Майката на загиналия Велислав от Бургас: За четири месеца погребах съпруг и син.

Броени минути преди настъпването на 2016 г. "Пежо 106" с четирима младежи в него лети към Бургас.

Стоян, Дафин и Велислав са били при авера си Златомир в Айтой и заедно с него решили да довършат новогодишния купон в Бургас. Четири минути преди полунощ, на 200 метра след разклона за Българово, малкият автомобил изхвърча от пътя и се удря последователно в двете мантинели.

Ударът е толкова силен, че 17-годишният Велислав Вълков изхвърча през прозореца и пада в дере. Момчето загива на място от травми, несъвместими с живота. 19-годишният Стоян Кърев е с комоцио и остава няколко дни в неврохирургията на УМБАЛ Бургас. Двете 15-годишни момчета Златомир Велчев и Дафин Ставрев се отървават с леки травми на гърдите и главата.

Първоначално тримата оцелели твърдят, че зад волана е бил загиналият Велислав. Но истината бързо лъсва. Направените експертизи доказват, че той е седял на задната седалка, а не зад волана.

В крайна сметка става ясно, че колата-убиец е шофирана от 15-годишния Златомир, когото останалите двама опитват да прикрият.

Планът на момчетата да хвърлят цялата вина върху загиналия си приятел не сработва. Разследващите са категорични - Златомир е шофирал въпреки че не е имал книжка, движел се е с 35 км/ч над допустимата скорост, а отгоре на всичко е бил и пиян. Алкохолната проба на айтозлията показва 0,84 промила.

Колата, превърнала се в ковчег за 11-класника от бургаското СУ "Константин Преславски", е на бащата на ранения Стоян. Новината за смъртта на Велислав е истински шок за близки и съученици. Загиналото момче е запалено по футбола, верен фен на бургаския "Нефтохимик".

"Синът ми беше душата на компанията, всички много го обичаха. Съучениците и приятелите му искаха да линчуват Златомир, спряха да ходят на училище. Беше чудо! Но аз им казах, че няма смисъл от отмъщение, така няма да го върнем. Има един над нас, който съди всички. Лошото е, че си отиват добрите хора, тези, които трябва да живеят. Аз самата цял живот на никой лошо не съм направила, а за четири месеца погребах съпруга си и големия си син", разкрива пред "168 часа" Димитринка Вълкова, майка на загиналия Велислав.

Тя няма да забрави позвъняването на вратата на дома й на 1 януари, 2016 г. "Беше 11,20 ч. Като видях полицаите, помислих, че Велислав нещо се е сбил, забъркал се е в нещо. Но когато свалиха шапките, краката ми се отрязоха. Казаха ми :"За съжаление един човек от вашето семейство повече няма да се прибере. При условие че виждат некролога на мъжа ми на вратата, първо си помислих, че говорят за него, дори отвърнах: "Да, знам, светла му памет на мъжа ми. Тогава ми казаха да се готвя за второ погребение.

Още чувам думите "големият ви син е зверски убит в катастрофа, първата жертва за 2016 г." Не знаех къде се намирам, свлякох се на земята. Нямах нито думи, нито сили", спомня си Димитринка.

Въпреки огромната трагедия тя успява да се съвземе и да съхрани способността си за живот, най-вече в името на по-малкия си син.

Жената обаче е потресена от опита на тримата оцелели да хвърлят вината върху сина й.

"Разбрах, че са изхвърлили телефоните си, не са казали, че е имало пето момче, което е трябвало да се качи в колата. Много неща са скрили. Отчаяна съм, където и да отида се сблъсквам с корупция. Най-лошото е, че новото поколение тръгва по тези още по-страшни пътеки. Младите приемат този модел на поведение", казва Димитринка.

И добавя: Нито Златомир, нито родителите му намериха смелост да поговорят с мен, да изкажат съжаление. На 19 ануари 2016 г. Велислав трябваше да навърши 18 г., предстоеше му абитуриентски бал. Мечтаеше да тунингова коли, работеше без пари по автосервизи, за да учи занаят". Димитринка още не може да приеме, че й съобщават за смъртта на сина й близо 12 часа по-късно.

Минават месеци, а разследването сякаш зацикля. Девет месеца след катастрофата приятелка на Велислав търси помощ от медиите и разпространява покъртително писмо, в което моли за помощ, защото семейството отчаяно чака възмездие.

"Всички ние имаме нужда да разберем какво точно се е случило и защо никой не си е поел последствията. Той не е някакво животно, за което да забравим, не можем да забравим и не искаме да забравим", пише Мишел от Бургас. Месеци наред за убийството на Велислав няма повдигнати обвинения

Самият Златомир понася тежко случилото се. В онзи момент той е ученик в бургаската гимназия по автотранспорт. Айтозлията започва често да отсъства от училище, ограничава контактите си, посяга и към наркотиците.

От малък се събираше с по-големи, пушеха някакви треви, спомня си негов съученик. Родителите му били разведени, майката живеела в Бургас, а бащата в Айтос.

Лека полека Златомир влиза в криминалните хроники, първо с по-дребни изцепки, докато на 28 януари т.г. полицаи не откриват солидно количество наркотици в дома му в Айтос.

В 18,44 ч. спецченгета атакуват къщата на баща му на ул."Орлово" и намират 37 топчета изсушена марихуана, както и електронна везна.

Срещу Златомир Велчев е образувано бързо производство, но не след дълго материалите са прехвърлени от айтоската районна прокуратура към Окръжна прокуратура Бургас. Производството минава по общия ред, а срещу 17-годишния Златомир Велчев е повдигнато обвинение за държане и разпространение на наркотични вещества, уточняват пред 168 часа от Апелативната прокуратура в Бургас.

Месец по-късно, само седмица преди да навърши пълнолетие, Златомир отново е хванат в издънка, този път в Карнобат. Малко преди 2 часа през нощта на 26 февруари, на ул. "Св. Св.Кирил и Методий" полицейска патрулка спира за проверка "Мерцедес 320" с бургаска регистрация.

Оказва се, че зад волана е старият познайник на полицията Златомир, който впрочем често е засичан да шофира, твърдят познати на айтозлията.

Този път няма алкохол в кръвта на младежа, но специализиран наркодрегер отчита синтетична дрога. Следва ново досъдебно производство - за шофиране без право да управлява МПС и след употреба на наркотични вещества.

На 15 март 18-годишният вече Златомир ще преживее първия си по-сериозен сблъсък с българското правосъдие. Тъй като е бил непълнолетен по време на инцидента, го чакат до 5 години затвор.

"Дали вярвам в правосъдието ли? Как да вярвам?

Фрапиращи неща съм видяла с очите си. Сменяха се вещи лица, разследващи полицаи. Не казвам, че няма читави, но не вярвам в системата", казва Димитринка Вълкова.