Залагат кирпичената си къща за 200 лева, защото нямат пари, а и покривът тече.

Как може да оцелее едно безработно семейство с четири деца, което не иска подаяния, а работа?

Илияна е на 45 години и е от Провадия. Има 7 деца от двата си брака. В момента отглежда четири от тях с 61-годишния им баща Иван, известен с прякора Казака. В къщата й в село Стефан Караджа е по-лесно да се изброи какво няма, отколкото какво има. Илияна и децата й са запазили единствено човешката си гордост и мечтаят само за работа.

При нея ни отвежда Мария Гочева. Илияна ни посреща притеснена, не иска да видим бедността й. Разказва, че в началото на годината заложила за 200 лв. кирпичената си къщурка с две стаи. Направила го, защото нямали пари, а и покривът протекъл.

“Ако имам 200 лв., ще ми я върнат, но трябва да има пари да се направи нова. В тази не става за живот”, споделя тя.

“Тя има общо 7 деца. Двете от първия брак са големи, вероятно семейни, не са идвали тук - казват нейни съселяни. - От този мъж – Казака, има 5 деца. Най-голямото момиче изчезна миналата година. Тогава беше 9-и клас. Обявихме го за издирване. Полицаите го намериха – омъжило се за ром. Върнаха го, но скоро девойката отново избяга. Сега не живее с родителите си. Иначе помагаше на майка си.”

Казака се задомява на късни години. Преди демокрацията работи в ТКЗС-то като овчар. След това също пасе хорската стока, но все по-рядко.

Обича чашката, напива се, тормози семейството си, а сутрин му било трудно да стане. Преди Илияна жена в дома му нямало. След нея се заредили и децата. Четирите, които живеят при тях, са в пети и трети клас, едно е на 4 години, а най-малкото е на 2. Алкохолът толкова превзема дните на Казака, че все по-рядко успява да изведе на паша кравите и овцете в Стефан Караджа. За това известно време Илияна го отменяла.

“Тази година я назначиха на 4 часа по програмата за временна заетост в кметството на Вълчи дол като чистачка - казва Мария, която всячески се опитва да помогне на семейството. - Тя е трудолюбива и наистина работеше. Програмата приключи и сега буквално нямат доходи. Казака и Илияна работят за съседи, кой за каквото ги повика, срещу дребни суми. Те не им стигат да си плащат сметките за ток и вода.”

Тази година Казака и Илияна извадили от кооперацията 5-те декара, за които получавали рента, и ги заменили за къща. По-късно разбрали, че е кирпичена и вече има нужда от ремонт. От малко коридорче се влиза в две стаи.

Има и помещение, което на други места би било баня и тоалетна. В трите квадратни метра стои зидана, облепена с фаянс мивка. До нея има печка на дърва. Тя е единственото отопление на къщата. Между печката и вратата на тоалетната има “русенско” легло от средата на миналия век= На него спи стопанинът на къщата. Привидно има дюшек и завивка.

В “детската” стая има два нара и една стара бебешка кошара с извадена решетка. На трите легла за четирите деца няма нито дюшеци, нито матраци, възглавници, чаршафи или одеяла. Под бебешкото креватче се е сгушило малко оранжево коте. В последната стая е второто “русенско” легло, което е оборудвано с дюшек и юрган. В ъгъла съвсем не на място се кипри част от кухненски диван ширпотреба от 70-те години на XX век. Многодетното семейство има само една маса със стар телевизор, еднокрилен гардероб и тоалетка с огледало.

Тази клошароподобна къща е уникална с това, че в нея не мирише на нищо лошо. “Има ли какво да ядете?”, питам най-голямото момче, което предпочита с гордост да ми покаже четирите си гълъба и “хрътката” си. Всичките - подарени от различни хора. Кафявата кучка е с килограмите на добре гледан домашен котарак. Има и кученца от уличното черно псе. В двора се въртят още 3 шилета и едно магаре. Ядат кори от клони, защото няма пари за сено. Пред вратата на семейния дом седи треперещо от студ и глад кутренце.

"168 часа" попита момчето какво му готвят и кога за последно е яло. То отговори: “Ядем… ядем ние”, и подбутва 2-годишната си сестричка, която играе навън, но все се оплаква, че й е много студено на ръчичките.

Междувременно научавам от майка му, че не ползват социални помощи, защото имали 2 имота – заложената преди месеци за 200 лв. кирпичена къща и руината, която обитават в момента.

“Ако бяхме роми, досега щяха да са се погрижили за нас. Те се подкрепят. А  българите ги е срам от нас. Не ни помагат,

даже ни хулят, че излагаме селото с бедността си. Аз искам едно – работа. Ако имам работа, ще се оправям. Децата ми ходят на училище и детска градина. Чисти и спретнати са. Само работа ми трябва, за да живеем нормално. Ще имам пари за сметките, за нас и за храна за животните”, сигурна е Илияна.

Точно преди да дойдем тя е прехвърлила от улицата в двора на съселяни 6 кубика дърва за огрев за 15 лв. Мъжът й отказал да приеме даром пари от комшия, предпочел да почисти гробовете на родителите му, за да получи това, което другият е решил да му даде.