Кубрат печели €1111 на секунда, Григор €4400 на минута, Калин Терзийски €5000 от книга
Писатели, актьори и художници мизерстват, футболистите на заплата между 7000 и 24 000
100 гравюри на Пикасо се продават за по-малко пари отколкото Гришо печели в Лондон
В седмицата, когато Григор Димитров стопли сърцата на много българи, а Мис България разбуни душите им, скандалният писател Калин Терзийски завихри пореден шумен скандал. Авторът обвини целия свят в несправедливостта творците да получават незаслужено мизерно заплащане в сравнение със спортистите, като визира най-добрия ни тенисист.
Както Терзийски сам предполага, реакциите към изповета му в социалните мрежи никак не бяха положителни. Той се принуди да се защити в още няколко поста, казвайки, че се радва за Григор в един от тях, а после наричайки го "Клето момче, което играе тенис", в друг.
Но и целенасочено повдигна един въпрос: Колко получават хората на изкуството и спортистите? Оказва се, битката наистина е неравностойна.
Децим Юний Ювенал е изрекъл мисълта, която и до днес дефинира обществото почти на 90%: "Народът иска хляб и зрелища." Може би точно затова хората, занимаващи се с каквато и да е спортна дейност, полумават доста повече в сметките си, в сравнение с писатели, артисти и художници, взети заедно.
Освен своите 2,5 млн. лв от Лондон или 4400 евро на минута, Григор Димитров е спечелил още доста от своята игра. Той прибира 577 000 евро за 10-те дни, в които удря топката в Мелбърн. Дори в най-тежката си година, когато Гришо е далеч от третото място, той е заработил 896 715 евро.
Тенисистът обаче не е единственият българин, който получава колосални суми за труда си. За своите пет месеца в Индия един от най-добрите ни футболисти Димитър Бербатов ще прибере 1 млн. лева. Предишните негови проекти също са били добре платени - докато играеше за "Манчестър Юнайтед" на "Олд Трафорд" той получаваше 125 000 евро седмично, а във "Фулъм" счупи клубния рекорд - 5 млн. евро на сезон.
Спечелилият за втора поредна година анкетата за футболист на годината Ивелин Попов пък за момента играе в московския гранд "Спартак". От него той получава годишна заплата от 1,8 млн. евро, като един от най-добрите му играчи.
Ако се беше изправил срещу Антъни Джошуа, другият ни голям спортист, Кубрат Пулев, щеше да получи най-малко 2 млн. лв.
За жалост, това не се случи, но Кобрата не остава с празен джоб - той прибра 300 000 евро от мача със Самюел Питър, като това означава, че е заработвал по 555 евро за всяка секунда от двубоя, и 800 000 евро, или 1111 евро на секунда, само от мача за световната титла с Владимир Кличко.
Може да се каже, че и дори един средностатистически обикновен футболист, който е имал късмета да попадне в някои от големите отбори в страната, също се радва на добро заплащане. Играчите на "Лудогорец" например взимат средно по 24 хиляди лева на месец, на Левски – 12 хил. лева, а на ЦСКА - 10 хил. лева.
Ако пък си попаднал на по-малък отбор, като "Черно море", "Ботев Пловдив" или "Берое" например, футболистът взима заплата между 6 и 7 хил. лв. И всички тези примери изключват средствата, които спортистите печелят от договорите си за реклама. Там цифрите - особено за спортисти като Григор Димитров и Кубрат Пулев, стават колосални.
От другата страна на барикадата са творците. Те рядко получават средства, за да рекламират каквото и да било. Оплаквайки се от неправдата към писателите, Калин Терзийски заяви, че единствено той има изгоден договор със своето издателство, което му дава 20% от приходите на произведенията му. Другите не се радват на кой знае колко големи суми в джобовете си - те получават между 10 и 15% от приходите си, които на наша територия и без това не са много. Като тенденцията е този процент да падне и до 5.
Така според проучването, което екипът на "168 часа" направи, ако една книга струва средно 15 лв.,а стандартният тираж в България е 1000 бройки, то в издателството би трябвало да влязат 15 хил. лв. чисти пари.
