1939 г.: тайнствена брошура на Тодор Павлов инструктира партийци да се примирят с пакта “Молотов–Рибентроп” и антисемитизма

Сред архива на баща ми - журналиста Иван Янъков, в който се намират писма от Илия Бешков, Богомил Райнов, собственоръчно написана автобиография от Тодор Павлов, снимки, документи има една малка брошура. Баща ми я ценеше особено много и още преди много десетилетия ми разказа за нейното създаване. История, която в онези времена не можеше да бъде публично споделена.

Брошурата е написана от Тодор Павлов, озаглавена е "Против объркване на понятията", с лично посвещение от автора "На другаря Т. Стоянов изпращам привети", подпис Т. Павлов и дата септември.

Годината на издаването е 1939. По погрешка баща ми връчил своя екземпляр със същото посвещение от автора на приятеля си Теньо Стоянов. (Получателят е верен партиен другар, участващ в съпротивата. След деветосептемврийския преврат - още по-верен другар, назначен за директор на БТА.)

Българите от по-възрастните поколения много добре си спомнят кой бе Тодор Павлов - философ по образование,

академик

незнайно по какво

и марксист-ленинец по душа. Лежал по затвори след атентата на храм "Света Неделя", освобождаван, пак затварян. Емигрирал в СССР, където бил професор в Института по червена професура, завърнал се по партийно поръчение в България. На девети септември става регент на Царство България. И оттам нататък - най-награждаваният в отечеството ни човек - Герой на НРБ, два пъти Герой на социалистическия труд, пет ордена "Георги Димитров", два - "Ленин", председател на БАН и негов почетен председател, народен представител, директор на идеологически институти. Невъзможно е всичко да бъде изредено. До 86-годишнината си член на Политбюро и ако не беше старческият му инат да се възпротиви Людмила Живкова да стане член на Политбюро, щеше до края да остане такъв. До смъртта си

остана главния идеолог на БКП.

Коньовският светец дядо Влайчо разказва, че преди девети е крил Тодор Павлов като нелегален. Дядо Влайчо беше последовател на Петър Дънов и като такъв за него партийната принадлежност нямаше никакво значение, когато е помагал на изпаднали в беда. Не така разсъждавал главният партиен идеолог, от когото Влайчо поиска помощ: Вие дъновистите ни помагахте, когато ни преследваха, сега ще помагате на нашите врагове. И отишъл Влайчо в Белене, защото крил двама николапетковисти.

Праволинеен войник на партията. Праволинеен, та чак силно ляволинеен. По инициатива на Тодор Павлов и с негово съдействие тогавашната Българска академия на науките и изкуствата се преобразува в организация по съветски образец, назначават се нови академици (с извинение събирани от кол и от въже), превръща се в централно държавно учреждение. И съвсем закономерно, с изискването на новото време, в устава четем: "БАН развива дейността си съобразно програмата и решенията на БКП."

Годината е 1939-а - тежка за Европа, която говори за мир, а правителствата й се готвят за война. Пикова година в довоенното развитие на България, която е

изпреварила съседните балкански държави,

а българите се радват на ред, сигурност и спокойствие. Комунистическите организации не само у нас също са спокойни.

Техните идеолози са обявили, че "фашизмът е най-висшият и последен стадий на империализма" и естествено се е превърнал в последния враг, с победата над който световната революция ще бъде осъществена.

Но в края на август една новина облита човечеството -

сключен е пакт

за ненападение

между нацистка Германия и СССР. Настъпва паника и объркване сред всички, които вярват в идеалите на социализма.

И тази паника се засилва особено след като на 1 септември германските войски нападат Полша и набързо я разгромяват. А на 17-и същия месец, СССР, нарушавайки договора за взаимно ненападение с Полша, подписан само седем години преди това, навлиза в тази нещастна страна и я доразгромява.

В същи този ден - 17 септември, за броени часове Тодор Павлов по поръка на партията (тогава с малко “п”) или по–скоро по поръка на двете партии (досещате се коя е другата) написва брошурата със знаменателно име "Против объркване на понятията". Тя се разпространява предимно сред "наши другари" и за всеки, който е объркан и изплашен от това явно

отказване от марксистките принципи.

В началото авторът съвсем по диалектически доказва, че това, което се вижда и чува, не винаги е това, което се вижда и чува. "При тактическите отстъпления и компромиси печели, в края на краищата, оня, който има по-правилна намеса - и то така бърза - на СССР в германо-полския конфликт."

