Интервюто е от ноември 2010 г., но поради големия интерес на читателите ви го предлагаме отново.

Любчо Михайлов е първият служител, назначен на 1 декември 1959 г. в Научно-техническото разузнаване. При закриването му през 1990 г. е заместник-началник на управлението. Той е кореняк софиянец, владее няколко езика. Работил е в българските търговски представителства в САЩ, Мексико и др. Бил е и генерален директор на "Изотимпекс".

От висотата на опита си е убеден е, че "Научно-техническото разузнаване е задължителна характерна черта за бизнес културата на XXI век. Без тази дейност не може нито една съвременна икономика и държава."

Любчо Михайлов деликатно открехва завесата към интересни и загадъчни събития, особено в историята на българската електроника. В същото време бърза да уточни, че за нещата в разузнаването няма давност.

- Господин Михайлов, вярно ли е, че дори "рецептата" на изкуствената кожа е пренесена у нас благодарение на научно-техническото разузнаване?

- Не всичко, което е произвеждано в България по времето на социализма, е докарано от научно-техническото разузнаване, но за някои производства това е 100% вярно.

Този, който е знаел как се прави изкуствена кожа, е разказал на нашия човек, но това не беше достатъчно. Беше необходимо да се намери и оборудване, и други неща.

"Изкуствената кожа" далеч не изчерпва работата на научно-техническото разузнаване по онова време. Много по-важно и сложно е да се докара цяла технологична линия за определено производство. Това се правеше и у нас започват да се произвеждат най-модерни устройства от електронно-изчислителната техника.

В онези години България беше третата страна след САЩ и Япония за производство на памет 256-килобайта в Ботевград. Тези параметри днес изглеждат смехотворно, но навремето беше авангардно. Това беше заслуга основно на разузнаването. Цели производствени линии в заводите за електроника в Стара Загора и Ботевград бяха плод на научно-техническото разузнаване. Също и отделни линии за производство на промишлени лазери, за специални разузнавателни средства, за комуникационни средства за армията и други.

- Как успяхте да се сдобиете с тях?

- Това са големи и трудни операции, в които участват много хора. Създава се сложна и тежка организация. Товарят се апаратури, които, естествено, не заминават за България, а за друга страна. Пътьом документите се преправят, за да пристигнат у нас. Това е популярна практика в света, дори не сме я измислили. Има неща, които сме ги измислили, но за тях не бива да се разказва. България имаше потенциала да извършва големи разработки.

Имахме изключителни специалисти, умни хора, които навремето по крайната сервизна документация се връщаха назад. Правеха проектиране в обратна посока и възстановяваха стъпка по стъпка конструктивните и технологични процедури. С времето нашите специалисти натрупаха опит, обучаваха се по света и бяха в състояние и сами да разработват тези продукти. В същото време в големите технологични компании се даваха гигантски пари за научно-изследователски проучвания, които България нямаше откъде да вземе и, естествено, се стигаше до решението на някакъв проблем много по-бързо, отколкото у нас. Е, ние това сме търсили да научим.

- Като фолклор се разказва, че наш разузнавач е измъкнал формулата за верото (много популярен миещ препарат по времето на соца - б. а.), написана върху салфетка в ресторант?

- Формулата на верото действително е написана върху салфетка. Седи в ресторант нашият агент с умния човек и си говорят за различни неща. На нашия му е казано, че родната промишленост на битово ниво се нуждае от този продукт. В подходящ момент той казва: "Имам един приятел, възложено му е да разработи този продукт, но е закъсал." Онзи отговорил: "Ще ти го напиша!" и наистина дал формулата. Верото е детергент от най-елементарните, но са искани 4-5 млн. долара за лиценза - жестоко и варварски са се опитвали да ограбят относително бедна страна като България за един общо взето тривиален продукт. За това производство не се иска дори специално оборудване.

- Другият мит е за антибиотика, взет върху кърпичка.

- Антибиотикът е взет върху кърпичка, напоена с хранителна среда - екстракт от морски водорасли, т.нар. агар-агар. Тази среда позволява на щама да се съхрани. Щамът, ако профанизираме това понятие, е маята на продукта. Изключено е в лабораторията, където се произвеждат такива продукти, щамът да се изолира до такава степен, че да се намира само в съда, в който стават процесите.

Любопитният българин посетил такава лаборатория, пипа, където не му е работата, след това си бърше ръцете в кърпичката, а тя е напоена с агар-агар и щамът се запазва. Но тези истории приличат малко на митовете за Марко Поло, който бил откраднал и изнесъл семето на копринената буба от Китай в бамбуков бастун.

