Когато Гърция стигна дъното на дълговата криза, гневът на гърците бе насочен най-вече към Германия. И с основание. Те знаеха, че са допринесли за икономическото възраждане на ФРГ след войната, тъй като заедно с други страни са отписали дълговете й на специално свиканата конференция в Лондон през 1953 г. През 2015 г. обаче Германия не пожела да си спомни за това.

Вече три поколения германци се гордеят със стремителния стопански ръст на ФРГ след Втората световна война, който бе наречен “немското чудо”. То най-често се илюстрира с факта, че за 10 г. (1953-1963) промишленото производство на Западна Германия се удвоява.

На немците още от училище им се внушава, че германският народ е невероятно трудолюбив и че благодарение на това трудолюбие (и на американските пари по плана “Маршал”) той е сътворил немското чудо. Всъщност обаче това чудо се финансира не само от американците, но и от други народи, сред които е и гръцкият.

През 1953 г. дълговете на Германия възлизат на 25% от нейния БВП. В сравнение с дълга на Гърция в разгара на гръцката криза (175% от БВП или 250 милиарда евро) това, разбира се, е малко. Но от друга страна, трябва да се има предвид, че след войната световната икономика е застрашена от хиперинфлация, подобна на онази от 30-те г. В онези условия дори толкова малък процент дълг спрямо БВП прави непосилни всички опити на правителството на ФРГ да привлича инвестиции, нужни за възстановяване на икономиката.

Тогава Германия има дългове към 70 държави, като най-големи са те към почти всички страни от Европа, включително и към Гърция.

Дългът на ФРГ е структуриран на две почти равни части Едната е репарации на стойност 16 милиарда марки по Версайския договор, дължими на правителствата и банките на САЩ, Великобритания и Франция още от 30-те години на ХХ в., които обаче Германия не е платила. След войната ФРГ решава да ги изплати, за да възстанови своята делова репутация. Още толкова са кредитите, взети от САЩ и други страни за възстановяване на разрушенията от войната.

Преговорите за преструктуриране на немския дълг се водят още от лятото на 1952 г. но са много трудни и на моменти е можело да прекъснат. На 27 февруари 1953 г. в Лондон пристигат десетки президенти и премиери. Начело на германската делегация е банкерът Херман Йозеф Абс. СССР, Полша, България и другите социалистически страни не са поканени.

Форумът продължава до 8 август. Целта му е икономиката на Западна Германия да се възстанови, тъй като немските стоки винаги са се радвали на голямо търсене в чужбина.

Влияе и страхът от СССР, който вече контролира източната част на Германия и се точи и за западната. А и геополитическата ситуация е променена. САЩ създават НАТО през 1949 г. и ФРГ влиза в него. През 1955 г. пък СССР отвръща с Варшавския дговор, в който влиза Източна Германия.

Конференцията е особено щедра към ФРГ. 50% от дълговете й се отписват, т.е. опростени са. При това се отписват дългове не само към държави, но и към частни кредитори.

Изплащането на останалата част от дълга се обвързва със състоянието на икономиката на ФРГ и се разтяга за период от 30 години. Решено е също ФРГ да започне да се разплаща чак когато достигне положително салдо в търговския си баланс.

Сложен е и таван на плащанията - не повече от 3% от износа. Има и бонус - изплащането на част от дълга се пренася в периода след обединението на двете Германии, т.е. в неопределеното бъдеще.

Последната вноска по тази част от дълга в размер на 69,9 млн. евро Германия направи на 3 октомври 2010 г. - навръх 20-ата година от обединението.

Конференцията косвено поставя основата на могъщия немски износ, тъй като Германия е можела да си изплаща дълговете само с постъпленията от външната търговия. Така в интерес на кредиторите й е да се продават колкото се може повече немски стоки.

Повечето историци и икономисти в света са на мнение, че именно лондонското опрощаване на 50% от немския дълг е решаващо за възстановяването на немската икономика и за последвалото икономическо чудо.

Щом пое властта в Гърция, премиерът Алексис Ципрас отправи предложение към Европейския съюз. То показваше добро познаване на историята и най-вече на случилото се в Ловдон през 1953 г.

Ципрас поиска 50% от гръцкия дълг да бъдат отписани, а плащанията по останалата част да се обвържат със състоянието на гръцката икономика.

Под диктата на Германия предложението бе отхвърлено от всички членове на ЕС. В Берлин или бяха забравили, или си даваха вид, че са забравили как 62 години по-рано са били в същата ситуация и Гърция тогава им е подала ръка.