Тази година на националния празник 3 март честваме 140 години от освобождението на България. В. "24 часа" ще се опита през размишления на умни и интересни българи да отговорим на въпроса - какво е да си патриот в наше време, какво е да се гордееш с това, че си българин.

Днес вижте отговорите на Росен Петров, автор на патриотични телевизионни поредици.

Не честваме, а отбелязваме най-светлите си празници

На Трети март ще честваме 140 години от възстановяването на българската държавност и Освобождението ни от османското иго. Всъщност аз пиша ще “честваме”, но у нас от доста време ние не честваме най-светлите си празници. Ние ги “отбелязваме” на принципа дайте да го отметнем и тази година. Каквито и прочувствени речи да държат политиците, повече са просто претоплена манджа от предната година, клише до клише, протоколно задължение.

Още по-тъжното е, че и повечето от нас имаме едно протоколно отношение към големите ни празници. Поредния неработен ден.

Нима американците отбиват така номера на техния национален празник - 4 юли, или руснаците на Деня на победата 9 май?

Не, те наистина ги честват, защото 4 юли и 9 май са дълбоко вкоренени не само в чувството за национална идентичност на американци и руснаци, но вече са станали част от бита им. Те се празнуват не само официозно, но и семейно, с личното чувство, че имаш празник.

При нас за Трети март винаги се разиграва епизод от сериала “Русофилите и русофобите също плачат”, все едно, че на този ден не се е възстановила българската държавност, а Руската империя.

Каквито и имперски и тайни кроежи да е имала Русия за проливите, колкото и да не й е пукало на руската върхушка дали ще има българска държава, или не, един простичък факт си остава - край Плевен и Шейново, на Шипка и по пътя към София са мрели руснаци, те са оставили костите си тук, а не някой друг.

Ако за нас бяха загивали австрийци, можe би в центъра на София щяхме до поднасяме венци на паметника на императора освободител Франц Йосиф. Може би щеше да е още “по-страхотно”,ако Наполеон през 1812-а вместо към Москва бе настъпил към Цариград и ни беше освободил.Тогава можеше вместо булевард “Скобелев” да имаме булевард “Маршал Ней” и жълтите павета да не са на “Руски”, а на “Френски”.

Между другото в интерес на историческата истина Наполеон Бонапарт дълго време реално е разглеждал възможността да воюва с Османската империя, а Австрийската империя с нейните безкрайни войни с османците също е била потенциален кандидат за освободител на Балканите.

Но историята се разпоредила така, че вместо австрийци или французи дошли руснаците. А наред с тях и украинци, беларуси, фини, казаци и всички етноси от тогавашния котел на народите - Руската империя.

Историята е многолика, всеки народ гледа към нея от своята камбанария, но това, че българската държава и българската армия възкръсват на 3 март 1878 г. след Руско-турската освободителна война, няма как да се промени.

Русия често ни е цакала в историята, правила ни е мръсно, но фактът с Освобождението си остава и е крайно време да преодолеем националния комплекс, че свободата ни е дадена даром. Това да чувстваш Трети март като истински национален празник, не означава, че у вас държиш портрет на Сталин или любимата ти фланелка е с Путин. Това е просто уважение към собствената ни история и нация.

От в. "24 часа"