Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Петър Христов
Петър Христов

Бизнесменът води в началото на декември 2007 г. в кабинета на вътрешния министър Цветан Цветанов Вальо Ихтиманския

Убитият в София бизнесмен Петър Христов е човекът, който помага да бъде разкрита бандата Наглите, която в продължение на 3 години отвлече 13 души, уби двама, поиска почти 40 милиона евро откуп и успя да прибере в крайна сметка над 3 милиона.

Христов, който в далечното минало е бил съдружник с разстреляния на остров Аруба Поли Пантев в бизнес с производство на млечни продукти, става причина за внезапния пробив в разследването срещу бандата след множество грешки на МВР преди това, които попречиха да се случат техните арести.

Антимафиотите имат шанс да разкрият Наглите още през януари 2008 г. Тогава

в София е

отвлечен

ученикът

Джорджио

Марков,

чийто баща Иво Марков бе застрелян две години по-рано в подземен паркинг в столичния кв. Хиподрума.

Веднага след похищението на ученика, който е държан общо 11 денонощия в плен, майка му Катрин посочва поименно пред служителите на ГДБОП имената на част от бандата. Тя дава самоличността както на силоваци, които физически нападат жертвите и ги пазят после, така и на шофьорите - автокрадци, които карат джиповете по време на атаките, а след това водят с есемеси кореспонденцията с близките им за откупите.

Групата в направлението Контратерор на ГДБОП, която работи по случая, обаче не предприема нищо съществено на базата на тези данни. Най-вероятно те смятат информацията от Катрин Маркова за несериозна. Този изключителен пропуск става причина за още 10 нападения на Наглите. Две от тях са неуспешни - на сириеца Салех Асил, известен като Бай Сали, и на автокрадеца Боби Фасула.

Други 8 души

обаче са

похитени от

Наглите,

а Юлиян Лефтеров-Кунгфуто е отвлечен и убит. Застрелян е и автокрадецът Иван Пайнавелов-Сапата - ключова фигура в бандата, участвал в много от нападенията и водил част от преговорите с близките на жертвите.

Точно 23 месеца след като ГДБОП не успява да прекрати поредицата от отвличания, благодарение на информацията от Катрин Маркова като от небето идва и разрешаването на този казус. Бандата е задържана, за да се спре поредицата от 13 похищения и период от 2 години и 7 месеца, в които шепа автокрадци и брутални грабители буквално се подиграват с цялата държава и с 60-хилядното Министерство на вътрешните работи.

Приносът на застреляния вчера в София бизнесмен Петър Христов в тази история е, че

прави връзката

между новия

екип

разследващи служители на ГДБОП и човек от престъпния свят, директно свързан с Наглите. Това е Валентин Михайлов-Ихтиманския, който участва активно в много от отвличанията и в охраната на част от жертвите на групата.

Връзката между Петър Христов и Михайлов пък прави Найден Недев, който е служител на бизнесмена, но и близък приятел с Ихтиманския, като дори участва в някои от първите удари на бандата, но по-късно заради приноса си за разкритията не е привлечен като обвиняем и свидетелства също като приятеля си.

Преди да се срещне с антимафиотите, Ихтиманския влиза в сградата на МВР на среща с тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Той се озовава в пълна секретност в кабинета на министъра, без дори да е записан от комендатурата на входа.

Валентин Михайлов е бивш затворник. Така и не става ясна на 100 процента причината той да проговори и да се превърне в защитен свидетел по бъдещото дело срещу Наглите. Обикновено в тази роля влизат хора, които са арестувани и търсят сделка с правосъдието. В този случай обаче не е така.

Информацията от Вальо Ихтиманския е изключително ценна, защото освен имена той разкрива и част от къщите, в които жертвите са държани.

Срещата му

с министър

Цветанов

е в началото на декември 2009 г. А още на 17-и същия месец в полицейска операция с командоси от отряда за борба с тероризма са задържани общо 25 души.

Благодарение на показанията на Ихтиманския те успешно са свързани със силни веществени доказателства с по-голямата част от нападенията. От ключово значение е, че защитеният свидетел участва в отвличането на Михаил Краус, син на бившия транспортен министър Вилхелм Краус. Той е държан в тайна къща на бандата в село Гоз край София.

Там според защитения свидетел Прокопи

Културиста

реже пръста

на пленника,

за да сплаши близките да събират по-бързо парите за откупа. За нещастие на бандата почти 2 години след като прибират 300 хиляди евро за живота на Михаил Краус, антимафиотите намират в къщата изключително важни веществени доказателства срещу тух.

В изоставената къща е намерена известната книга “Изкуството на войната” на древнокитайския боен стратег и мислител Сун Дзъ. По нея след изследване в Института по криминалистика и криминология на МВР са открити отпечатъците от пръстите на жертвата Михаил Краус и на насилника Прокопи Културиста.

Много скоро след като Краус е освободен, на по чашка питие в ресторант в кв. “Симеоново” бандата решава да похити ученика Джорджио Марков, а човекът, който наема къщата за него в кв. Бункера, е именно Вальо Ихтиманския. Той участва и в последвалото отвличане на Венислав Величков, от чийто 41-дневен плен всеки от групата прибира по 30 хиляди евро, след като е отрязано ухото на жертвата.

По време на някои от следващите нападения Ихтиманския не е в България, а в Чехия. А след като се прибира, докато текат преговорите за похитения бизнесмен Киро Киров, той участва в процеси на разцепление в групата. Те

прибират цели

517 хил. евро за

живота на Киров,

но веднага след това Ихтиманския, както и автокрадецът Иван Пайнавелов-Сапата, изразяват мнение, че е време да се се спре с отвличанията.

Дни по-късно Сапата е примамен на среща в Плана планина и разстрелян не без участието на хора от самата банда. Екзекуцията му обаче няма връзка с напрежението между Наглите. Заради несъгласия с бандата обаче Валентин Михайлов-Ихтиманския не участва в последвалото отвличане на Борислав Атанасов, повече известен като Боби Мекото, както и в това на Румен Гунински.

Неговите показания по делото обаче са една от основните причини за тежките присъди в последвалия процес. Най-леко е наказанието на Любомир Димитров-Гребеца - 5 г., защото

дава показания

срещу

колегите си

Ивайло Ефтимов-Йожи, Прокопи Прокопиев-Културиста и Даниел Димитров-Релето получават по 18 г. затвор, защото доживотните присъди за отвличане срещу откуп са приети в закона малко след техния арест.

Междувременно, докато делото още не бе приключило, озовалият се на свобода благодарение на безумното ни правосъдие Киро Шкафа от бандата, беше застрелян между блокове в столичния кв. “Младост”. С надупчен от куршуми гръб, той успя да пробяга дълго разстояние в студената мартенска нощ на 2012 г. не само благодарение на мощната си физика, а и защото

се бе стимулирал

с кокаин преди

нападението,

както установиха по-късно съдебни медици.

Четири години по-късно пък се чу последно и за Ихтиманския. Оказа се, че той е бил задържан в България, докато тегли пари от чужди кредитни карти. Хванат е с “бели пластики”, а ощетените от него хора са в Словения, където картите им са били скимирани от наша банда.

В чужбина има и образувано дело по случая, но Ихтиманския се измъква от това обвинение, защото е човек на службите ни и помага да влезе в затвора една от най-бруталните банди в България.

Вальо Ихтиманския
Вальо Ихтиманския