За уменията на хирурга Николай Иванович Пирогов се носят легенди. Веднъж в палатката му донасят мъртъв войник. Тялото е без глава, но бойците обясняват, че главата ще бъде донесена всеки момент и проф. Пирогов някак ще я пришие, за да може мъртвецът да се върне в строя, след като оздравее.

През 1881 г. Пирогов усеща малка язвичка на твърдото си небце. Тя не само не минава, но расте все повече и му причинява силна болка. Лекарят я налага с късчета хартия, намазани с ленено масло, но ефект няма. Той спира да яде твърди храни.

“Това е някакъв рак”, казва Пирогов на своя ученик Сергей Шкляревски, който му е и лекуващ лекар. Но Шкляревски се опитва да убеди учителя си, че язвата се е появила заради изваден зъб и постоянно травмиране на небцето.

След няколко месеца Пирогов минава в запаса и се оттегля в имението си във Виница в Украйна. В Москва покрай отбелязването на 50-ата годишнина на неговата научна дейност в медицината Пирогов е прегледан от друго светило в хирургията по онова време - Николай Склифосовски. Той веднага поставя правилната диагноза. За Склифосовски няма съмнение, че язвата в устата е злокачествена и трябва спешно да се оперира. Дори забавяне от две седмици според Склифосовски е опасно.

Пирогов и семейството му обаче не бързат и търсят за консултация друго светило - немския хирург Теодор Билрот, който по онова време работи във Виена. Билрот успокоява Пирогов, като му казва, че туморът е доброкачествен. Назначава му пак промивки с ленено масло.

Билрот обаче не може да бъде винен, че е сбъркал диагнозата. В спомените си той пише, че познал веднага раковото образувание, но преценил, че операцията ще е безполезна. Затова се постарал да ободри болния, като скрие истината от него.

Състоянието на Пирогов се влошава. Подуват се лимфните възли по шията му, а заради силните болки той си инжектира морфин и атропин. Болният обаче е наясно какво му е. Малко преди смъртта си той пише: “Нито Склифосовски, нито Билрот можаха да открият моята ulcus oris men. mus. cancrosum serpeginosum (пълзяща слепена слизеста ракова язва на устата - лат.). Иначе единият не би настоявал за операция, а другият не би нарекъл тумора доброкачествен.” Пирогов умира в имението си на 5 декември 1881 г. на 71-годишна възраст.

Днес онколозите първо биха проверили дали ракът не се е разсеял от горната челюст към основата на черепа. Ако няма разсейки, биха започнали лечението с химиотерапия. Три седмици след края на курса биха оперирали тумора и биха назначили последваща лъчетерапия. Ако туморът има разсейки, биха изрязали и лимфните възли на шията. При рано започнато лечение изгледите за живота на Пирогов биха били добри. При закъсняло лечение спасение няма.