В навечерието на Балканската война (1912-1913 г.) престъпният свят у нас се активизира и организира.

В големите градове се оформят групировки с ясно изразена йерархия и стриктно разпределени територии и дейности. Закоравели и опитни бандити се превръщат в лидери на цели армии от безделници, джебчии и пладнешки обирджии. Босовете на групировките са все хора с дългогодишен стаж в занаята, с по няколко присъди, висящи дела, бягства от затвора и други постижения.

Хората по онова време ги знаели с техните нестандартни прякори: Топуза, Змията, Шишко, Чекердека, Баничката, Фъркалото, Кушпаза, Пецето, Карагеврека, Персиза, Вената, Ашлака, Чавката и др.

През ноември 1911 г. в едно варненско заведение се провежда първият по рода си конгрес на крадците, за чийто председател единодушно е избран доайенът на престъпния свят Кушпаза от Русе. Лидери на престъпни групировки от цялата страна дават обет, че ще подпомагат материално попадналите в затвора колеги.

Забелязват се и процеси на интернационализация на бандитизма. Международни престъпни среди установяват свои представителства в България. Сериозни проблеми на българската полиция създават румънецът Жорж Думитре-Гъца, сърбите Еленко Йовонович-Бато, Кръстьо Милошевич, Драган Велкович-Гишица, турчинът Мустафа Суижи Паша и много други. От друга страна родни бандити като Христо Иванов-Дежурния и Кочо Капитанов се изявяват успешно на международна сцена. В йерархията на тези опасни елементи Тодор Мангъров заема едно от най-високите места.

Той добива общонационална известност с неколкократните улични престрелки с полицията, които устройва.

Мангъров е 23-годишен джебчия, многократно залавян за кражби, хулиганство и мошеничества. Излежавал е малки присъди, след което е освобождаван. В биографията си има и бягства от затвора. Към пазителите на реда е нагъл и безцеремонен. Не изпитва никакъв страх от тях и дори обича да ги провокира за собствено забавление. На няколко пъти участва в сбивания и престрелки с полицаи, които завършват без жертви от тяхна страна. По този начин бандитът демонстрира превъзходство и снизхождение. На столичните ченгета

им е дошло до гуша

от него. Последната му мярка за неотклонение от ноември 1911 г. е въдворяване на принудително местожителство в провинцията. При този вид наказание престъпникът е свободен, но върху него се упражнява строг контрол да стои в определеното му населено място. Той е длъжен да се явява в съответния участък три пъти на ден. Полицаите в София смятат случая "Мангъров" за затворена страница, но надеждите им се оказват напразни.

В мъгливото утро на 2 декември 1911 г. постовите стражари на улица "Мария-Луиза" забелязват бандита спокойно да си пие бирата в прочутия локал "Булевард", вместо да стои в провинцията, където е въдворен.

Веднага е повикан детективът Данаилов. Последният влиза спокойно в бирарията и, без да вади оръжие, поканва най-учтиво Мангъров да го последва в градоначалството, за да даде обяснения какво прави в София. Младежът става и с готовност тръгва към изхода. На излизане от бирарията има три стъпала. Когато детективът стига до тях, Мангъров го изблъсква грубо към чакащите отвън двама стражари и побягва към улица "Кирил и Методий". Данаилов за миг изгубва равновесие и пада върху слисаните полицаи. Детективът се опомня и побягва след престъпника, но точно в този момент

Мангъров произвежда изстрел с револвера си.

Куршумът не улучва преследвача, но го забавя с още няколко секунди. Бандитът взема сериозен аванс пред полицаите, завива по "Кирил и Методий", но там го пресреща друг постови стражар. Мангъров не се колебае и реагира светкавично на новото предизвикателство. Стреля веднъж по полицая, без да го улучи, и на бегом се отдалечава от опасния район. След секунди силуетът му потъва в мъгливия Ючбунар. На полицаите не им остава нищо друго, освен да констатират, че Мангъров е избягал.

След подобни инциденти всеки престъпник би се скрил от погледите на полицията. Мангъров не смята така. Според него най-добрата защита е нападението. Като емблематична фигура в престъпния свят, той се ползва с голямо уважение сред колегите си. В столицата има множество укриватели и сътрудници, които са готови на всичко за него. Това му дава самочувствие да се изправи очи в очи със своите противници полицаите и да защити реномето си на недосегаем.

