Представете си, че сте на сватба на скъпи роднини. Изваждате смартфона си, за да запечатате първия танц на булката и младоженеца, който е на песента Thinking Out Loud на Ед Шийрън. Видеото се е получило изключително добре, все едно е заснето от професионален оператор. Разбира се, съвсем закономерно е да качите клипа в онлайн пространството, за да го споделите с приятели. Възможно е обаче видеото да не се ъплоудне, тъй като в него звучи песента на Ед Шийрън. Система за контрол ще я разпознае и няма да позволи да споделите клипчето, тъй като не сте поискали разрешение за авторски права от Шийрън и издателите му.

Вместо песен на Ед Шийрън може да е хит на Адел, Мадона, Графа, Любо Киров и т.н.

Тази ситуация е напълно реална, ако се приеме проектодиректива за авторското право в ЕС, казват от сдружение “Цифрова република”.

Според специалисти по авторско право това законодателство е замислено, за да може фейсбук и ютюб да плащат по-добре на музикалните издатели, но то застрашава основни права - право на достъп до информация и свобода на изразяване.

“Според Директивата за авторско право в цифровия единен пазар и по-конкретно чл. 13 от нея се предвижда доставчиците на услуги в интернет – платформи, форуми и други,

да бъдат задължени да

филтрират потребителското

съдържение, за да не

допускат авторскоправни

нарушения

Сега европейското законодателство забранява доставчиците на онлайн услуги да бъдат принудени да контролират изцяло потребителското съдържание. Съветът на Европа ( организацията, която администрира конвенцията за правата на човека - бел. авт.) препоръчва да не се допуска общ контрол”, обяснява адвокат Ана Лазарова, която е председател на сдружение “Цифрова република”.

И уточнява, че това е гаранция потребители да могат да общуват свободно и да имат достъп до всякакво съдържание.

“Цифрова република” е подела кампания срещу приемането на чл. 13 от директивата. Поддръжници на организацията са и Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, Столичната библиотека и фирмата за уеб хостинг SiteGround Hosting.

“Какво ще стане? Платформите ще бъдат задължени да пресяват съдържанието с автоматични системи за контрол и ако не го направят, ще отговарят за нарушения. Това е проблем в няколко направления. От гледна точка на потребителите това означава, че тяхната комуникация ще бъде следена. Ютюб вече имат подобна система. Може да ви се е случвало да опитвате да качите клип от парти, но на заден фон да се чува популярна музика и системата да ви го блокира, защото съдържа произведение, което е обект на авторски права, независимо че вие не използвате това произведение директно”, казва Лазарова.

Проблемни могат

да се окажат и

образователни лекции

“Случвало се е да бъде сваляна и политическа реч с подобни филтри, които сами преценяват кое е законосъобразно и кое не”, обяснява Лазарова.

“Това обаче може да бъде целенасочено използвано за цензура”, смята адвокатката.

Немската евродепутатка, която е член на Пиратската партия в Германия, Юлия Реда описва готвените промени така: “Представете си, че всеки път преди да си отворите устата, някой ще проверява какво искате да кажете”.

Кои онлайн платформи ще са длъжни да регулират потребителско съдържание, не е съвсем изяснено. “Така е формулиран въпросният чл. 13, че съдържание да пресяват са длъжни всякакви платформи и интернет доставчици, включително Уикипедия, онлайн хранилища за софтуер, платформи за снимки като Фото Форум. Един сайт или форум ще бъде задължен да проверява дали някой от потребителите му нарушава нечие чуждо авторско право и върху текст”, обяснява Лазарова.

И посочва, че

системата за онлайн

филтриране на ютюб струва

60 млн. евро.

“SoundCloud, които също имат такава система за управление на съдържание, харчат 3 млн. евро годишно само за поддръжката ѝ. Това е абсолютно невъзможно за по-малки предприятия, бизнеси и неправителствени организации”, твърди адвокатката.

Може ли обаче алгоритми да казват кое е законно и кое не? “Да, съгласни сме, че музикалните издатели са затруднени да проследяват съдържанието си онлайн, но смятаме, че това е непропорционална мярка. Ние в момента даваме правомощия на частни организации, каквито са онлайн платформите, да действат като съд и да преценяват кой е крив и кой е прав. Когато имаме авторскоправно нарушение, то се отнася към съда. Той преценява дали ищецът е автор и дали нарушителят действително е нарушител”, споделя Лазарова позицията на сдружението, което оглавява.

За приемането на директивата се обявяват организации за колективно управление на права като “Музикаутор” и “Профон”. “Според мен те по-скоро трябва да концентират усилията си върху това как музикантите да получават пари от разпространение в интернет, а не да спират нови форми на разпространение”, казва Лазарова.

Адвокатката е на мнение, че от реклами музикалната индустрия не печели добре и търси нови способи. Например ютюб монетаризира съдържанието си, т.е.

слагат се реклами в

канала на този, който е

качил нещо чуждо,

и се получават приходи.

Приемането на директивата върви по две линии – в Европейския парламент (ЕП) и в Съвета на ЕС, който в момента се председателства от България. “На 25 май Съветът на ЕС е гласувал да даде мандат на председателството да започне преговори с ЕП. Това означава, че процесът по преговори на ниво съвет за момента е приключил”, казват от “Цифрова република”. И добавят, че има много неуточнени въпроси, преди да бъде взето окончателното решение за директива на т.нар. триалог. От организацията очакват против нея да се обявят двамата български евродепутати Емил Радев и Ангел Джамбазки, които са членове на Комисията по правни въпроси в ЕП. Джамбазки е и докладчик по директивата от групата на консерваторите.

Лазарова е “за” реформа в авторското право. Казва, че началото на промените в тази материя е дадено през 2014 г. от Юлия Реда. “Тя се бори за либерализиране на режима, инициира изменения, които в хода на законодателния процес се промениха до степен, че в момента на масата е нещо съвсем друго”, казва Лазарова.

Идеята на евродепутатката е авторското право да се модернизира, така че да няма твърде сложни ситуации в цифровата среда. Освен това според Реда има нужда и от хармонизация, тъй като законите за авторското право във всяка държава от ЕС са съвсем различни.

“Засега се прие това - например след като сте абониран за услуга “Нетфликс” в България, ако пътувате за кратко до Белгия, там също ще имате достъп до услугата”, посочва Лазарова.