Дни преди да навърши 85 години, внезапно масиран инфаркт покоси един от най-големите ни художници - академик Светлин Русев. Малко преди това той само загатваше какво може да включва изложбата по случай юбилея му, но молеше да "не дърпаме дявола за опашката".

Своите първи стъпки в света на изкуството прави в класа на Дечко Узунов и още тогава се утвърждава като важна фигура на българската арт сцена. Успява да заплени и Людмила Живкова, макар да не печели симпатиите на баща й. Русев често разказва как спорел с Тодор Живков. Когато лидерът се противопоставил на строежа на паметника "1300 години България", художникът веднага скочил в защита на проекта на Валентин Старчев. Бившият Първи така го срязал пред съвета, че от притеснение, творецът загубил съзнание.

Паралелно с това, ученикът тръгва по стъпките на учителя си Дечко Узунов и акдадемик Светлин Русев също като него започва да преподава в Националната художествена академия. "Ние бяхме първият му випуск. Той с нас беше най-ентусиазиран и най-всеотдаен", казва пред "168 часа" проф. Десислава Минчева. Заедно с нея в класа е и проф. Ивайло Мирчев, който също си спомня за него с умиление: "Той беше необикновен.

Много странна птица, много интересен човек. И най-вече - целеустремен. Олицетворение на тази сложна българска съставна дума. Той имаше ясна посока, която прследваше на всяка цена. Наистина беше уникален.

Човек трябва да си мери приказките, а аз за него се мъча да ги стаявам. Опитвам се да не ползвам суперлативи, но какви синоними да намеря? Беше невероятен."

Най-голямата страст на акад. Светлин Русев беше колекционирането на произведения на изкуството.

В последното си интервю, което даде пред "168 часа", Светлин Русев разказа как се е борил, за да купи ценни български картини от чужбина и да ги върне обратно на родна земя. Някои от тях стрували "колкото една кола тогава или колкото няколко апартамента сега". Така, благодарение на своята упоритост, той връща творби на Данаил Денчев на родна земя. Близо 80 картини са изнесени във Франция от дъщеря му и продадени на тръг. Заплашва ги съдбата на много български картини - да бъдат забравени в нечия частна колекция.

"Преди няколко години трима души се обединихме и ги купихме, за да се върнат в България. А сред тях е и една от най-важните му работи - "Червеното дърво". Добре че успяхме, иначе щяха да бъдат изгубени", разкзва Светлин Русев.

И точно поради тази страст да колекционира, освен творчеството си оставя и огромно колекционерско наследство по стените на галериите в България и не само.

"Имам страхове - казва проф. Ивайло Мирчев. - Той в последното си интервю изповядва, че не го е страх от смъртта, но го е страх от хаоса, който ще остави. От това ме е страх, не от друго, защото той наистина остави голяма колекция. Тя съдържа произведения на автори от 90-а година насам, които

дори и Националната галерия не притежава

Поради липса на бюджети големите галерии бяха престанали да купуват каквото и да било - разказва проф. Мирчев. - Всъщност Светлин със своята болезнена страст към колекционерството и благодарение на своя висок вроден вкус и това, че много разбираше какво купува, създаде една колекция, която е невероятна.

Една от последните му битки беше да намери къде да я постави тази колекция. Да намери начин да бъде показана. Не знам какво ще се случи с нея.

И ако имаме дълг към него, а и за да изкупим греховете си като професионална общност или като приятелски кръг от хората, които го обичаха, мисля, че трябва да опитаме да помогнем последната му цел да бъде реализирана. Това е всъщност българското изкуство от 90-а година насам и няма къде другаде да бъде показано и няма къде да го видите. А начинът, по който го събра, е наистина уникален."

Академик Светлин Русев има две дъщери, в чиито ръце ще остане тази огромна колекция. Какво обаче ще направят те с нея и каква ще бъде съдбата й, е неизвестна. След няколко дни в столична галерия ще се открие и изложбата на Кирил Аврамов, бивш началник на кабинета на Людмила Живкова и неин съветник. Встъпителната реч за откриване на събитието трябваше да държи Маестрото, тъй като именно той подтикнал Аврамов да покаже изкуството си на света: "Светлин живееше, за да се раздава. Не щадеше себе си.

Когато видя картините ми, нарисувани през последните няколко години, просто отсече: "Прави изложба!" Попитах го: "Закога на моите години?" Отговори: "Да започнеш на 70 си е предизвикателство. Предизвикателство срещу времето, срещу себе си. Търси същността си, която си загубил в хаоса." Не можех да не му повярвам."

