Между 12,5 и 15 милиона загиват в революцията и гражданската война. Вождовете на болшевиките в Русия дават строги инструкции за масовите убийства

Октомврийската революция е едно от най-страшните събития в човешката история, удавило Русия в кръв и нечовешка жестокост. Тя дава мощен тласък на небивала вълна от убийства и репресии, продължили с години и коствали живота на милиони. И в крайна сметка вместо от победената във войната и икономически срината огромна държава да изградят рай на земята, както обещават, комунистическите водачи я превръщат в гроб на демокрацията и свободата, като създават най-зловещата тоталитарна система, съществувала някога в историята.

А че резултатите са потресаващи, свидетелства и статистиката.

По съвременни оценки общият брой на жертвите дадени от руския народ по време на събитията от 1917 г. и последвалата гражданска война, е между 12,5 и 15 млн. души. За сравнение загиналите руски войници на всички фронтове през Първата световна война са 500 хиляди.

Дошли уж в името на социалната справедливост и хуманизма, които ще властват в комунистическото общество, с теорията за класовата борба вождовете на революцията

оправдават всякакви престъпления

срещу мирни хора

Цели слоеве от населението, в това число елитът на обществото са обявени за врагове и на практика са поставени извън закона.

Според учението на Карл Маркс единственият начин да се ускорят процесите по налагане на новото комунистическо общество е революционния терор и в съгласие с тази постановка Владимир Улянов – Ленин, като председател на Съвета на народните комисари на РСФСР, бърза да прокламира, че нравствеността и религията са измама, а "морално е всичко, което е полезно за революцията".

Със създадената Извънредна комисия (ЧК) и местни трибунали (тричленки) в емблема на болшевишката власт се превръщат масовите разстрели и концлагерите. А впоследствие, през 1918 г. официално е обявен и

“червен терор”, уж в отговор на “белия”

За някои може да е изненада, но веднага след вземането на властта на 26 октомври 1917 г. болшевиките официално отменят смъртното наказание. Решението е на Втория всеруски конгрес на съветите на работническите и войнишки депутати. Но два дни преди това на 24 октомври Съвета на народните комисари (СНК или Совнарком) издава декрет “За съда”, с който се създават работническо-селски революционни трибунали “за борба с контрареволюцията”.

На 6 декември 1917 г. СНК, разглеждайки въпроса с “възможните антиболшевишки стачки на служителите в цяла Русия” решава да се създаде Извънредна комисия – ЧК, която

“най-енергично и с революционни мерки” да се бори с тях. За поста председател на новия орган е предложен Феликс Дзержински. На другия ден той докладва за правата и задачите на новата комисия, която трябва да следи за печата, “контрареволюционните партии” и саботажа.

Много скоро обаче на всички ще стане ясно какво се крие зад подобни евфемизми.

На 13 юни 1918 г. вече е приет указ за възстановяването на смъртното наказание. Обявеният приживе за “гениален” вожд Ленин непрекъснато настоява за засилване на репресиите, като използва “научни” обосновки от рода на:

“Диктатурата е желязна власт, революционно смела и бърза, безпощадна в справянето както с експлоататорите, така и с хулиганите. А нашето правителство е прекалено меко, повече прилича на желе, отколкото на желязо… Никаква пощада за тези врагове на народа, врагове на социализма, врагове на трудещите се.

Войната е не на живот, а на смърт с богатите

и техните поддръжници, война с тунеядците, мошениците и хулиганите…

Богатите и мошениците са двете страни на една и съща монета, те са двата основни вида паразити, подхранвани от капиталистическата система, това са главните врагове на социализма и тези врагове трябва да бъдат взети под особен надзор от цялото население, с тях трябва

да се разправим безпощадно

дори и при най-малкото нарушение на законите на социалистическото общество. Всяка слабост, всякакви колебания, всякакво сантименталничене в това отношение би било най-голямо престъпление против социализма.”

По този повод на 17 декември в обръщение към кадетите Лев Троцки пък казва: “Трябва да знаете, че не по-късно от месец терорът ще приеме много силни форми по подобие на великите френски революционери.

Нашите врагове ги чака гилотина, а не просто затвор”

Един от първите, които формулират термина "Червен терор", също е Лев Троцки, който го нарича "инструмент, използван срещу обречена на смърт класа, която не иска да умре".

Но истината за случилото се след това далеч надминава революционния патос на създателя на Червената армия и публичните екзекуции с машината за рязане на глави във Франция от края на ХVIIIІІІ век бледнеят в сравнение със садистичната жестокост на червените комисари. А и мащабите са несравними (Революционните трибунали във Франция официално издават 16 594 смъртни присъди, от които 2639 в Париж).

Освен това за разлика от французите, чекистите и червеноармейците не просто убиват, а подлагат жертвите си на нечовешки мъчения и ограбват имота и прехраната им. В последните години руски историци извадиха на показ наистина ужасни факти за репресиите от онази епоха. Оказва се, че според запазените документални свидетелства рязането на крайници и гениталии, одирането на кожата на живо, изнасилванията и дори скалпирането(!) са били обичайна практика в първите години след Октомврийската революция в Русия.

