Навършиха се 50 г. от смъртта на първия човек, летял в Космоса. Юрий Гагарин е запомнен с пленителната му усмивка, зад която обаче се крият стаен гняв и потиснатост.

На 27 март 1968 г. при тренировъчен полет самолет МиГ-15 с пилот полк. Гагарин и инструктор полк. Серьогин се разбива в 10,31 часа в района на Новосьолово на 18 км от град Киржач. Официално е съобщено, че самолетът извършил рязка маневра, завъртял се, влязъл в свредел и се разбил. Странно, защото и двамата са били опитни летци, времето било хубаво и нямало авария.

Години по-късно близките на Гагарин казват, че той умира не заради пилотска грешка, а защото открито е обвинил Брежнев за смъртта на космонавта Комаров.

И за пиянството на Гагарин се носят легенди. След полета в Космоса животът му се променя изведнъж. Командирът на космонавтите ген. Каманин пише в дневника си: “Не искам да съм лош пророк, но той (Гагарин) пие доста. На върха на славата си е, носи голямо морално бреме, знае, че всяка негова стъпка се следи. Ще минат година-две и ще започне да недоволства. Това се вижда дори в семейния му живот. Той не уважава съпругата си, понякога я унижава, а тя няма образованието или социалните умения, за да му въздейства.”

В книгата “Мистерията около смъртта на Гагарин” Сергей Лексов пише: “След катастрофата на Гагарин и Серьогин плъзна слух, че двамата са били пияни. Предната вечер са празнували 50-ата годишнина на свой колега.”

Най-тежкият удар за Гагарин е, че не го включват в нова мисия в Космоса, каквато е мечтата му. Смятали го за твърде ценен, за да се рискува. Сложили го да обучава космонавти, но той писал до държавната комисия: “Не може да ми забраните да летя. Ако спра да летя, няма да имам моралното право да водя други хора, чиито живот и работа са свързани с летенето.”