Въпреки строителния бум и опасенията от имотен балон българинът всъщност има огромна нужда от жилища, особено в градовете и особено в големите.

Според изследване на Евростат за състоянието на жилищния фонд, публикувано в сряда, 41% от българите, или 4 от всеки 10 живеят в пренаселени жилища при средно 17% в целия ЕС. Данните са към 2016 г. Това означава, че всеки от тях живее

на по-малко от

25 квадратни

метра площ,

а ако са тийнейджъри, не разполагат със своя самостоятелна стая.

15% от населението в България (около 1,1 млн. души) живеят в жилища, които се обитават от повече от едно семейство. Най-често това са няколко поколения, които живеят под един покрив. Според изследването не е рядкост у нас заедно да живеят по три поколения, т.е. по 6 до 9 човека върху площ от 60-70 квадратни метра. В много от случаите те не живеят така целогодишно, а просто възрастните родители идват да живеят при децата си в градовете през зимата, тъй като през този сезон условията в техните жилища са по-тежки.

Според същото изследване около 80% от децата в България под 18-годишна възраст, както и около 60% от младите хора на възраст между 16 и 29 години са членове на домакинства, които живеят в пренаселени жилища.

Жилищното положение обаче не е еднакво навсякъде. То е най-тежко в градовете и особено в големите, където 48% от населението живее в пренаселени жилища при средно 18% в ЕС. В малките градчета това се отнася за около 40% от хората при средно 15% за ЕС.

В селата положението е точно обратното. Там само за 33% от хората може да се каже, че живеят на тясно при 15% средно за ЕС, и в тези райони има доста пустеещи жилища.

В българските села пустеят около 560 хиляди жилища, или

43% от сградния

фонд е

необитаем

В градовете необитаеми са 650 хиляди жилища, но това представлява само 25% от всичките.

Всъщност в България има сравнително много необитаеми жилища. В около 1,2 млн. жилища от общо 3,9 млн. никой не живее постоянно, а това прави 31% от всичките.

Обяснението за това не е само намалението на населението - в България от над 25 години няма естествен прираст. В същото време има голяма емиграция на българи извън страната, а вътре населението мигрира от селата към градовете, най-често към по-големите и особено към столицата.

В някои райони на страната като например в Северозападна България на практика няма почти никакъв жилищен пазар и цените на апартаментите дори в големи градове като Видин, Монтана и Враца са най-ниските в страната.

На фона на пренаселеността на апартаментите в градовете обаче публикувани наскоро данни на НСИ за жилищното строителство показват, че вместо да има бум, през 2017 г. всъщност е

имало спад

Според данните за влезлите в експлоатация жилища броят им през 2017 г. е бил само 8834, което на практика е с 5% по-малко от пуснатите на пазара през 2016 г.

Очевидно не става въпрос за някакъв временен спад, тъй като те са с 11% по-малко, отколкото тези, пуснати на пазара през 2014 г.

При това намалява не само абсолютният брой на новопостроените жилища, но и общата им площ. През 2017 г. на пазара са излезли общо 731 674 квадратни метра, т.е. с 6% по-малко, отколкото през предходната година и с 13% по-малко, отколкото през 2014 г.

Според данните на НСИ най-голям дял сред новопостроените апартаменти през 2017 г. се пада на двустайните – те са общо 3393. По-малко са тристайните – 2550. Сред новите жилища има и немалко едностайни – 908, а също и четиристайни – 910 на брой. Не липсват и много големи – 5-стайни и с 6 или повече от 6 стаи, но са много малко - съответно 342 и 281.

Според данните на НСИ бумът в издаването на строителни разрешителни беше през 2014-2015 г. и очевидно

започнатите

тогава строежи

все още не са

готови

Другото обяснение е, че въпреки издадените разрешителни започнатите строежи в действителност са по-малко, отколкото предприемачите са заявили, че искат да строят.

“Не бива да се учудвате, че има спад. Първо, в България има преголям жилищен фонд и

масовото

търсене

всъщност е

напълно

задоволено

А и за какво да строят – нито населението се увеличава, нито има масово втурване да се купуват жилища с инвестиционна цел, както беше преди кризата”, каза пред “24 часа” инж. Иван Бойков, дългогодишен изпълнителен директор на Камарата на строителите в България.

Той подчерта, че освен това картината в София и случващото се в “Младост” оставя впечатлението, че има някакъв невиждан бум на жилищното строителство, а в действителност не е така. Строителните предприемачи не биха се втурнали да строят, без да са сигурни, че могат да продадат построеното.

“Наблюдаваме известно забавяне на строително-инвестиционния процес, но по принцип

никой не е

смятал, че

жилищни сгради

се строят бързо

Минават средно по 2 години от издаването на разрешителното до пускането на новите апартаменти на пазара”, коментира управляващият директор на агенцията “Бългериън пропертис” Полина Стойкова. Тя смята, че евентуалният спад на новото строителство е дори хубаво нещо, тъй като така има достатъчно време пазарът да усвои новите жилища, в противен случай те остават дълго време непродадени.

Хората искат тристайни с две спални, но парите им стигат за две стаи

Основната причина за пренаселеността на жилищата в България е финансовата, смята изпълнителният директор на “Адрес” Георги Павлов.

“За съжаление, сегашните цени в големите градове не им позволяват да си купят най-желания формат апартамент - тристаен, с две спални. Финансовите възможности масово им позволяват да си купят само двустаен апартамент”, каза Павлов.

Павлов изчислява всеки месец т.нар. индекс на достъпност на жилищата. Преди 5-6 години този индекс непрекъснато намаляваше, т.е. жилищата ставаха по-достъпни за финансовите възможности, изчислени през средната заплата в България. “Но от около две години насам индексът си стои на едно място и не намалява. Просто нарастването на средната заплата и намалението на лихвите по ипотечните кредити не може да компенсират нарастването на цените”, смята Павлов.

Според него ситуацията ще се оправи единствено благодарение на демографската криза и тя всъщност вече се подобрява. “От две-три години насам средното увеличение на населението на София е по 1700 души годишно, докато в годините на имотния бум стигаше 17 000. Затова моята прогноза е, че след 2020 г. населението на столицата всъщност ще започне да спада и тогава изследвания като това на Евростат ще покажат обратна тенденция - по-малко население на същата или по-голяма жилищна площ”, каза Павлов.

България - трета в ЕС по теснотия

България е на трето място в ЕС по пренаселеност на жилищата по данни на Евростат за 2016 г.

На първо място по теснотия на жилищата сред 28-те страни членки е Румъния, в която близо 50% от населението живее в малки апартаменти с недостатъчна площ. Следват Латвия, България, Полша, Унгария, Словакия (виж графиката горе).

Прави впечатление, че в съседните ни държави на Балканите, които не са членки на Евросъюза, жилищните условия са далеч по-лоши. В Сърбия например 60% от населението живее на тясно, в Македония - 68%, а в Турция - 73%.

В противоположния край на класацията са Кипър, Малта, Ирландия, Белгия, но също така и големите икономики на ЕС: Германия, Франция, Великобритания.

Според Евростат около 42% от жителите на ЕС обитават свой собствен дом, без да са теглили заем за него и без да изплащат ипотека, други 27% са обитавали жилище със заем или ипотека, а 20% живеят под наем.