- С много пари ли успявахте да получите новите технологии?

- Парите не бяха задължителни. Някъде, където нещата си струват, се даваха пари - например за доставката на продуктите до фалшивия адрес и оттам до България. Даден човек трябва да купува и ние му плащаме, защото на нас като на българи няма да ни ги продадат. Имаше КОКОМ (Контролен съвет за многократни проверки при износ - б. а.) и още десетки други деструктивни схеми, по които се забраняваше да ни се продава такова оборудване.

От друга страна, много хора ни помагаха ей така, защото нашите хора им ставаха симпатични и като дойдеха в България виждаха, че това е един скромен и трудолюбив народ, който иска да живее по-добре и не се кани да прави нито бомби, нито ракети. Макар че имаше едни американски специалисти, които казваха: "Какво значи двойно предназначение?! Дори лопатата е с двойно предназначение - с нея можеш да си копаеш градината, но можеш да копаеш и окопи."

- Как "легализирахте" вашите служители?

- В разузнаването от древни времена досега няма измислени някакви чудеса. Това е една от най-старите професии, заедно с обработването на земята, строителството, заедно с дамата на магистралата. Оперативните работници са с великолепна езикова и специална подготовка и със съответното прикритие.

Началникът на МОСАД може да дойде и да се представи официално на Бойко Борисов, но оперативният работник не върви с табела. За да се потвърди, че се занимава с напълно легална и официална работа, той трябва да има и съответната квалификация. Дори изискванията към него са по-високи, защото поведението му ще се наблюдава много внимателно и дори най-дребните отклонения веднага ще направят впечатление.

- Как се изграждаха кадрите на научно-техническото разузнаване?

- Преминаваха сериозно обучение, преди да започнат оперативна работа. Наблягаше се на специфичните дейности, които са свързани с поведението на разузнавача. В последна сметка в основата на успешната работа е т. нар. "разузнаване човек чрез човек". Разбира се, има много аспекти в разузнавателната работа. Тя се прави включително и като се преглежда периодиката, а също и научните публикации. Цели екипи са ангажирани да правят анализи."

- Кои са основните правила при вербуването на сътрудниците ви?

- Никога едно разузнаване и особено по-малките, каквото беше българското, не може да спечели с груб подход към човека отсреща. Задължително е създаването на добри отношения, в които не се усеща позицията на началник към подчинен, а се пази достойнството на партньора. През цялото време на човека се внушава, че този, който е срещу него - разузнавачът, оперативният работник - той е поел практически почти 100% безопасността му. За да не бъде разкрит, този човек трябва изцяло да съгласува поведението си с разузнавача. Ако оперативният работник се прояви при това като началник, човекът отсреща ще си замине.

Особено важна е първата среща. Казвах на колегите си : "Не съществува втори шанс за добро първо впечатление." Затова първата среща с човека, който представлява интерес за вас, може да носи "случаен" характер. Случаен ще бъде за другия, а за нас е резултат на много сериозна подготовка и максимално познаване на въпросния човек. Разговорът трябва да се води по такъв начин, че човекът отсреща да каже: "Ей, слушай, я да се видим пак, ти ми допадаш." Не нашият да го дърпа: "Абе кога ще се срещнем с теб?", а той да отговори: "Ще се видим някога." Това показва, че работата не е свършена.

- Кои бяха "оперативно интересните" хора във вашата сфера?

- Ако се създава нов продукт, основната движеща сила е научният работник. Да се работи с него, би било идеално, но това не е никак лесно. Всяка умна държава старателно си пази най-ценните хора.

- Каква е разликата между научно-техническото разузнаване и обикновеното интелектуално пиратство?

- Това е профанизиране на нещата от хора, които са невежи или са злоумишлени. Няма правителство, което да не се интересува какво става в науката и технологиите в света, защото всяко ново изобретение и откритие има един досаден амбивалентен характер - хем е конструктивно, хем може да стане и деструктивно оръжие. Ще бъде много глупаво едно правителство да изложи собствения си народ на опасности, защото не е разбрало какво може да се случи.

Девизът на научно-техническото разузнаване беше: "Не да направим нещо в ущърб на другите, а да направим добро на България." Ние идеално се вписвахме в една много специфична дейност - на ангажиране, или както се казва на нашия жаргон - на вербуване на специалисти.

