Наричат иноватора “истинския Железен човек”.

 Създава “Дедал” в памет на баща си, който се самоубива, когато Ричард е на 15.

Някога чудили ли сте се какво би било да летиш като Железния човек от филмите на "Марвъл"? Има само един човек на този свят, който може да ви отговори на този въпрос - Ричард Браунинг. Мъжът, изобретил костюм, с който може да се лети, и спечелил прозвището на прочутия комикс герой. Неговото творение ще види и българската публика на техноизложението WebIt.

Той е британец. Бивш член на морската пехота. А днес преоткрива себе си, като прави неща, "които никой друг никога не е успял". Идеята да полети обаче идва от баща му, чиято мечта била да изобрети машина, с която да се издигне в небето. Той също бил авиационен инженер, който сглобявал хеликоптери, но винаги бил искал да стане изобретател. Въпреки че създавал редица полезни дизайни - включително система за окачване на планински велосипеди, - Майкъл Браунинг не успял да спечели пари от своите творения и това го отчайва. Самоубива се, когато Ричард е едва на 15 години, и оставя у сина си чувството, че трябва да изпълни най-голямото му желание.

Сглобява костюма в гаража си в Солсбъри и го кръщава на митологичния Дедал, баща на Икар, който излита към слънцето с крила от пера и восък. Ала Браунинг полита с много метал и керосин, прикрепени към тялото му.

Костюмът се задвижва от шест миниатюрни реактивни двигателя - подобни на тези, използвани в самолетостроенето, които са монтирани на ръцете и долната част на гърба му. Съвсем наскоро технологията му, която се сдоби и със свой собствен патент, счупи световния рекорд на "Гинес" за най-бързо летене с костюм, като разви 90 км/ч.

"Като да караш колело в три различни измерения е", казва изобретателят за костюма си. Но е предпазлив, щом става дума за бързо летене и височина.

"Дедал" може да отиде на много места с доста прилична дори и за един автомобил скорост и да измине близо 300 метра, но не може да се издигне на повече от няколко сантиметра от земята.

Започва да го разработва първо с две турбини, но опитът му е неуспешен. Купува четири и ги монтира върху ръцете си и благодарение на тях успява да се задържи във въздуха няколко секунди. Тогава Браунинг осъзнава, че е на прав път, но има още какво да се направи. За това разпределя четирите турбини - две на ръцете и две на краката си. И този опит е крайно неуспешен. Изобретателят дори пада няколко пъти тежко, научавайки какво точно не трябва да прави.

След това взима шест двигателя и първо ги разпределя по ръцете си - по 70 кг на всяка. Тази идея и до ден днешен определя като безумна. След множество падания Браунинг стига до крайния резултат - два двигателя на ръцете и два на гърба. Така успява да осъществи първия си шестсекунден полет. Днес "Дедал" успява да лети цели 12 минути.

Освен шестте двигателя към костюма има каска която показва колко керосин остава, предоставена от "Сони". Това е и едно от последните нововъведения, с които "Дедал" се развива. Без него Браунинг трябва да пита семейството си колко още гориво има и да "съди по техните физиономии" колко още има да лети.

Използва малък спусък, за да задейства двигателите, а на краката си има специални ботуши, разработени от американската армия, които се носят против ухапване от змии.

Тук идва по-трудната част - да се научи да контролира костюма си. В своята лекция пред TED изобретателят разказва колко впечатлен е останал от факта какво могат да направят човешкото тяло и ум. Той дори не мисли как да движи ръцете си, а просто гледа към мястото, на което иска да отиде, и крайниците му сами го отвеждат там.

За да се издигне, той насочва двигателите надолу, а ако иска да се движи с по-голяма скорост, изнася гърдите си напред, а ръцете леко назад. Всеки, гледал "Желзният човек", ще може да си представи движенията. Именно Тони Старк е героят, който кара Браунинг да се замисли и да овладее костюма си.

С голямата сила идва и голямата отговорност, макар и тази реплика всъщност да е от "Спайдърмен", а не от "Железният човек". А да летиш с костюм, подобен на този на Тони Старк, се оказва по-сложно, отколкото изглежда. Не е нужно просто да влезеш в него и да излетиш.

За да контролира напълно костюма, бившият военен трябва да положи нечовешки усилия, за да вкара тялото си във форма. Макар че редовно участва в маратони, кара кану и отива до работа с колело, Браунинг се подлага на тежък режим, за да свали няколко килограма и от 75 да стане 72. При управлението на костюма всеки килограм е от значение. Нужно е да има и доста здрави мускули.

В една типична седмична тренировка изобретателят се движи най-малко 150 километра, като има дни, в които изминава по 40 километра, започвайки от 2 часа сутринта.

Браунинг има още работа по костюма и по усъвършенстване на контрола му, но мечтите му се простират далеч - той вече обмисля титаниева обвивка, гъвкави LCD екрани, които да показват абсолютно всеки възможен параметър и дори "копче, което да го прави невидим", докато един ден, той най-накрая не усъществи древната мечта на човечеството - едно крехко, хуманоидно тяло, бавно да се издигне във въздуха и да се отправи към хоризонта.