“Полет над кукувиче гнездо” го събира със синовете му в Чехословакия.

За пръв път след Пражката пролет майсторът стъпва в родината си за снимките на “Амадеус”.

Когато съветските танкове влизат в Чехословакия през 1968 година, за да пречупят Пражката пролет, Милош Форман е в Париж, водейки перговори за създаването на филм. След инвазията лентите му са забранени, а той отказва да се върне у дома, въпреки че съпругата и двамата му сина все още са в Прага. Заминава за Америка и в следващите 15 години не се обръща назад към Чехия - страната, която му е отнела наистина много.

На 86 г. той издъхва в дома си в щата Кънектикът в нощта на петък, 13-и. Причина за гибелта му така и не бе дадена. За своята 50 годишна кариера може да се каже, че той има сравнително малко филми - около 20. Но голяма част от тях са събития с монументално влияние върху киното и изкуството от последните четири десетилетия на XX век.

Животъти изкуството му са е изцяло белязани от Втората световна война. Роден под името Жан Томас Форман, бъдещият носител на "Оскар" остава сирак, след като баща му е задържан от Гестапо и отведен в концентрационен лагер в Бухенвалд заради продажба на забранени книги, а майка му намира смъртта си в Аушвиц. И двамата не са евреи.

Форман вижда баща си за последен път на 7 години, когато е изваден от час, за да получи писмо, адресирано до майка му. "Кажи й, че всичко ще е наред. Ще се върна", казва Рудолф Форман, ала така и не се прибира у дома. Три години по-късно Милош е на легло с треска, когато полицаите от Гестапо се появяват отново.

Този път нахлуват в дома им и отвеждат майка му. Всичко потъва в тишина.

Години по-късно от жена, лежала в Аушвиц, разбира, че биологичният му баща всъщност е архитект с еврейски произход, който е оцелял от етническите изтребления на Третия райх. Успява да го открие в Перу.

Малкият Жан Томас Форман е отгледан от своите роднини. Първият му досег с киното е лентата "Продадена невеста": "Видях как булката започна да пее и цялата зала запя с нея. Реших, че филмите са точно за това - за да пееш с тях. Бях впечатлен", разказва Форман за момента, в който осъзнава, че киното е неговият път.

Завършва Академията за сценични изкуства в Прага, обявява се за част от "ню уейв" движението в Чехия и създава няколко филма, сред които "Черен Петър", спечелил награда в Локарно, и "Любовта на русокоската", номиниран за "Оскар". Постиженията му печелят прозвището Чешкото чудо.

Работата по "Балът на пожарникарите", който осмива живота в комунистическите страни, му носи сериозни проблеми. Той е забранен след окупирането на Чехословакия от Варшавския договор. Това остава последният му филм, създаден, преди да замине за Съединените американски щати. Дни преди съветските танкове да се насочат към Прага, Милош Форман напуска пределите на Чехия.

Минават няколко години, през които Форман претърпява катарзис. Филмите му бележат абсолютен неуспех. По кината тръгва следващата му лента - "Излитане", но не успява да събере абсолютно никакви пари. Форман даже се шегува, че след като всичко приключило, дори дължал 500 долара на компанията, която се заела с проекта.

Но тази финансова катастрофа задържа името на Милош в медийното пространство и когато е на дъното, той получава поканата да режисира "Полет над кукувиче гнездо", с който печели 5 оскара.

Съгласява се не само защото творбата на този "непознат" автор го впечатлява, но и защото имитира "истинския живот". Този, който е живял в Чехословакия.

Филмовите права за "Полет над кукувиче гнездо" остават собственост на актьора Кърк Дъглас, който всъщност изпраща книгата на Форман няколко години по-рано, след като се е впечатлил от един от чешките му филми. Ала пакетът никога не стига до местоназначението си.

Филмът в крайна сметка е продуциран от сина на Дъглас - Майкъл, който, подобно на баща си, се е обърнал към Форман.

Снимките на филма са тежки. За фон е използвана болница в Орегон и истински психиатрични пациенти, които участват като статисти в кадрите. Част от екипа спи в двора. По средата на снимките операторът е уволнен, а в един момент Джак Никълсън и Форман спират да си говорят.

Конфликтите извън екрана се отразяват и на темите, които Форман залага в сценария на "Полет над кукувиче гнездо".

Филмът става вторият в историята, който печели "Оскар" във всяка ключова категория. Струва 3 млн. долара, а от боксофиса се връща със 100 млн.

Успява да спечели статуетки и на "Златният глобус" и на наградите БАФТА, но най-важното нещо, което се случва в живота на Милош, е, че благодарение на лентата най-накрая успява да се види със синовете си.

"Няколко пъти преди това исках от чешкото правителство да остави децата ми да дойдат и да ме видят, но те никога не го направиха - разказва той - Но когато научиха, че филмът е номиниран за всички тези академични награди, изведнъж децата ми получиха разрешение да ме посетят."

