На Бойко Ламбовски

Ние четяхме и се възпитавахме от книги, писани в деветнадесети век. Майн Рид, Карл Май, Жул Верн, Емилио Салгари, Марк Твен... И това остави не следа, това формира нашия мироглед, ценностна система, морал, естетика...

Ние, родените в средата на двадесети век се оказахме последните романтици на деветнадесети век. Сега децата четат книги на свои съвременници. Дори на своите съученици... Не може да искаме романтика в тези деца, които не са били конници без глави, не са били синове на Великата мечка, не са били Поразяващи ръце, не са стреляли с лъкове и не са затъквали пера в косите си...

И, някак си не ни се вярва, че може да съществува човечество без романтика в кръвта си... Защото съвременните литературни герои са с машинно масло в ставите, бензин в кръвта и чип в главите си. Както се досещате, морал и романтика в машината няма.

Машината е създадена да ни подражава, не ние да подражаваме на машината. А нас ни възпитаваха литературни герои от кръв и плът и просто ни вкарваха в своя свят, от който излизахме ние, последните романтици на 19 век...