Крал Михай се
срещаше с Хитлер,
но получи ордени от
Сталин и Путин

РЯДКО съдбата на човек е толкова интригуваща и пълна с обрати като тази на починалия вчера последен румънски крал Михай. Приживе той получава много определения - от “немецът, който предаде Хитлер” до “краля комсомолец”. Историческите факти често са въпрос на интерпретация, за това най-справедливо е да се каже, че вчера си отиде последният герой от Втората световна война.

Михай е от немската династия Хоенцолерн-Зигмаринген, дала не малко германски императори и пруски крале, и на два пъти е крал на Румъния , веднъж от 1925 до 1930 и втори път от 1940 до 1947 г.

Животът му е пълен с исторически парадокси. Той се е срещал два пъти с Хитлер, пил е чай с Мусолини, монарх е на страна, изпратила стотици хиляди войници на Източния фронт, и едновременно с това е носител най-високото съветско военно отличие - ордена “Победа”. Той е третият чужденец, получил тази награда. Първите двама са ген. Айзенхауер и маршал Монтгомъри.

Към рубриката исторически парадокси може да споменем, че Михай е носител и на германския “Железен кръст”, и то връчен му от нацистите. Не се сещам за друг човек, носител на най-високите германски и съветски военни отличия едновременно.

Към това може да добавим, че по време на войната младият крал Михай често е посещавал окупирания от немско-румънските войски Крим и обичал да отсяда в двореца Ливадия в Ялта, където по-късно Сталин, Рузвелт и Чърчил ще разделят Европа. Това не попречи на Русия и десетилетия по-късно да му оказва големи почести. През 2005 г. за 60 г. от края на войната Михай беше една от най-тържествено посрещнатите особи в Москва, а президентът Путин го награди с висшата награда- юбилейния орден “60 години от победата”. Нещо повече, като кавалер на ордена “Победа” името на крал Михай е изсечено в големия Кремълски дворец. Защото въпреки че е приел безброй румънско-германски паради и има безброй снимки под развети знамена със свастики, крал Михай си остава една от личностите, изиграли решаваща роля за по-бързия край на войната.

Може да се каже, че когато, опирайки се на верните си армейски части, Михай заедно с адютанта си капитан Думитреску лично арестува прогерманския румънски диктатор маршал Йон Антонеску, той спасява стотици хиляди животи на руснаци, румънци, а и на германци. Румъния не се превръща в бойно поле и войната свършва значително по-бързо. Този акт му спечелва уважението на Съветите, но не за дълго. През 1947 г. и той е принуден да се отрече от престола и е изпратен по живо, по здраво в емиграция, а цялото му имущество е конфискувано. Включително и автентичния дворец на граф Влад Цепеш Дракула.

Към любопитните моменти в живота на Михай може да добавим, че той има пет дъщери, а в емиграция работи като летец изпитател, брокер на борса и дори се занимава с птицевъдство. Животът на крал Михай наистина е доказателство, че историята най-често не е черно-бяла, а цветна.