Единият оставя 4-месечно сираче, след трагедията съпругата му и бебето отиват при родителите й

Христо и Мирослав - двама неразделни братя от Пловдив, които морето взе на 2 юни, бяха положени един до друг. Майка им Еси Средева едва събра сили да ги изпрати. "Душата ми е почернена завинаги, животът ми е отровен", написа тя в профила си. "Милата, загуби и двете си момчета! Има ли по-голяма трагедия от нейната?", нареждаха съседи.

Сразена от мъка е и Ани, съпругата на по-малкия брат Христо /29 г/. Той оставя 4-месечно момченце сираче, което няма да познава баща си. "Ицо беше голямата любов на Ани. Много се обичаха, много се грижеха за детенцето си", казват през сълзи техни познати. Запознали се, докато Ани се развеждала с първия си съпруг. Христо й помогнал да преодолее по-лесно труса.

По това време Ицо бил един от най-добрите диджей в Пловдив и областта. След раждането на малкия Георги започнал работа в склад, за да може да е около съпругата и бебето. Ани е завършила френската гимназия, а след това Пловдивския университет. Работела като технически сътрудник във фирма.

По-големият брат Мирослав е 31-годишен и не е семеен. С брат си много се разбирали. Затова решили заедно да отидат на море. Миро бил с приятелката си, а Христо - със съпругата си. "Трагедията се разигра на плажа пред Гранд хотел "Поморие". Решихме да отидем за кратка почивка и на гости при наша много скъпа приятелка. Тя ни посрещна с превкусен обяд и към 14 часа се опънахме на шезлонгите край вълните", описва подробно на страницата си във Фейсбук Ани Средева. Толкова е сломена, че не желае да говори с никого.

"Ицо както винаги се грижеше за музикални фон. В морето имаше вълни, но флагът беше зелен", пише Ани. По-големият брат влязъл да плува. След това се върнал на пясъка. "Към 18 часа решихме, че е време да си ходим. Ицо и Миро решиха да влязат в морето за последно. Де да знаехме, че наистина е "за последно"!", съсипана е Ани.

Тя също тръгнала след мъжа си и брат му, но решила, че водата е студена и излязла. "Морето на този плаж в началото е плитко и човек влиза доста навътре, за да му е поне до кръста. Никой от тях не е умел плувец, но и не са хора,които действат самоуверено и рисково. Напротив. След минути аз и приятелката ми чухме вик "Помощ! Помощ! Давя се!". Разпознах гласа на съпруга ми и скочих да видя какво става, защото нямах видимост към морето от шезлонгите и чадърите пред нас. Видях как 4-5 мъже се втурнаха към водата. Веднага се затичах и влязох след тях. Не видях добре къде са, но някъде около шамандурата. Мъжете крещяха: "Морето дърпа", връща лентата Ани.

Тя заплувала срещу вълните, но усетила, че я завлича навътре. Обърнала си и почнала да гребе към брега. Щом усетила дъно под краката, се затичала към сушата. Другите мъже също започнали да излизат. Зърнала, че някой се държи за шамандурата. В първия миг помислила, че е нейният Ицо. През това време приятелката й дотичала с телефон и се обадили на 112.

"Часът беше 18:06. Приеха сигнала и казаха, че изпращат екипи. После се втурнах към вълнолома. От там видях, че човекът на шамандурата не е Ицо. Затърсих с очи в морето, но не го намирах. На носа имаше хора. Хукнах към тях и видях тяло. Беше обърнато с корема надолу. Не знаех кое е. Треперех цялата и трескаво мислих какво да направя, с какво да помогна. Появи се човек в униформа, който ме заразпитва момчетата близки ли са ми, знам ли имената и подобни неща, на които отговарях механично. Видях, че момчето на шамандурата бе спасено и изведено на брега от двама мъже. Междувременно забелязах,че в морето имаше хора, включително майки с деца!", припомня Ани Средева.

Изумена е, че при наличие на удавници и съпровождаща спасителна операция никой не е сменил зеления флаг! "Мъж (не знам дали един от двамата, спасили момчето на шамандурата или друг) заплува към брега от другата страна на вълнолома. Междувременно още двама мъже го настигнаха и помогнаха за изваждането на тялото. Аз изтичах при тях на брега и разпознах Миро. Дойдоха още хора. Веднага започнаха реанимация. Дойде и спасителен екип - пожарна! Носеха огнеупорни дрехи и въжета! Развиках се "Каква е тази пожарна? Какво гори!", казва тя.

"Мъжът, който пръв стигна до Миро, също повиши тон и изкрещя "Плажът гори!У. Беше със сини очи и червен бански. Предполагам професионален спасител. Изказвам му големи благодарности за стореното. Стори ми се отчаян като мен, че не е могъл да направи повече. Реанимацията продължаваше, изцяло ръководена от една жена по бански. Оказа се рускиня, впоследствие разбрах, че е лекар и дошла на почивка. Не знам кога се появиха и медиците от Спешна помощ. Загубих представа за времето. Молех се. Пак изтичах на вълнолома и затърсих с очи. И повтарях: "Има още един човек в морето, има още един човек в морето!У. Чух мъже да казват, че вероятно го е завлякло навътре и утре, като се надуе тялото, ще изплува. Отчаях се. Изпсувах на ум и се вкопчих в надеждата за чудо!

Видях лодка. Пак затичах към плажа. От нея изкараха моя Ицко и го метнаха на брега. Безжизнен. С притворени очи. А устата сякаш завинаги отворена за последен дъх, последен вик за помощ, последно "Обичам ви!" Хванах го за ръката и се предадох на шока. Рускинята ми би инжекция диазепам. И после усетих празнотата. Това е моят разказ за случилото се. Любимият мъж и нашето братче се удавиха", стене Ани.

Дали вече мрази морето? "Не, не го мразя. Да беше човек да го намразя и да му извия врата. Ама то... стихия. Все едно да мразя земята, по която ходя. Но съм искрено благодарна на хората, които помогнаха! Бяха много! Не запомних всички лица. Но много се отзоваха и всеки действаше според силите и възможностите си. Благодаря ви! Има хора с големи сърца, които ми дават надежда, че доброто съществува и само чака случай да се прояви. Моля, ако някой е бил свидетел на станалото или е участвал в спасяването, да се свърже с мен", настоява Ани Средева. Съседи допускат, че след загубата на съпруга си, тя ще се върне с бебето при родители си.