Подземието на църквата “Света София” е ядро на древен град на покойниците

В катакомбите на Париж са останките на 6 милиона души

През 1969 г. под Пекин строят цял град - скривалище при ядрена война. Има дори копие на площад “Тянанмън”

През 60-те години под Канзас, щата Мисури, 50 фирми свалят своите 2000 служители да се трудят под земята

 

Тайни и скрити тунели, мистериозни гробници и древни църкви има под краката ни в София.

Не само под българската столица се крият цели градове, но но и навсякъде по света. В катакомбите под Париж почиват между 6 и 7 млн. души. Туристите имат възможността да видят някои, наредени по стените на многобройните километрични тунели.

През 1969 г. в под Пекин се изгражда град, в който жителите на китайската столица да се скрият при ядрена война. И не говорим само за няколко тунела – в подземията са пресъздадени емблематични за Пекин места като площад “Тянанмън” например.

А под Канзас, щата Мисури в САЩ, всеки ден работят около 2 хил. служители. Те са част от над 50 фирми, които са разположени в комплекса, наречен “СъбТрополис”. За да стигнат до работните си места, те шофират под земята. Този модерен подземен град е създаден през 60-те години от Ламар Хънт.

“Сердика е моят Рим” , е казал император Константин Велики и в София може да намерим гробници от II до IV век. В центъра на столицата в музея

под църквата “Света

София” са показани

54 гробници

от различен тип и градеж. Има каменни саркофази, многокамерни тухлени гробници с възглавници, стреховидни гробни ями, зидани гробове с каменни плочи, с полуцилиндричен свод и други. Някои са били изографисани, като най-честите елементи в рисунките са избражения на цветя, кръстове, гроздове и птици. Един от гробовете е на семейство от 12 души. Размерите му са колкото боксониера.

Подземието на “Света София” е ядрото на древния град на мъртвите, който се е простирал между Министерския съвет, улиците “Сан Стефано”, “Гурко” и бул. “Дондуков”. Бил е копие на истинския град, създаден по правилата на римския закон за устройство на територията - “книга на епарха”.

Има улици,

а гробниците са

построени като къщи

с каменни блокове,

пренесени от античния град. Вътре имало предмети от бита – мебели и лични вещи, служили на покойника приживе.

Безспорно под “Света София” е бил най-важният градски некропол. Други квартали са под днешната градинка до Народния театър, Художествената академия, парламента, където са открити гробници, и хълмът Лозенец с късноантичния мавзолей.

За съжаление, повечето гробници са ограбени още през Късната античност и Средновековието. Затова и намерените предмети са основно керамика, стъклени съдове като лакримарии. В тях са се събирали сълзите от траурната процесия. Погребалният ритуал изисквал покойникът да бъде изпратен с плач и вопли. Вярвало се, че колкото повече сълзи бъдат събрани, толкова по-щастлива ще е душата му в задгробния свят.

Единствената гробница, за която се знае на кого принадлежи, е на Хонорий, срещу входа на църквата и е покрита със стъклен купол. Датира от V в. и е украсена с изящни разноцветни стенописи с кръстове и розети. Знае се, че именно този човек е погребан в нея, от надписа на латински: “Хонорий, раб божий”. Поради това се смята, че той е бил висш духовник на Сердика. Гробницата му е изцяло тухлена с полуцилиндричен свод.

Богатството на музея се допълва и от изящни мозайки. Геометрични фигури, пауни, кръстове и растения са изобразени чрез разноцветните камъчета на площ от 80 кв. м. Едната от мозайките показва нагледно представата на някогашните хора за рая – гълъби, символизиращи човешката душа, прелитат около кипариси.

Църквата “Света София”, която виждаме в момента, всъщност е издигната над три други храма. Първият датира от началото на IV в. – малко след като християнството е обявено за официална религия в Римската империя. Нивото на хоросановия му под се намира на дълбочина от 1,50 м. Той е изграден през 311-313 г., а след около 50 години на 20 м по-нависоко е направена и подова мозайка. Това ниво се е използвало и във втората църква, която е била построена около средата на IV в. На 0,80 м под земята около началото на V век е изградена и третата църква, която също е била украсена с подова мозайка. Най-долното ниво е на 4,40 м под земята, покрито с павирана настилка.

В началото на XX век чехът Вацлав Добруски първи започва разкопки под базиликата “Св. София”. През 1911 г. археологът проф. Богдан Филов установява, че мястото е център на исторически събития още от времето на Римската империя. В музея днес могат да се видят компютърни възстановки на центъра на Сердика - с амфитеатъра, главните улици, както и на трите църкви, съществували на това място, преди да бъде издигнат днешният храм.