Леонардо, Микеланджело и Бърнард Шоу са част от гениите с различна сексуална ориентация.

Когато целият свят се обединява срещу хомосексуалистите, Хавлок Елис е категоричен в своя труд, че любовта между хора от един и същи пол не е престъпна, а обществото няма право да я смята за такава, след като те са дали много на света.

Връщайки се назад във времето, трима от най-великите философи на Древна Гърция - Аристотел, Платон и Сократ, са били привлечени не от жени, а от мъже.

Аристотел, един от архитектите на западната философия, има многобройни мъжки взаимоотношения. Дори със самия Платон. Техният колега Сократ пък вярвал, че истинска любов може да има само между двама мъже. Той беше ентусиазиран хомосексуалист и имаше особена привързаност към по-младите мъже.

В годините на Ренесанса, макар и властите да не били особено впечатлени от връзки между хора от един и същи пол, гении като Леонардо да Винчи и Микеланджело не се притеснявали да изразяват своята привързност към други мъже.

Да Винчи не бил покорна личност. Той изравял трупове, за да рисува човешката анатомия, шегувал се с хората, чиито портрети и къщи рисувал, закодирал тайни в своите църковни творби. Но освен това в неговите тефтери били намерени множество еротични рисунки на мъже. Леонардо също така пишел колко погнусен се чувствал, когато спял с жени.

Два пъти Да Винчи е съден за содомия, но това не го спряло да има афери с някои от своите по-млади студенти.

Микеланджело също изпитвал симпатии към мъжкия пол и имал множество любовници, които със сигурност не били жени. Ватиканът и до ден днешен отрича това да е истниа, но е трудно да го прави, след като талантливите ръце на Буонароти са стигнали до самото сърце на свещеното място и са нарисували двама мъже да се целуват.

На няколко хиляди километра разстояние и в друга артистична насока твори Шекспир. Макар че е трудно да се каже дали Шекспир въобще е истински човек, или плод на множество умове, историята твърди, че той също бил гей. Доста хомосексуална еротика се крие в сонетите му, а за него, ако наистина е бил истински човек, се твърди, че е имал афера с Ъръл от Саутхемптън.

Неговият колега Уилям Бътлър Йейтс се превръща в един от най-значимите поети на XX век. Смятан е за също толкова добър, колкото Т. С. Елиът. Макар цял живот любовта му да е била насочена само към една жена, която така и не отвръща на чувствата му, последната поема, която Йейтс публикува, разкрива нещо немислимо за него.

"Хвърлям се в ръцете му и се засмях", пише той дни преди да умре, признавайки, че е обичал мъж, чието име така и не назовава.

Джордж Бърнард Шоу, който пише "Пигмалион", винаги твърдо се е застъпвал зад правата на хомосексуалистите в годините, когато тази негова волност е била опасна и не особено обичайна за обществото. Шоу дори защитава и свидетелства в полза на Оскар Уайлд, когато известният писател е обвинен в содомия. Шоу пишел есета в подкрепа на хората с различна сексуалност, държал и речи. В последните му години плъзнал и слухът, че може би самият той също изпитва силно привличане към мъже.

Може би най-тъжна е историята на Алън Тюрнинг, който е осъден на химическа кастрация, след като е разкрит, че има връзка с 19-годишно момче.

Две години по-късно, Тюрнинг не издържа и се самоубива с голяма доза цианид.