Обесва се с елкабел в килията на 93-годишна възраст.

Докато едни биват съдени, а други - не, то развоят на събитията за Рудолф Хес, дясната ръка на Хитлер, е най-интригуващ.

Един ден Хес решава, че Великобритания и Германия не са противници и по никакъв начин не трябва да водят битка една срещу друга. Затова на своя глава той предприема мисия за сключване на примирие.

Качва се на своя самолет, излита от летището в Мюнхен и се приземява в Шотландия гладен, жаден и само на няколко километра от крайната си цел. Възрастна жена го прибира и му прави чай. На следващия ден продължава.

Озовава се в дома на херцога на Хамилтън, надявайки се, че ще се свърже с някой висш британски офицер, който за разлика от Чърчил ще склони Великобритания и Германия да сключат примирие според исканията на Хитлер. Хес вярва, че Хамилтън има връзка именно с такива хора. Ала херцогът не бил у дома тази вечер и мисията на Рудолф Хес претърпяла погром.

Молбите на немеца не били чути, а това, което спомогнало най-много за ареста, му бил фактът, че Хитлер изобщо не знаел за замисъла му и Рудолф чистосърдечно си признал това. Британците не изпитали никакъв респект към него и го арестували. Още тогава, осъзнавайки провала на своята мисия, Хес се опитал да се самоубие, хвърляйки се по стълбите на имението. Не успял.

Втората световна война немецът прекарал в британски ръце, като бил местен ту в Тауър в Лондон, ту във военна болница заради влошеното му здравословно състояние. Когато конфликтът приключва, той е екстрадиран обратно в Германия. На Нюрнбергския процес е изправен пред трибунала като №2 в списъка с подсъдими след Херман Гьоринг.

Успява да избегне бесилото, но получава доживотна присъда в затвора “Шпандау” в Берлин. След освобождаването през есента на 1966 г. на друг обвиняем по процеса – Алберт Шпеер, Хес остава единственият затворник. Доживява преклонните 93 години. Ала на 17 август 1987 г. е намерен в килията си мъртъв, обесен с електрически кабел около шията. В своята предсмъртна бележка той пише:

"Благодаря на всички ви, любими мои, за всички добри неща, които направихте за мен. Кажете на Фрайбург, че изключително много съжалявам за това, че след Нюрнбергския процес се опитвах да се държа, сякаш не я познавам. Нямах избор, защото в противен случай всички опити да получа свобода биха били напразни. Направих го с очакване да я видя отново. Държах в себе си нейната снимка, както и снимки на всички ви. Вашият Най-голям."