Най-тъжното в цялата история е, че Скот не се боксираше за пари или слава. Правеше го повече за удоволствие и с идеята да докаже, че може да бъде победител. Често повтаряше, че търси тръпката от спорта и не би искал да нарани сериозно противника си. Самият той пазеше лицето си от тежки удари, които могат да го обезобразят за цял живот. И въпреки своята предпазливост Скот Уестгарт загина след десетия си мач при професионалистите.

Не че сблъсъкът му с Дек Спелман беше много по-различен от останалите. Скот добре обработи противника си и спечели по точки, въпреки че беше пратен в нокдаун в десетия рунд. Веднага след мача победителят се хвана за главата и присви очи от болка, докато даваше телевизионно интервю. Няколко часа той беше в интензивното, мозъкът му беше мъртъв, а майка му трябваше да вземе най-тежкото решение в живота си. Ребека Маршал се пребори със съмненията, с ужаса и мъката си и така даде шанс за живот на напълно непознати на семейството й хора. Дори и сега почернената майка не може да си отговори на въпроса как се стигна до тази трагична развръзка.

"В живота ми нахлу непрогледен мрак. Скоти никога повече няма да прекрачи прага на бащиния си дом и това ми носи само отчаяние и болка", проплаква майката на нелепо загиналия боксьор.

Колкото и несериозно да е настроен към изявите си на ринга, синът й трупа солиден брой победи при аматьорите и получава предложение да се прехвърли в професионалния бокс. Дори и това не променя отношението му към случващото се между въжетата на ринга.

"Не вярвам да натрупам милиони от бокса или да стана известен като Мохамед Али.

Важното е да се забавлявам и да радвам приятели и близки си с победите си. А и искам да покажа на татко, който е бил известен професионален боксьор, че също го мога този спорт", разказваше приживе Скот Уестгарт. Мачът му с Дек Спелман се явява за него като генерална репетиция за влизане в наистина сериозните боксови игри. Победи ли на 31-годишния здравеняк му се отваря шанс да се бие за престижен пояс.

Той изпълни задачата си, но никога няма да спечели първата си титла. След тежките удари в десетия рунд се пука кръвоносен съд в главата на Скот. Въпреки това той успява да довърши мача, да даде интервю и да прегърне щастливата си приятелка Натали. На нея се оплаква, че го боли силно главата, но това изглежда напълно нормално за боксьор, който току-що е получил толкова много удари. Състоянието на британския тежкоатлет се влошава малко след като се е прибрал у дома. В линейката той отговаря на парамедиците, но в болницата губи съзнание и малко по-късно мозъкът му умира. Животоподдържащите машини продължават да работят, а лекарите искат да обсъдят важен въпрос със семейството на боксьора.

"В болницата научих, че Скоти е подписал документи, според които желае да стане донор, ако му се случи нещо лошо. Въпреки това лекарите искаха моето съгласие да вземат органите му.

Стоях до него и го прегръщах. Сърцето му биеше толкова силно, не исках да повярвам, че трябва да се разделим завинаги. В този момент към мен се приближи Адам (по-големият брат Скот - бел. ред.) и ми каза, че аз трябва да взема това най-тежко решение в живота на всички ни", просълзява се Ребека Маршал.

В крайна сметка тя се съгласява да бъдат взети органите на сина й без очите.

Всички те са присадени успешно на седем души, които Ребека никога няма да срещне в живота си. "Той даде шанс на други да живеят и това ми носи известна утеха. Скоти ще продължи да съществува чрез тях. Той беше наистина добро момче и ще донесе радост в душите на хората, които получиха частица от него", убедена е Ребека Маршал.