Славчо Пеев и Жоржета Чакърова са актьорите от випуска на Мариана Аламанчева, които докрая остават до нея. Заедно отиват в трупата на Сатиричния театър, сега имали навика да се срещат всеки месец на чаша вино и спомени. Няма я вече Мариана, а двамата й приятели бяха след първите, които се простиха с нея. Тя си отиде в понеделник след като изпадна в тежка диабетна кома и лекарите не успяха да й помогнат. Половин година преди това посегна на живота си дъщеря й Зорница.

От 10 до 12 ч във Сатиричния театър минаха предимно актьори със сребро в косите, но и младите членове на трупата поднесоха съболезнования на нейните близки. Дойде Петър Вучков - той е сред близките й приятели - заедно често гостували на селската къща на Николай Николаев - Бате Николай. Глави склониха директорът на трупата на Сатиричния театър Калин Сърменов, Ивайло Калоянчев, Любомир Бъчваров, Мая Владигерова, Стефан Стайчев, Асен Шопов, Меглена Караламбова, Невена Мандаджиева, Йорданка Стефанова, Красимир Куцупаров. Всички си я спомнят като слънчев и усмихнат човек, елегантна и красива, но по свой си начин изолирала се от живота в последните години. Запазила достойнството си.

"Харесва ми  мисълта на един приятел: „Хайде бе, не стига, че им живеем, ами и ще им мрем!" Няма да им мрем!", шегуваше се Мариана Аламанчева. Тя бе споделила, че най-хубаво ще бъде да си отиде в съня си - като своите  родители. "Не искам никакви церемонии. Искам да ме изгорят и пепелта ми да разпръснат над едно мое любимо място. Имахме великолепна 130-годишна къща в софийското село Стъргел, но бяхме принудени да я продадем", изповядва тя в интервю преди няколко години. Дано да бъде спазена волята й.

Никола Петков, който е бил режисьор в театъра в Толбухин, си спомня как Мариана Аламанчева влязла в ролята на Нона в пиесата на Йордан Йовков "Чифликът край границата". Веднъж в залата сред публиката била Дора Габе - знае се, че тя е прототип на Йовковата героиня. Когато паднала завесата, поетесата отишла при актрисата и казала: "Ти си прекрасна в тази роля, защото приличаш на мен!" "Какъв по-голям комплимент" - казва Петков и допълва, че именно изпълнението на Аламанчева го вдъхновило за финала на драмата - над главата на Нона, която се самоубива, безкрайно се върти кръстачката, с която в Добруджа вадят вода от бездънните кладенци...

Всички присъстващи неизменно споменаваха и кончината на Стефан Илиев. Той пожелал да бъде опят в черквата "Св. Георги". Разбра се, че нелепо падане на бул. "Дондуков" го вкарва в болница. Удря си главата. Уж го закрепили, изписали, но края му дойде - почина в сряда (17 януари), дни преди да излезе на сцената в постановката "Женитба" на Гогол. Неговите колеги ще я играят в негова памет в 21 януари от 18 ч в салона на бившето кино "Левски".