- Бъдете тревожно свободни, а не спокойно управлявани, заръча тя на своите ученици преди дни

- Стотици звънят в училището да питат за поклонението

Ученици и учители на една от най-елитните пловдивски езикови гимназии - "Иван Вазов", потънаха в скръб, след като научиха, че тази нощ си отиде директорката Мариана Димитрова. Години наред тя се бореше с коварно заболяване и нито за миг не изостави училището, което пое преди 24 г. и го превърна в най-желаното. Последното й разтърсващо слово беше на 15 септември. Прочете го от нейно име млада учителка.

"Бъдете свободни! Свободата е заразителна. Бъдете тревожно свободни, а не спокойно управлявани. Не вярвайте на тези, които ви кажат, че асансьорите не работят, защото пет века сме били под турско робство. Това не е така - не работят заради самите нас. Не бъдете черногледи, макар че черногледството е на мода, а вярата в самите нас минава за отживелица. Не обръщайте внимание на удобните етикети, които искат да ви натрапят отстрани. Мислете сами!", обърна се към учениците легендарната директорка.

"Надявам се болестта да е преминала. Гледам да не мисля толкова за моите здравословни проблеми,а за работата и развитието на училището", каза преди година тя пред "24 часа".

Преди 24 г. Димитрова оглавява Руската гимназия в Пловдив. Тогава училището е непривлекателно. Тя се захваща здраво и разкрива букет от чужди езици с най-добрите преподаватели. В момента ЕГ "Иван Вазов" е единственото училище в Пловдив, където се преподават на най-високо ниво английски, немски, испански, френски, италиански, руски. Над 1200 ученици се обучават. Всички те скърбят за своята всеотдайна директорка Мариана Димитрова.

"Сега ще бди над всички нас отгоре", каза разплакана преподавателка. Заместничката й Вихра Ерамян не може са скрие сълзите си. "Много се бореше да надвие болестта, но ракът я победи", добави тя.

Все още не е уточнено кога ще е поклонението. Голямата дъщеря на Димитрова живее и работи в чужбина. Трябва да си дойде и тогава ще е ясна датата, обясни Ерамян.

Бивши и настоящи ученици са покрусени от смъртта на директорката. Един през друг звънят родители да питат за погребението. В последното си интервю пред "24 часа" Димитрова каза: "Не мога да си дам сметка дали съм жертва на професията, или на обстоятелствата, защото съвременната медицина не може да открие причината на това коварно заболяване. Имам да свърша още малко работа с моето здраве и заминавам на прегледи, за да мога да продължа учебната година", каза тя.

Димитрова беше два мандата общински съветник и председател на комисията по образование. Преди да я застигне болестта, тя алармира, че много учители гаснат пред черната дъска.

"Сега си давам сметка колко лошо съм живяла и колко нерви съм влагала", призна тя. Не щадеше здравето си. " Не зная дали с цена може да се опише целият труд и лишенията, на които съм подложила семейството си. В крайна сметка гимназията е това, което е, не само благодарение на мен, но и на моите учители, с които заедно тласкаме училището напред. Всичко е постигнато с много труд, обич, но и с твърда ръка. Моят девиз е "Обич и взискателност", каза тя.

Застава начело на гимназията през 1993 г., когато е 32-годишна. Тогава училището е непопулярно, няма желаещи да учат руски език. "Дадох си сметка, че пазарът се отваря към Западна Европа и трябва по най-бързия начин да реформирам гимназията. Заедно с колектива проявихме далновидност и заложихме на пет западни езика плюс руски. Това се оказа печелившо. С такава подготовка учениците ни нямат конкуренция", описа Димитрова.

Едно от разковничетата й е, че запазва опитните преподаватели по общообразователните предмети. Димитрова не брои часовете, прекарани в училището. "Изобщо не съм обръщала внимание. Дори когато съм вкъщи, не спя, а мисля какво трябва да направя следващия месец, следващата година. Винаги съм работила шест месеца напред", разказа тя.

Ръководеше 110 преподаватели и 1200 ученици. Тя налагаше реда. Искаше всичко да е спретнато и подредено, а на децата да е приятно. "Не можем да говорим, че в българското образование нищо не се случва. Ние доказваме, че може да се поддържа високо европейско ниво на подготовка", категорична е Димитрова.

Дори до последните си дни тя неизменно мислеше за училището, казват преподавателите. "Никога не съм предполагала, че толкова хора държат на мен. Непрекъснато ми се обаждат непознати: "Моето дете завърши при вас, сега е еди какъв си. Много ви благодарим! Бог ще ви върне добрините". Това ми дава сили да продължа. Лечението е тежко, но всеки ми казва, че трябва да се преборя. И затова съветвам хората: "Трябва да намерим смисъл, за който да живеем. Аз съм намерила най-хубавото нещо, за което се струва да се боря - освен за моите две деца и за още 1200. Те са най-прекрасното нещо в живота ми", завърши Димитрова интервюто си преди 2 г.