Няма за какво да прощавам и не искам от никого прошка. Това, което правя го правя по лично убеждение. Това, което не мога да направя не го правя, защото нямам възможност да го направя, което не значи, че не искам да го направя и не правя всичко възможно да променя нещата.

Смятам, че искането и даването на прошка един път в годините прави хората двулични и притворни, защото знаят, че един ден някой ще им прости. Смятам, че трябва да живеем така, че да не искаме прошка. Както и така, че да не даваме прошка.

Простим ли, значи даваме възможност да повторят греховете си. Иска се прошка от Бог, а аз не съм такъв. Той може да си позволи да прости - има достатъчно време да експериментира с търпението си. Има време да се наслаждава на евоюлирането на създанията си. В краткия ни живот еволюцията е невидима за сетивата ни. Така че - не ви давам прошка. Променяйте се - това е начинът да изкупите вината. Единственият начин...

Коментарът е от фейсбук