Да, но това никога не се случва, защото, първо, самото отпечатване на книгата струва около 2 лева бройката, а отделно търговската отстъпка на книжарниците е 40 процента, което прави 6000 лева на целия тираж. Така за автора остават 10 процента - или 1500 лева, а за издателя - около 35 процента от коричната цена. И всичко това ако не се плащат ДДС и данък печалба.
Всъщност малцина в България продават повече от 2000 бройки тираж. Но и тази бройка книги също изчезва от книжарниците в рамките на година. Тези, които са решили да се самоиздават пък, често излизат на нула. Писателят Терзийски се оплака още, че наградата, която той е получил за свое произведение, е била нищожна в сравнение с тази на Григор. През 2011 г. авторът прибира само 5000 евро от най-престижната награда в Европа - Европейска наградата за литература. Българка взе същата награда и тази година - Ина Вълчанова с книгата си "Остров Крах", а наградният фонд продължава да е едва 5000 евро.
Най-продаваният и превеждан български автор Георги Господинов се радва на по-голям успех в наградите. Той печели наградата "Ян Михалски" през 2016 г. с романа си "Физика на тъгата" и прибира сумата от 50 хил. швейцарски франка или 46 хил. евро. А Милен Русков пък е носител на няколко български награди, всяка с награден фонд до 5000 лева.
Художниците имат още по-голям проблем с печеленето на пари. Според проучването на "168 часа", ако боравиш с четка, то не можеш да се издържаш, освен ако през деня не работиш като учител или графичен дизайнер и не създаваш и продаваш картини в свободното си време. Оказва се, че трябва да си наистина много известен художник, за да продадеш свое произведение за сума от 5 хил. лева например.
Наградите за тях също са малки. Графикът Васил Ангелов печели Международно триенале на малката графика в Токио, Япония, а Васил Колев това в Гуанлан, Китай, а наградният фонд и на двете е около 4 хил. евро. А ако говорим за български награди, то най-голямото родно отличие е годишната национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора", чиито фонд е 7 хил. лева, следвана от конкурса на "Алианц", който дава възнаграждение от 4 хил. лв.
За художниците подобни награди са като "потупване по рамото", а действията на държавата към тях са абсолютно красноречиви - не само че няма "Съюз на художниците", но и България е единствената страна, която не финансира павилион на едно от най-престижните биеналета - венецианското, на което дори Македония има свои представители.
С артистите и киноиндустрията нещата стоят малко по-добре в последите години. Тези, които са на щат в театрите, получават едва 800 лв. заплата, затова трябва да търсят други начини да печелят пари.
Ако решат да припечелят с участие в сериал, то на епизод те ще получават по 1500 лв. Един сезон съдържа в себе си средно 12 епизода. Освен това, добивайки популярност от сериалите, актьорите привлякоха зрителите обратно в театрите. Мнозина от тях са и рекламни лица на различни продукти и кампании, дори и телевизионни водещи, за което получават доста прилични пари.
Така че в последните години по-рискова остава работата на различни режисьори и продуценти, които понякога теглят банкови кредити, за да финансират филмите си. Режисьори са губили апартаменти, коли, имоти, които са залагали в името на изкуството си.
Най-голямата награда за кино в България също не е особено голяма. Възнаграждението, което дава "София филм фест" за най-добрия български филм от селекцията си, е едва 7 хил. евро. Уникална сума за един поет, например, но в същото време месечна заплата за не особено известен български футболист.
Музикантите споделят подобна съдба. На тях им се налага да работят като програмисти, банкери, адвокати и кой за каквото е учил, за да се издържат. Иначе от авторски права те получават буквално стотинки.
Но огромната разлика между приходите на творците и спортистите не съществува само в България, а е световна тенденция, която рядко изненадва някого. Така Меси печели 565 хил. евро на седмица за своята игра в "Барселона" или близо 29 млн. евро на година само от приноса му за отбора, без хонорара му от Аржентина и всички сделки за реклама. В сравнение с това авторът на бестселъри Дан Браун, чиято нова книга съвсем наскоро заля пазарите, за цялата година е заработил едва 178 млн.
А вече покойният Пикасо също не може да се пребори с двата милиона на Гришо. Наскоро на търг бяха продадени 100 гравюри, произлезли лично от ръката на гения, за 1,9 милиона евро.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега