Може би щеше да има румелийска етническа група и “език”.

Иван Вазов - патриарх на румелийската литература, България щеше да купува гориво от “чуждия” Бургас.

Животът щеше да е по-различен за много от нас, ако го нямаше Съединението на 6 септември 1885 г. - и за тези, които днес живеят в някогашните предели на Княжество България, и за тези, които са в пределите на бившата Източна Румелия.

Прословутата ни магистрала "Тракия" нямаше да я има. Това е много вероятно, ако съдим по темповете, с които се изграждат скоростните пътни връзки между нашата страна и Сърбия, Гърция и Турция. Но пък като гледаме как действат съседите, може би между Пловдив и Бургас, както и между Свиленград и Пловдив щяха да са построени бързи пътища.

Лятната почивка със сигурност нямаше да изглежда така, както сме свикнали. Румелийците щяха да ходят на море само на юг от Обзор. Става въпрос за Слънчев бряг, Несебър, Бургас, Созопол, Царево, посещаваните от много хора къмпинги Градина, Оазис, Корал. Жителите на княжеството пък щяха да се наслаждават само на северните места за крайбрежна почивка - Варна, Албена, Златните пясъци, Балчик. Подбалканската жп линия към Черно море също нямаше да съществува, защото с изключение на София всички градове по трасето - Копривщица, Карлово, Калофер, Сливен, Карнобат, попадат на територията на Източна Румелия според разделението от 1878 г.

Зимните ни курорти щяха да са разпокъсани на три. Самоков попада почти на границата между двете държави, но в княжество България. Боровец може би вместо да е любим курорт за ски ваканция, щеше да е непристъпен, понеже би бил военно поделение. Вместо спускания през зимата около Ястребец сигурно щяха да патрулират граничари.

Подобно на Боровец в гранична зона между румелийците и княжеството би се озовал и курортът Пампорово. И може би също през зимата нямаше да караме ски там.

Третият голям снежен курорт - Банско, не попада в нито една от двете български държави, формирани след Берлинския договор. "Ако я нямаше Балканската война, значителна част от Пиринския край - Благоевград, Банско, Сандански, щяха да са в Турция", коментира проф. Андрей Пантев.

Тогава вероятно развитието на курортния град въобще нямаше да е като ски център, какъвто го познаваме.

Ако разделението на страната ни беше останало, както го решава Берлинският договор, сигурно е, че българският национален въпрос щеше да е доста по-сложен. Не е изключено в границите на някогашната Източна Румелия да би имало натиск хората да се смятат за друга народност, за да се различават.

"Можеше да се е обособил народ от румелиоти като етническа група, които да говорят диалектен вариант на българския - румелийски, подобно на македонците в днешна Македония", предположи проф. Пантев. Сигурно е, че езикът в двете територии щеше да се различава, понеже би се приела различна книжовна норма. Съединението се случва много лесно, защото благодарение на руската армия в Източна Румелия няма турски войски. Докато в Македония има разположени османски гарнизони и затова териториите там не се включват към България.

"Берлинският договор дава особен статут на Източна Румелия подобно на Крит, Кипър, Сирия, Ливан и Египет. Едва ли днес тя би се числила към турската територия, ако го нямаше Съединението. Но щеше да е вторият случай на българска дезинтеграция след Македония", допълни проф. Пантев.

Какъв точно щеше да е статутът на Източна Румелия сега до голяма степен зависи от това в какъв съюз щеше да влезе през Първата световна война. Ако Пловдив се е присъединил към Германия, великите сили биха го третирали по същия начин, по който се отнасят и към Княжество България - да изплаща репарации, да подари добитък и каменни въглища на съседните си страни.

Границата между двете държави според Берлинския договор минава през Балкана, дал името на целия полуостров.

Според документа България се разпростира на 64 хиляди квадратни километра, а държавата васал на Турция - почти двойно по-малко - на близо 33 хиляди квадратни километра. В по-голямата територия живеят 2 милиона души, а извън пределите й остават по-голяма част от сънародниците ни - 2,5 милиона.

И двете държави щяха да са ощетени откъм високи върхове. Границите попадат около стръмни планински склонове. Покривът на Балканите - Мусала, би бил заграден и да попада в ничията земя. Изкачването му щеше да бъде затруднено, щеше да изисква специално разрешение. И тогава нямаше да съществува казусът да се преименува ли на Свети Иван Рилски, както предлага управителят на София-област Илиян Тодоров от "Атака".

"Не би трябвало да говорим по този въпрос. Вижте и в други страни - имената на половината от испанските градове са дадени от арабите, вкл. Мадрид. Да не говорим за Фатима в Португалия, което е поклонническо място. Смяната на името едва ли би увеличило или намалило нашето национално самочувствие", заяви проф. Андрей Пантев пред "168 часа".

Интересното е, че най-високият връх на Стара планина - Ботев, също се намира на границата между двете Българии според Берлинския договор. Що се отнася до връх Вихрен, той пък попада в територията на бившата Османска империя. Само за Черни връх е ясно, че си е в границите на княжеството.

Големият митнически пункт между България и Румелия сигурно щеше да е някъде около Вакарел. По силата на Берлинския договор под турска власт е останал Свиленград, някога Мустафа паша. Така че прочутата митница на ГКПП “Капитан Андреево” би останала в територията на съседите. Кое населено място от страна на Румелия щеше да е Меката на контрабандата, само може да се гадае. Дали известният със сочните си дини Любимец, или Харманли, където бивша казарма се използва в момента като Център за временно настаняване на бежанци?

Интересно е каква би била икономиката на двете страни. На пръв поглед АЕЦ "Козлодуй" би работил за княжеството, а ТЕЦ и Мини "Марица - изток" - за Източна Румелия. България щеше да получава гориво или чрез пристанище Варна и тогава може би там щеше да има рафинерия, или да го купува от източнорумелийския Бургас. Производството на тютюн е съсредоточено главно в южните части на страната, така че княжеството щеше да внася цигари, вместо да ги произвежда. Същото се отнася и до селското стопанство - тракийската низина е богата на всякакви култури, докато Добруджа, която влиза в пределите на България, има главно зърно.

Големите имена в културата щяха да се разделят. Ако Съединението не се беше случило, Иван Вазов може би щеше да се нарича патриарх на румелийската литература, защото е роден в Сопот, който остава под Балкана и извън княжеството. Твърде е възможно споровете чий е Вазов да се бяха разгорели до същия висок градус на напрежение както между Скопие и София чий е цар Самуил. "Под игото" щеше да се изучава в училищата и от двете страни на границата.

Но без никакво съмнение бай Ганьо и неговото "булгар, булгар" си остават завинаги български. Алеко Константинов е родом от Свищов и неговият герой не би претърпял народностни метаморфози. Бой за принадлежността на Алековия герой нямаше да има.

Класиците на разкази за българското село - Елин Пелин и Йордан Йовков, щяха да творят и да бъдат изучавани от двете страни на границата.