С 212 лв. е по-ниска средната работна заплата на дамите у нас. Единствено в сектор "строителство" са с по-високи доходи. Пенсионерките ощетени с 29%

842 лв. е средната работна заплата за жените в България, докато за мъжете - 1054 лв., съобщават от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. По данни на Националния статистически институт разликата в заплащането по пол е 13,2%. Двойно по-малко жени, отколкото мъже, са с доходи над 1000 лева, но доминират сред получаващите заплати под 500 лв. Една трета печелят повече господата в сектори като хуманно здравеопазване, спорт, развлечения, финанси. Единствено в сектор строителство жените са с по-високи доходи. Всичко това неизменно се отразява на обезщетенията за възрастните хора – у нас пенсионерките взимат с 29% по-малко.

С 212 лв. е по-ниска средната работна заплата през 2016 г. за жените в България, отколкото тази на мъжете, наети по трудово и служебно правоотношение, съобщава Виолета Иванова от ИССИ на КНСБ. По данни на Националния статистически институт разликата в заплащането по пол е 13,2%. За сравнение през 2007 г. е била 10,6%. Дамите се оказват ощетени в почти всички икономически дейности. “Жените получават по-ниски средни заплати, вследствие на което и по-ниски пенсии и обезщетения. – обяснява Виолета Иванова. - Женската заетост остава предимно при нископлатени отрасли като хранене, почистване, социални услуги, търговия, шивашка промишленост. Колкото по-високи са доходите, толкова по-малко са жените, които попадат в съответната група. Сравнително най-големи са джендър различията сред работещите с над 1000 лв. чисти месечни доходи – сред тях жените са поне двойно по-малко. Докато дамите с доходи под 500 лв. доминират над мъжете.”

Интересен факт е, че дори на високоплатени позиции жените пак получават по-малко възнаграждение. 15% е средната разликата между жена и мъж мениджър. Въпреки това на ръководни позиции в страната около 43,5% са дами. В ЕС разликата е по-голяма – по данни на Евростат около една трета от мениджърите са жени, със заплащане с 23,4% по-ниско от това на мъжете. В най-високоплатените сектори в България като “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” мъжете печелят средно 2620 лв., докато жените – 1804 лв. А в “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” господата са със средно възнаграждение от 1717 лв., а дамите – с 1528 лв. Според експертката от Института за социални и синдикални изследвания в България жените са повече от мъжете при нископлатените професии със заплати в диапазона 450-718 лв. Сред тях са работещите в сфери като производство на облекло (565 лв.), обработка на кожи, производство на обувки (532 лв.), производство на дървен материал и изделия от дърво (571 лв.), мебели (602 лв.), ресторантьорство (486 лв.), дейности по обслужване на сгради и озеленяване (506 лв.), търговия на дребно (678 лв.), хотелиерство (705 лв.).

Най-висока е разликата в заплащането между половете в сектори като хуманно здравеопазване и социална работа (38,3%), финансови и застрахователни дейности (32,1%), култура, спорт и развлечения (32%). А най-малка - в транспорт, складиране и пощи (3,4%) и държавно управление (8,7%). “Само в две икономически дейности средната заплата на жените е по-висока от тази на мъжете – пояснява Виолета Иванова. – Това са "Строителство" и "Административни и спомагателни дейности". По данни на НСИ жените, заети в сектор „Строителство”, получават средно с 10,8% по-висока заплата от тази на мъжете. Това означава, че те заемат квалифицирани позиции в този мъжки отрасъл.”

Всичко това неизменно се отразява и на пенсиите. По данни на ИССИ за 2015 г. мъжете получават средна пенсия от 385 лв., а жените със 110 лв. по-малко (28,6%). Според експертката това се обяснява освен с по-ниските заплати, с по-малкия стаж на жените и по-ранното им пенсиониране. Това допринася и за увеличаване на дела на бедните жени - през 2015 г. е 23,8%, а цели 43% са в риск от бедност и социално изключване. "Неефективното търсене на решения по тези проблеми води до феминизиране на бедността и загуба за икономиката както от увеличение на разходите на социалните фондове, така и от пропуснати ползи от неефективното използване на трудовия потенциал", подчертава Иванова.

За намаляване на различията в заплащането по пол се разработват множество мерки. КНСБ и Съюзът на транспортните синдикати в България съвместно с НПО, държавни институции и работодателски организации реализират различни съвместни проекти с цел повишаване на осведомеността относно ползите от намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете на национално ниво и в различните сектори. Всяка година се организира и Ден на равното заплащане. България заяви ясно своята подкрепа за “Европейска Стратегия за равнопоставеност на половете за периода 2016-2019 г.”, която да включва на национално ниво конкретни мерки за преодоляване и намаляване на неравенствата между мъже и жени, които да бъдат изпълнени през следващите години.

КНСБ предлага да се разработи Национална стратегия за съвместяване на семейния и професионалния живот, чрез която да се установят мерки за подпомагане на работещите родители и на онези, които полагат грижа за възрастни хора или други зависими членове на семейството. Да се въведат данъчни облекчения за работодатели, които осъществяват инвестиции, насочени към изграждане на детски градини, стаи или дневни центрове. Да се синхронизира организацията на работното време на детските заведения с графиците на работното време на предприятията и публичните организации от съответния регион. От КНСБ настояват и за прозрачност при формиране на работните заплати, както и поддържане на база данни със статистическа информация за констатирани нарушения относно прилагането на принципа за равенство между половете.