Д-р Матю Уокър изследвал мозъчните вълни на хора с деменция и все не можел да открие някаква закономерност. Това го отчайвало, докато не прочел научна статия, описваща кои мозъчни центрове се засягат от деменцията. Сред тях се оказва и центърът на съня. Така д-р Уокър осъзнал грешката си - трябвало е да мери мозъчните вълни на пациентите си в спящо, а не в будно състояние.

Това прозрение променя всичко и д-р Уокър е обсебен от феномена сън. Мести се в САЩ и създава лаборатория за изследване на съня към Харвардския университет. Плод на 20-годишните му изследвания е излязлата наскоро книга “Защо спим?”.

“Не се знае отговорът на най-простия въпрос: Защо спим? Това е най-голямата мистерия и аз не съм първият, който се опитва да я разбули”, казва ученият в интервю за британския печат.

А дали прилага знанията си за съня в своята спалня? “Да, имам желязно правило да спя по 8 часа. Лягам и ставам по едно и също време и съветвам всички да правят така, каквото и да става. Защото съм наясно с последиците. Ако съм спал само 4-5 часа, имунните ми клетки спадат със 70%. А те са убийци на раковите клетки, каквито моят организъм произвежда всеки ден. Безсънието е свързано с рака на дебелото черво, на гърдата и на простатата. Затова СЗО обяви работата на нощни смени за канцерогенен фактор”, казва д-р Уокър.

Безсънието е болест, сънят е здраве. Колкото по-малко спиш, толкова по-кратко живееш. Доказват го над 20 големи епидемиологични изследвания. За хора над 45-годишна възраст, които спят по-малко от 6 часа, рискът от инфаркт е с 200% по-голям от риска за хора, които спят по 7-8 часа.

Недоспиването вдига

кръвното налягане,

кръвната захар и телесното тегло. Причината е, че спада нивото на хормона за ситост лептин, а се вдига нивото на хормона за глад грелин. То вика и болестта на Алцхаймер, при която има натрупване на токсичен амилоиден белтък в мозъка. Той се изчиства във фазата на дълбокия сън, но при безсъние остава. При алцхаймер амилоидният белтък се трупа тъкмо в мозъчния център, отговарящ за дълбокия сън, като убива клетките в него. Д-р Уокър отбелязва, че неслучайно Маргарет Тачър и Роналд Рейгън са жертви на алцхаймер. Приживе и двамата се хвалеха от колко малко сън имат нужда.

Мит е, че на стари години човек се нуждае от по-малко сън, добавя д-р Уокър. Освен че го пази от деменция, спането снабдява човека със спомени и повишава капацитета му да трупа информация.

В книгата има и голяма секция за сънищата, които обаче д-р Уокър не тълкува за разлика от д-р Фройд. Според него сънищата са балсам за въображението. “Ние спим, за да помним, но ние спим и за да забравяме. Фазата на дълбокия сън е терапевтична. В нея човек изхвърля емоционалния заряд на преживяното през деня. Сънят влияе и на настроението. При лишаване от него активността в амигдала се повишава с 60%. А тя е центърът, който управлява гнева и яростта.”

Човек спи на периоди от по 90 минути и в края на всеки от тях е фазата на дълбокия сън. Сънят е два вида. Първият е без бързо движение на очите, последван от фаза на бързо движение на очите под затворените клепачи.

“В първата фаза мозъчните вълни са смайващо синхронизирани като в музикален ритъм - казва д-р Уокър. - Мозъкът излъчва като бавна мантра. В тази фаза се преработва огромно количество данни. За да произведат тези мозъчни вълни, стотици хиляди клетки пеят заедно, после замлъкват, пеят отново и т.н. А фазата на бързо движение на очите се нарича парадоксален сън, защото мозъчната дейност е като в будно състояние - изключително активна.”

Конкретни съвети на д-р Уокър четете в хартиеното издание на в. "Здраве без лекарства"