция, която да не изпрати венец, дойдоха и много букети от окръжните музеи, съболезнователни писма. Огромен беше и венецът от село Искра, откъдето дойде идеята

да се издигне

паметник

на Божидар Димитров. Преди 2 години той им помага да възстановят черква - паметник на културата.

По решение на семейството на проф. Димитров поднесените венци бяха положени пред паметника на Васил Левски в София още снощи.

Дълго в Златната зала на НИМ, където бе поклонението, се задържа боксовият шампион Кубрат Пулев. Той сподели, че Божидар го спечелил за родолюбиви дела и двамата заедно имали големи планове. Милееше за България. Но не се пазеше, не ценеше здравето си. Рано си отиде”, с тъга каза Пулев.

Министърът на културата Боил Банов сравни историка със “созополски фар”, който да показва посоката на всеки родолюбив дух.

“Любовта към отечеството е по-висша от всяка любов” - Божидар следваше тази мисъл на Раковски, каза проф. Станислав Станилов, споделяйки за 50-годишното им приятелство. - Колко хора могат да извървят пътя от моряк до водещ историк, народен представител, министър”, попита той.

Две жени и един мъж на достопочтена възраст, облечени в четнически униформи, застанаха със знамена на почетна стража в залата. Една от тях - 87-годишната Елена Димитрова, от дружество “Гургулят потомци” е избродирала ценно историческо знаме, което е дарила на НИМ.

“За Божидар не може да се говори тъжно, той имаше неподражаемо чувство за хумор - каза писателят Любомир Николов. - Веднъж край Охридското езеро заедно с Божо, Краси Каракачанов и Красимир Узунов в 4,30 сутринта изпяхме на 20 езика “Назад, назад, моме Калино”.

“България имаше нужда от теб”, беше написано в книгата за съболезнования, пред която се образува опашка.

Точно в 13 ч се разнесе камбанен звън и хората сведоха глави, убедени, че духът на Божидар Димитров никога няма да напусне музея.