Митичният сблъсък между светлината и тъмнината е притежание на частен колекционер

Еднорози, тамплиери и всевиждащото око на друидите закодирани в произведенията на твореца

Когато екипът на "168 часа" за първи път се срещна със Симеон Шопов преди една година, той работеше по своята впечатляваща двуметрова икона. Днес тя все още е в процес на изработка, но в живота на твореца се случва нещо още по-вълнуващо - неговата първа изложба.

Цели 25 години Мони рядко се появява под светлината на прожекторите, а мислите му са далеч от организирането на подобно събитие: "За да организираш изложба, трябва да продаваш, а

аз не продавах,

предпочитах

да подарявам

нещата си", споделя пред "168 часа" художникът. Ала, като магия, случайно получава предложение от своята приятелка Юлия, която има огромното желание да отвори новата си галерия, украсена именно с дърворезбите на Симеон. Дори е готова да отвори мястото само с една-единствена негова творба - култовата сцена, в която св. Георги пощадява дракона.

Изведнъж, въодушевлението завладява Мони и близките му и изложбата "Нишата на светлините" е насрочена за 17 ноември в галерия Portrait. А там ще бъдат събрани по-голямата част от творбите на художника, като една от най-впечатляващите е огромен шах, сблъскващ тъмната със светлата страна.

Той близо 10 г. стои

в частна колекция, скрит от хорските очи

и ще бъде показан пред публика за първи път. А навярно след това отново ще се върне в своя дом и за него ще се носят само легенди.

Името на събитието не е никак случайно: "Кръстник на изложбата е моето Весе - разказва пред "168 часа" Симеон за любимата си. - По този начин тя обобщи цялата ми игра със светлината в творбите ми. Светлината не само е свише, тя придава и ефирност, и плътност, и смисъл на формата. Без нея няма да има изобщо форма."

“Весела е моят най-основен двигател",

казва авторът за любимата си, която през всички тези години безкористно е зад гърба му, докато той твори, но вместо да продава скулптурите си и да изкарва пари от тях, ги подарява.

"Тя се е лишавала заради мен. Вместо да я водя по почивки, с детето си стоят тук", споделя още творецът.

Само няколко творби от колекцията принадлежат на автора

Неговото първо произведение - "Драконът", което има сантиментална стойност, иконата на "Св. Георги", която е завършил съвсем наскоро и му е трудно да се раздели с нея.

Иконата на Дева Мария, която принадлежи всъщност на жена му, и частите от бъдещата двуметрова икона. "Шинел" е най-новата му творба, която е продължение на друга изработка отпреди 12 години. Останалите скулптури са притежание на негови приятели и точно тук се ражда магията.

"Всичко стана вълнообразно, не бях замислил нищо. Изведнъж всички казаха: "Аз ще дам моето! Аз ще дам моето!" Удивих се, че творбите ми са съхранени. Та ние дори стигнахме до идването на шаха! Затова казвам, че изложбата е един общ проект - от Весела, която е основата на цялата ми душа, приятелите, които са част от цялата история. За една седмица нещата просто си кацнаха тук.

Идваха един по един и носеха, носеха

За мен това е приключение, защото имам пръст само в изработването на нещата, но не и в тяхното събиране. И се вълнувам, че ще видя всички творби заедно, защото това може повече да не се случи."

Във всяка една от творбите на автора има скрити послания - от Белия цар в шаха, който носи образа на баща му, до по-малко известните, но важни елементи от Библията в иконата на съпругата му "Весела".

В нея са резбовани кръстове от различни религии, символът на тамплиерите - двамата конници върху един кон и техният щит, еднорогът, който пречистил водата от смъртоносната отрова на змията, и Всевиждащото око, което е част от вярванията още на древните друиди, та чак до наши дни. "Това, че е изобразено върху долара, или че

масоните са си го присвоили само доказва,

че окото е един от най-силните символи - обяснява Мони. - Такъв е и правилният пентаграм, който събира петте елемента на живота." Той поставя петолъчката в основата на опонента на образа на баща му от шаха. Под стола на Черния цар, макар и изобразен като демон, стои правилен пентаграм, защото авторът решава да му даде шанс да се обърне към доброто.

"Определям се като отчайващ оптимист

Позитивен съм дори за душата на Черния цар - споделя Мони. - Даже съм си мислил, че трябва да има молитва, отправена към Луцифер, която да го храни с вселенска, божа енергия и по този начин да избави душата му, да го върне към доброто. Някой трябва да му помогне да се възвърне, оттам идва думата "религия", от старофренски - връщане на удара." Мони не нарича своето дело като работа, защото то е част от съществуването му: "Животът ми изисква опори, а за мен е лесно, аз имам цели три - казва творецът. - Първата са Весела и Георги - това е реалната ми сила. Каквото и да кажа, няма да мога да опиша какво чувствам. Думата за нас е "любов".

Втората опора

са моите приятели

Само чрез тях се чувствам достоен. Думата за нашите отношения е "откровение". И третата е Отец, а думата е "молитва".

Според него за самото резбоване са нужни още време, мир, възможност да приложиш наученото, увереност в собствените си мисли, цели, след това усилие и техниката на ръката.

"Навярно има много начини за получаване на приемлив краен резултат, но за мен винаги е бил един - без компромиси и имитация - казва Мони. - Сега се оглеждам и виждам общата ни работа, в която няма суета и гордост, а добруване и достъпно присъствие, а думата за това е "благодарност".