И двамата му синове, Матей и Петър, са актьори. Сватбата на Форман през 1964 г. с майка им Вера Кресадлова, която е също е актриса, приключи с развод, както и първият му брак през 1958 г. с друга чешка актриса - Яна Брейчова.

През 1999 г. се жени за Мартина Зорлилова, която участва във филма "Народът срещу Лари Флинт".

В едно интервю той споделя, че винаги е харесвал несериозните взаимоотношения, защото не пречели на работата му.

Не е тайна обаче, че макар светът да се влюби в лентата, авторът на новелата Кен Киси не е никак впечатлен от адаптацията. До края на живота си той отказвал да гледа филма, не отишъл дори на премиерата му, ала така и не дал обяснение защо.

Преди 7 години в горите на Ла Хонда в къща, близка до тази на Киси, се настаняват нови собственици. Разчиствайки, те открили писмо, написано лично от автора на романа и дълго 20 страници. То не било адресирано до никого, ала съдържанието му било показателно - в десетки точки Кен Киси обяснявал защо Милош не е разбрал книгата му.

Най-горе в писмото се намира и най-важната причина - действието във филма на Форман се раказва от трети човек, напълно пренебрегвайки оригиналното главно действащо лице, а именно Вожда Бромтън. Така цялата символика в "Полет над кукувиче гнездо" се срива, тъй като той е пациент в психиатрична клиника. Това, което ни разказва, може да е истина, а може и да не е. Киси иска да разкрие грозната истина в обществото - че мозъците на хората бавно се промиват. Ала филма напълно забравя за тази тема, което е и основната причина

Киси цял живот да отказва да гледа продукцията. Дори петте оскара не успяват да го убедят. Ала те печелят на Форман възможността да се върне обратно в Чехия, и то с високо вдигната глава.

Следващият му голям пробив е "Коса" от 1979 г., базирана на популярния контракултурен мюзикъл на Бродуей, а след това и филмовото адаптиране на романа на Е. Л. Доктороу "Рагтайм" през 1981 г. Последната продукция включва Джеймс Кейни в последната му роля на голям екпан и е номинирана за осем оскара, но така и не успява да прибере нито една статуетка.

В интервю, дадено преди 15 години, майсторът разказва как след тези свои успехи стига до идеята за "Амадеус". Милош получава покана да посети нова пиеса в Лондон, без да осъзнава, че това всъщност е премиерата на последната творба на Питър Шафър: "Бях свикнал да гледам руските и чешките филми за композитори и те бяха най-скучното нещо.

Комунистите обичаха да правят, филми за тях, защото единственото, което правят е да композират музика и да не обсъждат субективни неща. Стоя си в театъра, чакайки да заспя, и изведнъж виждам страхотна драма, която би била интересна, дори и да не ставаше дума за Моцарт... Бях като залепен за седалката до самия край. Веднага след като свърши, се срещнах, Питър Шафър и му казах, че ако някога смята, че иска да направи филм, аз съм много заинтересуван."

Търсейки перфектното място, където да заснеме "Амадеус", Милош се спира на Прага, защото е единствената европейска столица, която съвсем малко се е променила от времето, в което е живял Моцарт. От своя страна чешките власти са единодушни, че в начинанието има много предимства, най-вече финансови.

Форман се връща със свито сърце. Той и целият му екип са поставени под охраната на чешките тайни служби след дълги преговори, които да го убедят, че ще е в безопасност. Макар обществото да приветства завръщането му, страхът не му позволява да мисли трезво. Дори когато актьорите се шегуват с него, пускайки химна на САЩ да звучи високо на снимачната площадка, режисьорът се паникьосва от страх да не бъде арестуван.

За народа на Чехословакия обаче това завръщане е победа за Милош - правителството, което го е накарало да избяга, сега е принудено да се кланя на могъщия долар и да пусне "предателя" обратно вкъщи.

"Той беше твърд като нокти, но и глас за истината", разказва за чепатия му характер Ф. Мъри Ейбрахам, който се превъплъщава в главаната роля на Моцарт и печели "Оскар" за нея.

"Никак не беше сантиментален. Опитахме се да му направим парти изненада за рождения ден, докато снимахме "Амадеус". Той влезе, погледна ни, обърна се и напусна стаята - допълва Ейбрахам и продължава: -

Той никога не е крещял на актьорите си. Да, понякога губеше самообладание, например с Рой Дотрис, който играеше бащата на Моцарт. Понякога казваше: "Преиграваш! Искам да изглежда малко по-натурално, по-истинско!" А когато Дотрис го направеше отново, Милош казваше: "Не! Сега все едно въобще не играеш!" Никога не спираше, но и никога не правеше комплименти. Всъщност на мен ми направи само един - когато спечелих оскара за "Амадеус", държах реч, наситена с мили думи за него. След това той само каза "Хубава реч" и това беше. Но значеше много за мен. Такъв си беше - директен. При него всичко трябваше да се случва стегнато, без излишни емоции и усилия."