В момента има изтичане на мозъци, но не казвам, че това е дело на разузнаването. Акад. Кирил Боянов, математик със световна известност, направи интересно изследване, че минимум 5000 българи със степен доктор са вече в САЩ. Като капацитет това е многократно повече, отколкото САЩ са изгубили от дейността на нашето научно-техническо разузнаване там.

- Освен успехите сте имали и провали. Бихте ли разказали за ареста на Пеньо Костадинов? (Български разузнавач в САЩ заловен в Ню Йорк и обвинен, че проучва американските ядрени технологии - б. а.)

- За съжаление има и такива моменти, но за щастие те са много малко. Пеньо Костадинов работеше в САЩ, имаше интереси в областта на ядрените технологии. При това те съвсем не бяха в областта на военното приложение на ядрените изследвания.

Арестуват го в центъра на Ню Йорк в ресторант. Там всичко е било подготвено - сервитьорите са били заменени с агенти на ФБР. Пеньо Костадинов се държи много достойно и мъжки. Американците обичат шоуто, правят го с шум и помпозност. Това, разбира се, е манипулация - ето ги лошите хора, но ние сме си на мястото, хванахме ги. След ареста започва тежък и мъчителен процес за освобождаването, който продължи повече от година и половина.

- Как успяхте да го спасите?

- Основната работа свърши крупен немски юрист - Фогел. Той е участвал в много размени на разузнавачи. Работеше в бившата ГДР, в Берлин, и беше със световна репутация. Четиримата, задържани в американски затвори - Пеньо Костадинов, поляк с фамилия Захарски, една източногерманка и още един човек, не си спомням откъде, бяха разменени срещу 23-ма души от затворите в социалистическите страни. Когато става размяната, един от американците, които присъстват, казва: "Какви хора им даваме, каква измет получаваме!" Имахме още един-два случая, много по-лошо изпипани от другата страна. Единият беше разменен, а другият освободен след време.

- Кои български разработки представляваха интерес за чуждите служби?

- Ние също не бяхме "забравени". Има няколко души, които са заловени у нас по линия на научно-техническото разузнаване. Разчитали са на по-либералното ни отношение към принципите на секретност. Например хора от наша съседка много обикаляха заводите ни като този за антибиотици в Разград. Бяха хванати, предупредени и изгонени.

- Какви бяха отношенията ви с "братски" разузнавания?

- Съгласно договорките във Варшавския договор имаше правила за обмен на информация, но давахме на другите само това, което не представляваше интерес за нас или не бяхме в състояние да го усвоим. Ние получавахме от тях нови технологии поради същите причини.

- Разузнавахте ли се едни други?

- Не! Но надали ще се намери някой, който да се закълне на 100%, че не сме го правили. Разбира се, няма да се намери и някой, който да се закълне, че го е правил. Разузнавачът навсякъде се оглежда и ослушва, няма значение къде се намира. Грубите действия не са етични, но разузнавачът е длъжен да събира в главата си всичко, което вижда.

- Спечели или загуби България от проектите "Нева" и "Монблан"? ("Нева" - схема за заобикаляне на КОКОМ - б. а.)

- Това бяха интересни проекти, които ни обвързваха със западни фирми и с цели сектори от тогавашната съветска икономика. Бяха дейности, от които България спечели. "Монблан" беше идея да се създадат фирми в западния свят, които да станат част от неговата икономика. Те трябваше да станат мост за прехвърляне на технологии към нас и за реализиране на наша продукция. По този начин южнокорейската индустрия създава фирми в Силиконовата долина.

Пращат добри специалисти и лека-полека се вписват в локалната схема - получават поръчки, правят разработки. Натрупват огромно количество информация и един ден някой, който работи във фирмата, влиза и вижда едно празно помещение. Няма ги даже и бюрата, всичко това е заминало за родината. Заедно с всичко ставащо наоколо. Така правеха японците и китайците. "Монблан" действаше по подобна схема. За съжаление събитията не се развиха, както се очакваше.

Пари по проекта не са загубени и това е доказано от многобройните проверки, които бяха направени по-късно. Стана нещо друго - тези, които най-много вдигаха шум, веднага след 1989 г. много бързо и много ловко влязоха в тези фирми, които имаха прикриваща дейност, като "Инко" например. В тях бяха събрани известни средства. Те се намираха на многостепенен паралелен контрол - там 1 лев не можеше да се похарчи. Влязоха новите лица и парите изчезнаха.

- Кои са тези лица?

- Ще се въздържа да посоча конкретни имена.

- Защо беше закрито научно-техническото разузнаване?

