На 29 април 1929 г. към 20,30 часа вечерта македонският четник Димитър Джузданов, живеещ в Гевгелийския квартал в София, отива в близката фурна, която е собственост на чичо му Кръстю Стоименов Траянов, за да иска от последния тел да поправи изгорелите в къщата му бушони.

В хлебопекарната Джуздана заварва освен чичо си сина му Христо и дъщеря му Евантия. Племенникът влиза, поздравява се с роднините и започва с тях приятелски разговор.

В тази непринудена атмосфера външната врата изведнъж се отваря и по четиримата започва безразборна стрелба.

Нападателите са на тъмно, поради което не се виждат отвътре. Изстрелите са предназначени за Джуздана, но в тясното помещение останалите трудно могат да оцелеят при този дъжд от куршуми. Във фурната настъпва суматоха.

Четникът пада ранен още при първите куршуми, но намира сили да се придвижи и да се скрие зад тезгяха. Същото успяват да сторят чичо му Кръстю и братовчед му Христо. Братовчедката Евантия не успява да реагира адекватно. Тя се панира от изненадващото нападение и не помръдва от мястото си, докато един от куршумите не попада в главата Престрелката продължава няколко секунди, след което двамата нападатели нахлуват в помещението и

изпразват револверите си в тялото на Джуздана.

Той остава да лежи мъртъв под тезгяха. Кръстю и Христо не успяват да видят лицата на убийците. Чичото е ранен с два куршума, но е без опасност за живота. Синът му пък се отървава само с уплаха.

Джуздановата къща се намира близо до фурната. Там четникът живеел със семейството си. Фаталните изстрели били чути от голямата му дъщеря. Тя моментално изскочила навън, предчувствайки, че се е случило нещо лошо с баща След като доубиват набелязаната жертва, нападателите изчезват незабавно в тъмнината.

Започналото следствие не довежда до никакъв резултат. Единственото, което полицаите установяват със сигурност, е, че няколкото десетки гилзи, открити във фурната, са от два различни вида револвери. Тази информация се оказва крайно недостатъчна за разкриване на извършителите. Убийците остават анонимни.

Но, както обикновено става в нашата страна, това, което органите на реда не знаят, го знаят и малките деца. Това убийство не е изненада за познавачите на актуалната политическа ситуация в страната.

Личността на жертвата

също е достатъчно популярна. Джуздана е роден през 1887 г. в село Сехово, Гевгелийско. По занятие овчар, той от ранна възраст постъпва в редовете на македонското освободително движение. Подвизите му го компрометират пред турските власти и Джуздана избягва в България. Участва във войните 1912-1918 г., след чийто безславен завършек

продължава да се бори за свободата за Македония. През 20-те години на ХХ век се сражава в различни чети срещу сръбските и гръцки окупатори, а през 1924 г. е ранен в сражениесъс сърбите близо до Куманово. В тази битка загива войводата на четата Лазар Дивлянски.

Причините за убийството на Джуздана са свързани със започналата братоубийствена война между двете крила на ВМРО - михайловисти и протогеровисти. Началото към 23,30 часа той заедно с Димчо Стефанов и Начо Витларов застрелва генерала на улица "Екзарх Йосиф" в столицата. Убийците остават неразкрити за полицията, но не и за последователите на жертвата. В следващите месеци те извършват като отмъщение няколко показни разстрела. Моментът на ликвидирането на Джуздана не е избран случайно. По това време в София гостува делегация на хърватските усташи начело с техните лидери Анте Павелич и Густав Перчец. Целта на посещението им е сключване на споразумение с ВМРО с лидер Иван Михайлов за

съвместна борба

срещу сърбите

Протогеровистите не споделят идеите на своите опоненти. Те постепенно се доближават до схващанията на така наречените "федералисти" за създаване на автономна Македония в рамките на Югославия. Като резултат от това постепенно започват да се сближават с Белград и да се дистанцират от неговите най-върли противници - Мусолини и хърватските усташи.

Сърбите, от своя страна, щедро финансират протогеровистите и поощряват братоубийствената война, като по този начин контролират македонското освободително движение и го държат вън от своята територия. Последователите на генерал Протогеров се поставят изцяло в услуга на Белград и решават да помрачат височайшата хърватска визита с

показно убийство

Разстрелът на Джуздана, разбира се, не е последното убийство. То е последвано от стотици други прояви на отмъщение. Ефектът на доминото е постигнат. Сърбите тържествуват. Войната между двете крила в македонското освободително движение се води извън тяхната територия. Тази война, която се изразява в стотици публични разстрели завършва след преврата на 19 май 1934 г.

Тогава лидерите и редовите членове на двете крила във ВМРО са арестувани и пратени по затворите, а главният виновник за безнаказаните престъпления Иван Михайлов напуска завинаги страната. С това се слага край на поредния период на неконтролируем хаос. Но и това не продължава дълго, защото съвсем скоро настъпва най-голямото беззаконие в българската история - комунистическият режим.