На Теодора, която загина, преследвайки мечтите си
Една смърт,
която крие
смисъл за нас,
живите
КАЗВАТ, че смъртта ни прави равни - богатия и бедния, смелия и страхливия, умния и глупака.
Казват, че смъртта никога не е красива, че често е нелепа, несправедлива, ужасяваща, а понякога и банална, и че винаги е и трагична. Особено за близките.
Смъртта има още едно странно качество. Тя е интересна. Често си спомняме за някого, едва когато си отиде, за да го забравим след ден.
Никога не бях чувал за българката, загинала в дълбокото синьо море край Халкидики Теодора Балабанова. Не съм гмуркач. Научих за Теодора заради нейната смърт. За първи път видях нейните снимки. И видях един щастлив човек. Спортна натура. Боен характер. С искрящи очи.
Човек, работил това, което е обичал и бленувал - подчиняването на морската бездна. Човек, достигнал до предела на възможното. Човек от световния елит на тези специални хора - дълбоководните гмуркачи.
Кое ли ги кара да се пускат към бездната на безкрайната синева? Да отиват там, където другите не могат. Там, където тялото отказва. Там, където границата между живота и смъртта се размива. Сигурно това, което е карало алпиниста Джордж Мелъри да преследва фанатично мечтата си да покори Еверест. Когато кореспондент на “Ню Йорк таймс” го попитал защо го прави с такава упоритост, той отговорил с великите и простички думи, които се превръщат в кредо на всички необикновени хора мечтатели: “Защото го има.”
И Теодора като Джордж Мелъри загина, преследвайки мечтите си. Защото ги има. Не вярвам, че една смърт може да бъде сладка, но вярвам, че може да придаде смисъл на цял един човешки живот. Смисъл за нас, живите. В мигове като този ми се ще да е прав Карл Юнг, когато е написал: “Това, което се случва след смъртта, е тъй неизразимо великолепно, че нашето въображение и чувства не успяват да си съставят дори приблизителна представа за него… Разтварянето на нашата ограничена във времето форма във вечността не води до загуба на смисъла.”
Ще ми се да е вярно заради хората на дръзките мечти като Джордж Милъри, Христо Проданов и Теодора Балабанова. Българката, загинала, преследвайки безкрайната синева.
Коментарът е от "24 часа"
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Художникът бедняк
Бил съм на около десет години, когато за пръв път видях автопортрета му. Стоях пред него около час като вцепенен. Никога няма да забравя високото чело на художника, тъжните му очи, къдравите коси
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Време да си кажем - ние сме един лабораторен експеримент на ченгета
От вчера вече и Пееф заплаши с "немирен" протест. Преди няколко дни активисти на Възраждане, ВМРО и обикновени плоскоземци и мангъроиди се опитаха да превземат Народния театър