Във вселената на азиатската кулинария Din Tai Fung доближава статута на религиозна институция. Първият ресторант с това име се появява в Тайван преди 45 години, но след като през 1993 г. “Ню Йорк Таймс” го подрежда в първата десетка в света, поклонническите тълпи принуждават собственика и жена му да разширят бизнеса. Днес вече има повече от 140 кулинарни храма из цяла Азия, САЩ и Австралия, но този в кулата “101” в Тайпе определено може да се нарече Светия престол на динтайфунг религията. Основният специалитет тук е шао лонг бао, което, ако сме истински източноевропейски варвари, бихме сравнили с пелмените. Шеф готвачите в Din Tai Fung обаче са по-близо до неврохирургията, отколкото до кашеварството. Всяко отделно шао лонг бао се изпипва до последната гънка. Плънката варира между свинско, рачешко, зеленчуци и трюфел, както и изненадващо добри комбинации помежду им. Има драматичен дебат по въпроса как е правилно да се консумира тази храна. Откакто Антъни Бурдейн си опарил езика и небцето, цяла армия гурме блогъри убеждава света, че след като се хване с клечките и се топне в соевия сос с малко джинджифил, шаолонгбаото трябва да се бодне, за да изпусне горещия си сос, и тогава да се хапне. Другата школа твърди, че това е светотатство, отвратителен акт, напомнящ манипулация от спешната дерматология. Склонен съм да се съглася, че сосът вътре е най-ценното в тази съвършенна хапка и той не бива да се губи с подобна нелепа пенетрация. Има и десерт. Шао лонг бао с горещ шоколад и приготвен на място кейк с драконово око - плодът на вечно зелено дърво, наречено Лонган, което вирее само на някои места в Югоизточна Азия.

*Коментарът е от фейсбук