Bинаги като стане някоя страшна катастрофа с много жертви, българските депутати се активизират да променят наказанията в Закона за движение по пътищата.

Това е неизменен рефлекс на българския законотворец, откакто се помня като криминален репортер. Значи от януари 1994 г. Тоест - вече 23 години след всеки по-брутален сблъсък на пътя нашите народни представители се разбуждат, започват едни обсъждания в транспортната комисия, кампании и интервюта по вестниците и телевизиите и ако са по-активни и настойчиви, много скоро по-високите наказания - глоби и отнемане на точки, стават факт в закона.

Жертвите на пътя обаче (с изключение на период от няколко години) не намаляват чувствително, шофьорите не стават по-дисциплинирани на пътя, а напротив - все по-арогантни. И в отговор българските депутати отново се напъват да променят закона - просто защото това е най-лесното нещо, което могат да направят.

Само те явно не се замислят защо се получава така, че от този напън няма осезаем ефект. А формулирането на проблема и на неговото решение не изглежда толкова сложно.

Толкова ли е трудно да се досетиш, че увеличаването на глобите не намалява катастрофите и жертвите по пътищата, защото законът реално не се прилага. Причините за това са две - първо, катаджиите не уличават достатъчно нарушители, и второ, но не по значимост - уличените нарушители не променят навиците си, защото реално не са наказани.

Просто те не са платили глобите си и репресията от страна на държавата не е факт. Пътните джигити не ги е заболяло по никакъв начин и, съвсем естествено, те нямат никаква причина да променят навиците си.

Откакто българските депутати не спират да увеличават малко по малко наказанията, събираемостта от глобите не е мръднала нагоре от едни 30 процента според последните изнесени статистически данни по темата през миналата година.

Няма как със събираемост от едва 30 процента да водиш ефективна война срещу избиването по пътищата. Наказанията вече са достатъчно големи. Време е народните представители да намерят начин глобите да се събират.

И това, мисля си, не е задача с чак толкова висока трудност. Това, което прави всяка година един шофьор, е да мине с автомобила си на технически преглед и да си направи застраховката "Гражданска отговорност".

Ако законът се промени така, че това вече да е невъзможно, щом не си платил глобите си в КАТ, вероятно всеки водач на МПС, както се изразяват в полицията, ще плати навреме задълженията си към държавата.

Няма нужда да се харчи ресурс МВР да издирва длъжниците. Нека нарушителите сами да тичат към гишетата на Пътна полиция или в банката за превод. А когато започнат да си плащат глобите, следващия път гарантирано ще се замислят, като натискат педала на газта, изпреварват на забранен участък от пътя или пък не дават предимство на пешеходна пътека.

Другият нерешен с години проблем е активизирането на катаджиите. По принцип колкото повече камери има по пътищата и по-ограничен е контактът на служителите с шофьорите, толкова по-добре. Вътрешното министерство макар и бавно върви в тази посока.

Неслучайно в последните години напливът към КАТ рязко намаля за разлика от желаещите да работят в Гранична полиция, където бежанците плащат много по-големи подкупи.

А за да бъдат по-активни останалите на работа пътни полицаи, може да се помисли те да получават бонуси, когато регистрират повече нарушители. Като, естествено, статистиката се отчита след като стане ясно, че глобата няма да се обжалва и евентуално "да падне" в съда.

Ето това не е лошо да се обсъди в транспортната комисия на Народното събрание, вместо поредно увеличаване на глобите, които са вече достатъчно високи.

Просто шофьорите трябва да ги плащат незабавно.

Четете още:

В Алпите Калина загива заедно със съпруга си Марио Кастильони. Българката и италианецът били водачи на групата

Кармен Лазарова: Аз бях само водач на групата на Теодора в Бразилия. Не съм лечител