Днес ми е много лежерно. И като му е лежерно на човек, се замисля за смъртта. Смъртта, разбира се, е състояние на тленната ти същност - никога, когато чуем думичката "смърт" не се замисляме, че тя може да касае и други, освен нас самите. Въпрос на егоизъм. А мене ме интересува смъртта дори в спецификациите на професиите. Представете си само какво би правил след сто години един археолог. Нищо.

Ама абсолютно нищо няма да прави, защото всичко ще е подредено, дори паметните ни плочи ще си стоят на място, защото така ще е напреднало човечеството, че циганите, и особено мангалите от ромски произход, ще са се отучили да крадат бюстове и паметни знаци от мед и всякакъв друг метал. Професията "археолог", моята детска мечта ще изчезне... Така си мислите вие, но аз не мисля така. Тя просто ще добие друг вид. Просто археолозите ще копаят... файлове.. Ами такова ще е положението. Ще си седят пред компютрите и ще изкопават от тях файлове...

Коментарът е от фейсбук