В чужбина таксата за лекар и зъболекар е 3 евро, в България минимум 1600 лв.

В ЕС единствено България и Ирландия имат проблеми с децата с увреждания. Останалите държави членки са разработили добра система, която се грижи перфектно дори за нашите инвалиди.

У нас

малките със 100% инвалидност получават 930 лв.

на месец, или 11 160 лв. на година. На останалите, които са с по-малък процент, им се полагат между 200 и 500 лв., а след като навършат 18 години, остават със 140 лв. пенсия, която не им стига за нищо.

В Ирландия ситуацията не е толкова драматична. Там проблемът е, че тези хора трябва да чакат дълго за личен асистент и са принудени да са затворници в домовете си. В Ирландия живеят над 640 000 души с увреждания. 80% от тях са ги придобили по време на трудовия си живот, а според изследвания още 56 хил. ще бъдат диагностицирани само тази година.

За разлика от България и Ирландия, Холандия и Белгия са страните с една от най-добре уредените системи за грижа за децата с увреждания. По тази причина Красимира Обретенова, майката, която разплака Борисов, се премести там, за да осигури по-добър живот на детето си. Със същия мотив

Бойка Германова замина за Белгия

още през 2013 г., за да спаси живота на дъщеря си. Пред "168 часа" тя разказа подробно какви грижи и услуги й е осигурила държавата.

Дъщеря й е на 9 години, но от малка е с генетична мутация, със симптоми на епилепсия, дисбаланс, голямо умствено забавяне и др.

"След като се установих там, от държавните институции ме потърсиха, за да ми помогнат - споделя Германова. - Кандидатствах за детски надбавки и ме

провериха около 3 лекарски комисии,

защото тук за всяко заболяване те са различни. Целта бе да установят от какво точно се нуждае дъщеря ми. Интересуваше ги психическото и физическото състояние на детето. След това вече имах право да кандидатствам за личен асистент."

Част от помощите се дават от здравните каси. Става дума за множество институции, които работят в една обща система.

"Според увреждането дъщеря ми се пада във втора група, където има право на около 83 часа на седмица с личен асистент, от които няколко в училище - разказва майката. - Транспортът ни до учебното заведение и болницата също се заплаща от държавата. Имам право човек да идва да я гледа вечер, сутрин или на обяд. Дори има възможност, ако аз искам да отида на почивка за 1 седмица, да я оставя на някого. Всички тези услуги са безплатни - те се предоставят и финансират на 100% от държавата."

По думите й

Белгия отпуска само за дъщеря й 25 хил. евро годишно

След известно време, когато държавата отпусне пари за следващите чакащи за личен асистент и Германова стане така на дъщеря си, тя като заплата ще получава 1750 евро на месец.

"В тази сума влиза само обгрижването й - посочва Бойка. - Лекарствата и храната са извън нея."

По думите й в грижите се включват и специализирани училища, в каквото е настанена и дъщеря й. Единственото нещо, което плаща там, е 3 евро на ден - за храната, разказва майката.

Извън тези суми в Белгия дават и допълнителни надбавки за децата с увреждания. Най-високата сума е 600 евро за памперси, а при над 50% инвалидност общината плаща по 300 евро всеки месец. И допълнително още по 130 евро за личната помощ у дома. Към тези средства общините предоставят още по около 100 евро на година.

Първоизточникът на тези средства е здравната каса, която ги разпределя към общините.

"За лекар плащам само 3 евро такса и нищо друго - категорична е майката. - Тук всичко работи за децата с увреждания."

За сравнение - в България майките плащат средно около 1600 лв. само за зъболекар.Да не говорим за останалите регулярни прегледи.

На въпрос дали от тези пари се краде в Белгия, Германова беше категорична, че нито там, нито в която и да е европейска държава има подобни кражби от инвалидите като тези у нас.

Бюджетът за личната помощ в Белгия варира от около 10 млн. евро до 50 млн. евро. Зависи от естеството и тежестта на увреждането и има 5 бюджетни категории. У нас майките продължават да протестират, за да може държавата да осигури средства за личната помощ. На практика такава изобщо няма.

Подобно на Белгия във Франция обезщетенията за инвалидност се изчисляват спрямо средната заплата на лицето за 10 години. Те варират от 282 до 951 евро на месец. За тези, които изобщо не могат да работят, помощта е 1585 евро на месец, което означава, че на година вземат малко над 19 хил. евро.

Отделно тези, които се нуждаят от помощ, вземат по 1104 евро месечно, за да плащат на лицето, което се грижи за тях. Това са около 13 250 евро на година. Те обаче могат да кандидатстват и за месечна надбавка от 403 (за едно лице) до 1600 евро за семейна двойка.

За разлика от Белгия и Франция ситуацията в Италия е по-различна. Вероятно защото там броят на хората с увреждания е главозамайващ - 2,6 млн. души, или

4,8% от населението, са смятани за неспособни

да изпълняват самостоятелно ежедневните си задачи. Ползите за тях се преизчисляват всяка година въз основа на инфлацията и разходите за живот. През 2015 г. италианците с увреждания на възраст между 18 и 65 години имат право на 279,75 евро месечно. Те също така получават данъчни облекчения, за да могат да си купят определени стоки - примерно специални превозни средства, и за преустройство на домовете си. Според Академичната мрежа на европейските експерти по въпросите на хората с увреждания тези средства изобщо не са достатъчни.

Също както и в България, където изобщо не е ясно дали продънената система някога ще се реформира.