Защо е път, ако не води към храма.С този цитат от филма на Тенгиз Абуладзе "Покаяние" завършва "Автобиографията на един 85-годишен художник".  Това е текстът, който маестро Светлин Русев е написал за последната си изложба, която трябваше да се откриe на 14-и юни - рождения му ден. Той е написан на 25 май - деня, в който художникът си отиде.

Ето целия текст:

Автобиография на един 85-годишен художник

Родих се в Царство България. Живях в България на светлото бъдеще.

Сега живея в България на светлите разочарования.

Живях в нощи на разстреляната надежда - на поети и художници, на

духовни аристократи и горди сиромаси, на деца и безпомощни старци.

Идеите бяха убити - мъртвите идеи убиваха живите.

Каин уби брат си Авел. Синовете на Авел убиваха децата на Каин.

Каменните подземия на царската милост, на свободата, братството

и равенството се огъваха от болка и ужас.

Разделихме мъртвите на наши и ваши, а невинните им души очакват

милост, покаяние и помирение от живите.

Живите!!!

Вярващи безверници, паднали ангели, пътници без път и неродени

спасители. Лутах се в търсене на магическия философски камък на

мъдростта, с вечните отговори на живота отсам и живота отвъд;

стигнах до каменна кариера, с кървавите следи на време, труд и мъка.

Повярвах, че съм намерил пътя - илюзия!!!

"Защо е път, ако не води към храма?!" - недоумяваше старицата от онзи филм...

25 май 2018 година, Светлин Русев