Грешите, другари - мъдро поучава партийният идеолог. "Както в "Моята борба", така и в редица свои речи и декларации водачите на националсоциализма говореха за съветския и световния комунизъм като за “враг нумер едно”. Световната преса изнесе документи, в които сам Хитлер, преговаряйки в Англия, заявява "Германия се отказа веднъж за винаги да влиза в конфликт с Русия по какъвто и да е повод. От своя страна, сам Молотов, базирайки се на последната конгресно-партийна реч на Сталина, заяви в своята реч по ратификацията на пакта: "Само враговете на Германия и СССР могат да се стремят към създаването и

раздухването

на враждата

между народите

на тези две държави".

Как Германия се отказа веднъж завинаги да влиза в конфликт с Русия, днес е много добре известно. Тъжното е (меко казано) че още тогава партийни дейци от ранга на Тодор Павлов са знаели как ще завършат отношенията между две държави могъщи, с различна идеология, и двете желаещи силово да ги наложат на света. Важното тогава е било с манипулации и неистини да се съхрани митът за най-прогресивната страна, която да бъде идеал за подражание. Но за СССР, другари, фашизмът не е най-страшният враг на комунизма - убеждава ни Тодор Павлов. "Мануилски (виден съветски партиен и държавен деец) напомни и особено подчерта казаните някога думи на Сталин, че английският империализъм е най-големия враг на комунизма и на всяко революционно движение на народите."

Английският империализъм да, но виж германският националсоциализъм си е друга работа. "В своята, станала вече историческа реч пред върховния съюзен съвет, комисарят на външните работи на СССР В. Молотов особено силно подчерта, че пактът е оръдие,

предназначено да служи изключително на мира.

Тук ще си позволим да отбележим, че тъкмо поради това и ние се осмелихме да кажем още на следния ден след сключването на пакта, че последния е имено пакт на ненападение, а не съюз за нападение и че той ще бъде и трябва да бъде оръдие на мира…

И народите в СССР и германският посрещнаха сключването на пакта с особена радост и че в цяла Германия неведнъж вече се носи викът "Хайл Хитлер, Хайл Сталин!".

Като се имат предвид характерът и задачите на строителството на СССР и неговата принципна външна политика, може още от сега да се каже с пълна сигурност, че всякакви съюзи между него и която и да е била друга държава за заграбването на чужди земи и за господство над света са абсолютно изключени.

... Преди всичко Съветския съюз

не смята да заграбва чужди територии”.

Красиви думи, лишени от достоверност, предназначени за наивни и доверчиви люде. Договорът и секретният протокол към него позволиха на СССР да провежда необезпокоявана завоевателна политика. Само месец след подписването му “най-миролюбивата” в света държава, нападна малка Финландия, присвои си нейни територии, поради която причина СССР бе изключен от Обществото на народите. Последваха прибалтийските републики, сегашна Молдова, северна Буковина... А дружбата с другите социалисти - националсоциалистите, продължи успешно да се развива.

Веднага след нападението от 17 септември 1939 година - денят в който Полша изгуби своята изстрадала и придобита след 123 години разделение независимост, град Брест (бивш Бжешч) стана свидетел на съветско-нацисткото братство. Празнуваше се общата победа, двете армии - немската и съветската, взаимно се поздравяваха, разменяха си цигари и бира. А на трибуната един до друг стояха техните командири - нацистът с чиста германска кръв генерал Гудериан и болшевикът от еврейски произход генерал Кривошеин.

Като част от споразумението, подписано за границите, НКВД изпрати в Краков най-добрата си "специалистка". Тя показа на ръководителите на Гестапо как трябва да се справят с полската съпротива. Лидерите на Гестапо "изразиха възхищение" и пожелаха да приемат и прилагат "съветските методи".

И във върховете на двете държави нещата се развиваха добре. Сталин не забравяше да поздравява редовно своя ортак от престъпленията си срещу човечеството. Хитлер получи поздравления за завоюването на Норвегия, за превземането на Париж, което било "Справедлива победа над френския империализъм". Особено важна беше темата за Германия.

"Дружбата между народите на Германия и СССР, закрепена с кръв, има всички основания да бъде продължителна и здрава." Затова и Сталин прояви по-голямо доверие към Хитлер, отколкото към Зорге и други патриоти, които си дадоха живота напразно.

Слушаме как с повод и без повод социалистите обвиняват правителствата преди деветосептемврийския преврат за преследванията и депортирането на евреите... Даже по едно врем,е когато парата в котела им беше най-силна, определиха Тодор Живков за техния спасител. И съвсем естествено е, след тези декларации да очакваме, че преди девети комунистите са били най-яростните защитници на това малцинство.

Да,ама не! За партията тогава не съществува еврейски въпрос.

"Факт е, напр., че у известни еврейски среди, които до неотдавна манифестираха съчувствие към СССР, сега има известен смут, за да не употребим и по-силна дума.

Какво пише за антисемитизма, четете в хартиеното издание на "168 часа".