На 31 август 1918 г. вестник "Правда" пише:

"...настъпи часът, когато трябва да унищожим буржоазията, ако не искаме буржоазията да ни унищожи. Нашите градове трябва да бъдат

безмилостно освободени от буржоазно гниене Всички тези господа ще бъдат регистрирани, а тези от тях, които са опасни за революционната класа, ще бъдат унищожени. [...] Химнът на работническата класа отсега нататък ще бъде песен на омраза и отмъщение!"

Благодарение на тези инструкции навсякъде в огромната страна цари омраза, жажда за мъст и саморазправа. Известният руски историк Сергей Мелгунов, пряк свидетел на събитията и автор на "Червеният терор", изброява множество ужасяващи подробности за репресиите. При това ученият, който е лишен от руско гражданство, използва само достоверни документи и снимков материал на самата ЧК. По време на бойните действия в гражданската война някои градове са завзети отново от армията на белите и така истината за размерите и ужаса на терора се появява на бял свят.

"По време на пребиваването на болшевиките в Харков - пише Мелгунов -

цареше такъв терор, че мнозина

загубиха ума си

вследствие на преживените кошмари. С особена жестокост се отличаваше комисарят Саенко, за щастие заменен по-късно от доброволци. Разстрелваха безпощадно, като не изключваха жените и децата. На две улици и в избите на някои от къщите бяха изкопани коридори. В края им нареждаха хората, които трябваше да разстрелят и когато падаха, ги засипваха със земя. На следващия ден отново застрелваха други на същото място и поръсваха малко пръст и така нататък до върха. После тръгна следващият ред от същия коридор... В един от тези коридори бяха погребани поне 2000 души. Някои жени бяха застреляни само защото не приемаха ухажването на комисарите. В мазетата хората бяха разпъвани на винтове забити в пода. Кожата на много жени беше одрана и висеше по ръцете и краката им подобно на ръкавици и чорапи, както и цялата кожа отпред... В началото разстрелваха по 50-60 души на ден, но после цифрата се покачи значително. А Саенко лично обикаляше

между труповете и доубиваше с нож

тези, които даваха някакви признаци на живот."

В Херсон чекистите повикали специално и китайски "експерти" по дисекция на живи хора, които измъчвали с дране на кожата и забиване на игли под ноктите.

Подобна е картината и в Киев. Тамошната ЧК под ръководството на комисаря Сорокин разработва система за разстрели. Убити са стотици обществени деятели, обвинени в най-фантастични заговори против съветската власт. Навсякъде в Украйна болшевиките се занимават с грабежи и насилие.

В сутерен в Одеса например, освен трупове със следи от мъчения, от английски моряци са намерени и много инструменти за изтезания. Сред тях са и специални устройства с вериги, предназначени за разтягане на крайници. На други места пък се натъкват на специални метални гребени и ножове за одиране на жертвите, както и на трупове на деца с отрязани крайници.

В едно село в околностите на град Николаев например болшевиките, като не намерили мъже, решили да отмъстят на жените и децата. Съблекли ги голи и ги подкарали към една пиянска тълпа от техни хора за всевъзможни издевателства.

Особено жестоки са преследванията срещу духовенството По оценки на историците от 1918 г. до края на 30-те години на ХХ век са убити или умрели в местата за лишаване от свобода над 42 000 свещенослужители. А по данни на Богословския институт "Св. Тихон", който е водил статистика, 3000 от тях са разстреляни през 1918 г.

При това някои от убийствата се извършвали публично с умишлени унижения. Така например възрастният свещеник Золотовски бил предварително преоблечен в женски дрехи и след това обесен. На 8 ноември 1917 г. Йоан Кочуров, протойерей в Царско село, след като бил подложен на продължителен побой, е убит с влачене по железопътните релси. Направо садистична е разправата с висшия клир на църквата.

През 1918 г. трима православни йереи в град Херсон били разпънати на кръст. През декември същата година епископ Теофан Соликамски бил публично екзекутиран, като го потапяли провесен само за косата в дупка с вода, докато замръзне. В Самара бившият епископ Исидор Михайловски бил направо набит на кол.

Пермският епископ Андроник пък бил заровен жив, а според преданията епископ Йоаким Нижгородски бил обесен публично надолу с главата в севастополския събор. Епископ Амвросий Серапулски бил наказан с връзване за опашката на коне, а във Воронеж през 1919 г. са убити накуп 160 свещеници во главе с местния архиепископ Тихон, когото обесили на Царските врата в църквата на Митрофановския манастир. В началото на януари 1919 г. е зверски умъртвен и Платон, епископ Ревелски.

Колко са официално издадените смъртни присъди от тричленките в СССр, четете в хартиеното издание.