След случката на 2 декември Мангъров изпраща заплашителни писма до полицейски агенти и журналисти, в които със заповеднически тон ги предупреждава да не го преследват.

Полицаите не гледат сериозно на тези предупреждения и не допускат, че

заплахите могат

да станат реалност.

Към 11 часа вечерта на 27 декември агентите Спасов и Бичев тръгват на обичайната си обиколка из някои столични квартали. Придружен от двама души и дегизиран с брада, калпак и дълго кожено палто, Мангъров тръгва след тях. На улица "Цар Самуил" двамата агенти решават да се отбият при свой колега. Докато се суетят пред входа на кооперацията, към тях се насочват трима непознати.

Изведнъж зареяният поглед на Бичев се стъписва. В очите на странния човек с брадата агентът разпознава опасния прес-тъпник Тодор Мангъров. Последният стреля по ченгетата и ранява Спасов в ръката. Бичев хваща ранения си колега и го завлича във входа. Мангъров стреля още 4 пъти, без резултат. Бичев отвръща със стрелба, но и той не улучва. Оказва се, че наблизо няма патрулиращи стражари да се притекат на помощ, поради което Мангъров и приятелите му спокойно избягват, без да бъдат гонени.

Следващите дни полицията е вдигната на крак. Мангъров се опитва да я заблуди. Някои арестувани негови съратници дезинформират властите, че бандитът се намира в Румъния и стрелбата на 27 декември не е негово дело. Лъжите не помагат. Полицаите са наплашени. Досега не са имали работа с толкова нагъл престъпник. Новогодишните им празници преминават в денонощно издирване на злодея. Скоро задружните им усилия

се увенчават с успех.

На 2 януари към 14 часа стражар забелязва Мангъров в квартал "Банишора" и го проследява. Установява, че бандитът се крие в мазето на полусрутена постройка на улица "Козлодуй", зад бирената фабрика "Македония". Полицията веднага е алармирана. След броени минути на мястото пристигат група стражари начело с местния пристав. Последният, като застава пред вратата на постройката, заповядва на намиращия се вътре да се предаде. Мангъров отговаря с интензивна стрелба. Полицаите залягат, за да се предпазят от куршумите, старши стражар Петър Вачев е ранен в крака.

Както се оказва впоследствие, престъпникът е изстрелял повече от 50 куршума. Това са всичките му боеприпаси, защото в един момент канонадата спира. Тогава полицаите започват интензивно да стрелят по вратата и стената. След като в продължение на 5 минути не се чува нито един изстрел от другата страна, приставът отправя ново предупреждение. Мангъров отговаря, че ще се предаде, но продължава да държи револвера в ръка, надявайки се да се измъкне, докато стражарите се суетят. Приставът обаче проявява находчивост,

влиза вътре и

обезоръжава бандита,

който се оказва и леко ранен. Петнадесет полицаи охраняват Мангъров по пътя до участъковия арест пред смаяните погледи на гражданите.

Същия ден са арестувани и двама негови съучастници - Пеню Тодоров от село Саракли, Ямболско, и Геро Черногоров от Сливен, които са възпрепятствали издирването. При разпитите Мангъров твърди, че от една седмица се опитва безуспешно да се свърже с помощник-градоначалника Велю Маринов, на когото искал да се предаде, но все не го намирал. Тази версия се възприема като поредния опит на бандита да баламоса полицията.

Следва неуспешният му опит за бягство от участъка. Това принуждава полицията да окове престъпника в тежки пранги. Месец по-късно Мангъров започва да се прави на луд, говори несвързани фрази, изпада в екстаз, ръси наляво и надясно загадъчни закани. Този номер е съчетан с ходатайствата на негови авери пред столични лекари да го изкарат луд, но прокурорът разкрива измамата и не се хваща на въдицата.

Така се стига до процес срещу Мангъров, който се провежда на 10 и 11 април 1912 г. В препълнената съдебна зала присъстват много видни столични апаши. В знак на солидарност с колегата си те задигат портфейла на прокурора Бочаров. Но и това не помага. Мангъров е осъден на

16 години строг

тъмничен затвор

и 21 години лишаване от граждански и политически права. Следващите години от живота на опасния рецидивист преминават зад решетките. Няколко месеца след процеса при опит за бягство той е ранен тежко. По-нататъшната му съдба е неизвестна, но името му повече не се среща нито сред амнистираните, нито сред издирваните лица. Очевидно някогашното страшилище е престанало да бъде заплаха за обществото.