Сега мястото до Кирил Аврамов ще остане празно. Никой няма да открие изложбата, за да не заеме поста, отреден на Академика.

Двамата се познават отдавна, а Аврамов си спомня пред "168 часа" и за последния разговор между тях: "Познавам го от 45 години. Много време е, много неща си спомням - но кое е важно в този момент?

Може би последният ни разговор ден преди внезапният масиран инфаркт да го покоси? Звъни ми по телефона след обед на 24 май. Честити ми светлия празник и делово ми казва: "Утре да се видим. Кога ще редим изложбата ти? Времето ми е претоварено. Подготвяме изложба и на Кацамунски. Още не съм готов с моите работи за 14 юни. Не можах да отида в Москва да си прибера картините. Болят ме краката, подули са се и май е някакъв хематом… Обади ми се утре, за да се разберем къде ще се срещнем…"

Утре се оказа черен ден. Утре се оказа последният му земен ден, преди да поеме по светлия път на вечния духовен безкрай."

Академик Светлин Русев заема множество високи постове в света на съвъременното българско изкуство. А с подобна власт в ръцете си няма как да не остане незабелязан от злите езици. Мненията за него са полярни - хората или го обичат, или го мразят.

Нападат го по различни въпроси, а в последните години - най-вече и заради подредбата на "Квадрат 500". Според някои в Българския Лувър няма абсолютно никаква концепция, не носи чувството, че е музей, няма и творби на съвременни автори. А Русев обясняваше, че е редил галерията на смислов, стилистичен и сюжетен принцип. Дори и след смъртта му неговите противници не замълчаха, а отново заговориха за спорната личност, която беше акад. Светлин Русев. Много от тях се и усъмниха в художествените възможности на Маестрото.

"Той беше и обожаван, и ненавиждан. Има хора, които не можеха да го понасят. Така е с различните. - казва проф. Ивайло Мирчев пред "168 часа." - Различните ги мразят. Той не ядеше месо, не пиеше ракия, не си купуваше коли. Не къркаше, не се тупаше в гърдите кой е.

Печелеше добре от картините си и си купуваше произведения на изкуството. Това му беше страстта, това беше Светлин. А тези, които го обичаха, го обичаха наистина."

За злите езици срещу художника говори и Кирил Аврамов: "Нещо злостно срещу Светлин прочетох след кончината му. По този повод искам да спомена един малък факт от миналото.

Като първи заместник - председател на Комитета за култура и председател на СБХ Светлин Русев, след сериозна съпротива от много страни, през декември 1980 година успя да внесе писмен доклад в Министерския съвет за създаване на списание "Карикатура" като ежемесечно издание на Комитета за култура и Съюза на българските художници. Но кой ти помни!

Най-малкото един днешен карикатурист, на когото бих казал, че Светлин Русев не е за всяка уста лъжица, а творчеството му не е лека духовна храна. - Спомня си Аврамов. - Името му светеше и ще продължи да свети в мрака на духовната нищета.

В такива случаи в паметта ми изплуват думите на Петър Увалиев, който във връзка с изложбата на Светлин в галерия "Сладки води" на Крауфордстрийт в Лондон през 1993 година каза, че да се говори на българи за Светлин Русев, е много късно или много рано, защото за него са писали какво ли не и кой ли не…"

Последните дни на акад. Светлин Русев са натоварени. Той става рано, организира множество изложби, същевременно е навсякъде, където има изкуство. Работи и по празненството за своя рожден ден, на което според някои щял да представи серия от рисунки върху камък. Дали изложбата, подготвена за 14 юни, ще се състои, е неясно.

"Преди неговата 75-та годишнина беше казал, че бърка годините си с 65, но с 85 не ги бърка

Защо спомена точно това число? Не ядоса ли съдбата?" - спомня си Кирил Аврамов. - Той вярваше - вярваше във всемогъщата сила, която твори и направлява живота. Не приемаше, че смъртта е краят и с нея свършва всичко. Вярваше, че духовният живот има своето развитие. Вярваше, че нещата остават след нас във времето и пространството.

Мисля, че в паметта на времето ще се запазят преди всичко оценките за Светлин на имена като Петър Увалиев и Петер Лудвиг, на Дора Валие и Румяна Узунова, на Кирил Кръстев и Димитър Аврамов, на Константин Павлов и Веска Емануилова и още много от такъв ранг."

Още четете:

И красивата Северина загина заради голямата кражба от здраве

Хладнокръвно. Светлин Русев бе Франкенщайн, създаден от прословутата българска сервилност към силните на деня