Ататюрк е псевдоним, а не фамилно име и в превод гласи “велик турчин”. Носителят му остава и до днес най-великият турчин. Той е турският Петър Велики, защото подобно на руския цар извършва множество революционни реформи и въвежда латиницата, забранява на жените да носят фереджета, а на мъжете - чалми.

Ататюрк обичал музиката и танците, красивите жени и алкохола. Баща му бил дребен чиновник, но се впиянчил и умрял рано. Синът тръгва по същия път и още във военното училище прекарва свободното си време в кръчмите с приятели, наливайки се с вино. Но като военен кариерата му е стремглава.

Желязното здраве не го напуска до 38-годишна възраст, когато получава болезнена криза заради камъни в жлъчката. За негово щастие това се случва в Берлин, където е бил с дипломатическа мисия. Немските лекари овладяват болките с опиум и морфин и по техен съвет Кемал отива на минерални бани. Но точно тогава Турция капитулира в Първата световна война и там избухват безредици. Кемал прекъсва лечението и се връща в родината, за да вземе съдбините й в свои ръце.

Следва период на колосално психическо и физическо претоварване, което той обилно полива с литри кафе и алкохол, а и пуши като комин. Често му се е събирало да не спи по 3 денонощия. Мъчи го жлъчката, но и малария, от която се е заразил на военен поход. Турските лекари обаче изпитвали страх от суровия нрав на Ататюрк и вместо да му забранят да пие и да наложат диета, назначавали опиум и други наркотици. При една криза е повикано медицинско светило от Франция. От него Кемал веднага получава забрана да пуши и да пие, но я пренебрегва.

През 1936 г. турският президент се чувствал силно отпаднал и заподозрял, че искат да го отровят. Състоянието му се влошава, по кожата излиза обрив. Чак тогава турски лекар се осмелява да намекне, че причина за състоянието на Ататюрк е пиянството му. Той обаче подминава без внимание и неговия съвет. Скоро след това развива пневмония, от която се съвзема трудно, но продължава да се чувства зле. Повторно е повикано френското светило и сега неговата диагноза е цироза и интензивно развиващ се асцит (събиране на течност в коремната област). Този път лекарят описва пред Ататюрк какво го чака, ако продължи да пие, и успява да го уплаши.

Но вече било късно. Започват силни болки в корема и президентът не се държи на крака. През октомври 1938 г. двама хирурзи, повикани от Западна Европа, източват от корема на Ататюрк 10 л течност.