- В началото на 90-а тук беше Джеймс Бейкър (държавен секретар при Буш-баща, б. а.). Той е поставил този въпрос. Извика ни министър-председателят Андрей Луканов и ни предаде неговите думи - ако не пристъпите незабавно към ликвидиране на Научно-техническото разузнаване, ние ще ви нанесем непоправим удар. Нареждането на премиера беше да се дадат убедителни доказателства, че всичко ще се ликвидира. Този процес на унищожаване на Научно-техническото разузнаване започна в първите дни на април 1990 г.

- Луканов ли беше "патрон" на вашата дейност?

- Поне до един интервал от време той беше много добре запознат с нашата дейност. По-късно тези функции бяха поети от Огнян Дойнов. И двамата ми бяха добри приятели.

- С какво се занимават днес бившите ви колеги?

- След като разузнаването беше закрито, много млади, способни хора с езици и солидна професионална подготовка бяха изоставени на улицата. Някои бяха докарани в унизително материално състояние - без работа, без доходи, без нищо. Но такъв човек на пазара на труда стои много степени над останалите. Някои от тях създадоха нелоши фирми в областта на електрониката, други направиха търговски фирми. Това е жалко, защото изграждането на специалист за такава дейност е мъчителен и скъп процес.

В България има няколко професии, които струват много скъпо, сред тях е и изграждането на разузнавач. Ние сме единствената държава, в която по такъв брутален начин стана ликвидирането на Научно-техническото разузнаване.

- Виждате ли перспективи пред България да влезе в "елитния" клуб на високоразвитите страни?

- Нито едно правителство досега не направи програма за развитието на страната в процеса на цялостната глобализация. Този процес ще бъде убийствен за малките страни. Той така е и измислен - държавици като България да се превърнат в отделни групи на потребители, които отиват в моловете и купуват стоките, които някои друг ще им докара. От тях не се иска нито да са умни, нито да са образовани, за да купуват тези неща. Ужасно е това, което става днес - да се излиза с груби нападки към Софийския университет, основното огнище на знание. В целия свят в момент на криза първата сфера, в която се инвестира, е образование и наука. Защото се знае, че умният и образован човек в една тежка криза ще изтегли обществото нагоре, а не глупакът с простотията си.

 

Умен или тарикат

В края на 80-те години в България главният герой вече не беше тарикатът, а умният човек. Сега героят е отново тарикатът, който не е задължително да има ум, но владее похватите, за да се сдобие с пари и да прави с тях впечатление на лумпените. Ако не се обърне внимание на тези процеси, ще влезем в групата на глобализираните бедни държави и оттам вече няма излизане.

 

Как отидох в службите

"Честно казано, ако и сега ми предложат, пак бих постъпил по същия начин. Това е една изключително умна и интересна работа" - категоричен е Любчо Михайлов. - "През 1959 г. завърших физика, научно-производствен профил в Софийския университет, който сегашните управници с високото си "ай кю" искат едва ли не да го закрият. Вероятно са били направени някакви проучвания за мен. Спомням си, че малко след като се дипломирах, бях посетен от едни хора.

Проведохме няколко срещи. Предстоеше да започна работа с един от талантливите наши професори, впоследствие академик, в областта на преобразуването на слънчевата енергия в електрическа.

Днес това изглежда достъпно, но за онова време беше авангардно и още във фазата на теоретичните разработки. Поканиха ме в разузнаването, дадоха ми възможност да си помисля. Моят професор ми беше казал, че имам всички предпоставки за хубава академична кариера, но аз избрах друг път. При разговорите ми беше внушено, че вече има изграден институт. Оказа се, че има само няколко бюра.

Все пак Научно-техническото разузнаване не се създаваше на голо поле. Беше част от голямата система на външно-политическото разузнаване. Имахме съдействието и подкрепата на Първо главно управление, където вече имаше много натрупан опит."

Българското Научно-техническо разузнаване е създадено през 50-те години на ХХ век. България по това време е осеяна със заводи, но в един момент става ясно, че развитието по-нататък не води до обогатяването на страната и нацията, а до обедняване, обяснява Любчо Михайлов.

"Материалите и енергията ставаха все по-скъпи, а пазарът в световен мащаб се стесняваше - припомня си той. - По това време в страната дойде на власт ново поколение ръководители, които явно са виждали, че такова развитие губи своя ефект. Затова е било взето решение да се създадат тези структури. Началото на Научно-техническото разузнаване е 1 декември 1959 г. На тази дата аз съм първият назначен служител."