ТРЕЩИ картечница. Хвърлят се бомби. Няколко ранени се превиват в краката на своите. Всичко наоколо гори. Случката не е от фронта.

На софийска уличка се води ожесточена престрелка. Датата е 18 февруари 1924 г. Мястото на действието е пресечката на улиците "Свети Иван Рилски" и "Доростол", близо до Александровската болница. Там, на "Доростол" 26, се намира къщата на Александър Котев, чиновник в пощата.

На горния етаж собственикът живее със семейството си - жена, две дъщери и възрастна майка. На долния етаж, който е леко вкопан в земята, има дюкянче и две стаи, които се дават под наем.

Именно там според бдителни съседи напоследък влизат и излизат съмнителни типове, които се озъртат на всяка крачка. Полицаите надушват, че в къщата живеят анархисти, и я

поставят под наблюдение

Според непотвърдена информация полицаите научават, че на 17 февруари, неделя, в къщата трябва да се проведе събрание на анархисти от цялата страна. Общо шест непознати лица са забелязани да влизат там вечерта. Полицията обгражда къщата, но решава да атакува призори, когато анархистите спят дълбок сън.

Малко преди шест сутринта старши стражар Георги Марков с двама стражари влизат в къщата. Тримата нахлуват в стаята на хазяина и събуждат цялото му семейство. Полицаите заповядват на Котев да ги разведе из къщата. Междувременно други трима стражари, начело с Цветко Попецов от Трети участък нахълтват в една от стаите на приземния етаж. Там заварват трима мъже, които арестуват веднага.

Котев повежда полицаите към стая на долния етаж.

Ченгетата са с извадени

револвери

Единият отваря врата на стая, но в този момент канонада от изстрели се изсипва върху полицаите. Едното от ченгетата е ранено с два куршума в корема, другото в крака, а старшият - в ръката.

Тримата се оттеглят. Раненият в корема Велко Андреев от Кюстендил е закаран веднага в Александровска болница, но скоро умира. Къщата е обградена от въоръжени полицаи. Те призовават анархистите да се предадат, но последните категорично отказват и откриват огън. Полицаите отвръщат. Сражението става все по-ожесточено. Цялата югозападна част на столицата е огласена от пукота на револвери, картечници и бомби.

Хазяинът и семейството му скачат през прозореца. Побягват по "Доростол" през дъжда от куршуми. Като по чудо остават незасегнати. Майка му е възрастна и трудно подвижна. Тя не може да скочи през прозореца, затова бяга през стълбището, а после през двора.

За нещастие

близо до нея се

взривява бомба

която я ранява тежко. На всичкото отгоре няма кой да я измъкне, защото дворът е изложен на куршумите и от двете посоки. С много мъка бабата се дотътря пълзешком на безопасно място, откъдето е поета от полицаите и закарана в болницата.

Сражението става все по-ожесточено. По всичко изглежда, че анархистите са добре въоръжени и имат достатъчно боеприпаси. Към десет часа в помощ на полицаите идват войници. Обсадата се затяга. Анархистите отново са призовани да се предадат, но те отново отказват. После запяват руската песничка "Волга, Волга, мать родная".

Февруарското утро е студено и мрачно. Острият вятър навява снежинки. От съседните високи сгради снайперисти започват да обстрелват анархистите. Последните им отговарят с огън. Скоро интензивността на стрелбата намалява. Обсадените започват да пестят куршуми.

Безсилни да се справят с революционните елементи, полицаите запалват къщата. Тъй като тя е отделена от другите сгради с двор, няма опасност пожарът да се разрасне. Повикани са и пожарникари, за да предотвратят разпространението на огъня.

Когато пожарът пламва достатъчно силно, агентът от Обществена безопасност Димитър Ждребев се насочва с изваден револвер към входа на стаята, откъдето стрелят анархистите. Те го изпреварват и го повалят мъртъв с няколко куршума. Колегите им безмълвно констатират загубата на още един свой.

Истинска война

Срещу анархистите се стреля с картечници. Хвърлят се и бомби. Полицаят Георги Марков прави нов опит да проникне в убежището на анархистите, но и той е прострелян смъртоносно. Умира в болницата на другия ден. Става обяд. От къщата вече не се стреля. В един момент някой се изцепва отвътре: "Последният куршум е за мен, не за вас."

Това като че ли заблуждава ченгетата. Те отново атакуват, но се оказва, че патроните на анархистите съвсем не са свършили. Един полицай е ранен в гърдите, друг в крака. Наоколо не може да се диша от

гъстия дим

Анархистите решават, че сега е моментът да се измъкнат от блокадата. Тръгват да бягат, но бързо разбират, че няма празно място. Смъртта е неизбежна.

Прибират се обратно. Точно в този момент бомба раздробява тялото на един от тях. Главата му изхвърча на няколко метра. Към 13,30 часа огънят нахлува в помещението, където се крият анархистите.

Към 14,00 часа всичко е свършило. Трупът на втори анархист е намерен напълно изгорял. Според предварителните сведения и наблюдения на полицаите трябва да има още един убит. Издирването на трети труп завършва без резултат.

Така равносметката от сражението е четирима убити, един починал впоследствие от раните си и няколко ранени. Последните са Петър Захариев, войник от Първа инженерна дружина, Иван Мартелезов, старши стражар от Пети участък, детектив Борис Битраков, Радомир Гатев от Обществена безопасност, Цветко Попецов от Трети участък, още двама стражари от същия участък, майката на хазяина и една случайно минаваща жена, засегната от

рикоширал куршум

Убитите анархисти са Георги Тодоров от Пазарджик и Попето. Те са разполагали с доста боеприпаси, които са складирали в къщата дълго време. Разследването не намира категорични доказателства, че арестуваните трима души в съседната стая са анархисти. Те не са били въоръжени и не са оказали съпротива при задържането. На другия ден са освободени.

Друг спорен момент също не получава разрешение. Става дума за ролята на хазяина. Той категорично отхвърля съмненията, че е в комбина с анархистите, и представя отношенията си с тях като отношения между хазяин и наематели. В крайна сметка е освободен от отговорност, но и без това загубите му са огромни. Къщата му е напълно изгоряла и семейството му

остава на улицата

Осемчасовата битка между полицаи и анархисти на улица "Доростол" е едно от най-кървавите стълкновения, които столицата помни. Изобщо през 20-те години на ХХ век най-големи проблеми на органите на реда създават анархистите, въпреки по-късните опити на комунистите да си присвоят техните революционни подвизи.