Начало на небивали репресии

Каквото и да е писано от пропагандата, за мнозинството от обикновените хора у нас датата 9 септември 1944 г. е свързана с репресии, страх, гроб на демокрация и свободен живот.

В следващите 3-4 месеца са извършени и най-големите престъпления от страна на комунистите. Във всички села и градове училища, затвори и казарми били препълнени с арестувани хора, към които били отправени абсурдни обвинения от типа на: "отговорен за катастрофата", "отявлен фашист", "народен враг", "капиталист" и така нататък. След като били извършени тези масови арести, в продължение на много дни арестуваните

били подложени на нечовешки мъчения, бой, душене, пускане на ток и други. След това дошла кодирана заповед от столицата, която гласяла: “Докарайте арестуваните в София!”— Това била паролата на комунистите всички арестувани да бъдат избити и разстреляни без съд и присъда.

Ето какво пише в своите “Спомени” за този период царица Йоана Савойска:

“...Започнаха веднага арестите. Бяха освободени от затворите политически затворници, но също и обикновени престъпници, които бяха рекрутирани в Народната милиция, заела мястото на полицията. Бяха задържани незабавно всички министри от правителствата, следвали едно след друго по време на войната, включително и тези, които бяха обявили война на Германия; всички журналисти от всички партии; много от офицерите, с изключение на членовете на Отечествения фронт. Полицията бе унищожена за кратко време, нападнати бяха магазините и складовете; започнаха нощните извеждания от къщите. Никой не знаеше дали на следващия ден ще бъде жив

и в дома си, както е правилото на всяка “народна демокрация”.

За да поддържат постоянна атмосфера на ужас, руснаците бяха разположили батареи от оръдия в парковете на столицата, които на различни интервали даваха халосни изстрели. В продължение на три дни

не получих известие от Кирил и регентите,

които бяха задържани под арест в същия Царски дворец, от където малко след това изчезнаха. Техните следи се губят чак до процеса пред Народния съд. Аз не успях да установя никакъв контакт с тях. Вероятно са били отведени в Русия, за да бъдат “обработени” за това, което би трябвало да отговарят на народните съдии, които щяха – все едно – да ги осъдят на смърт.

“Кървавата баня” се развиваше в грандиозни мащаби в цяла България. Официалната цифра, съобщена от правителствените власти няколко години по-късно, бе 138 000 души за една страна от седем милиона жители. Но действителните цифри са по-високи.

След като затвориха границите, започна “масовата чистка”.

Какво се случва в Бургас при десанта на съветските гладни войници, четете в хартиеното издание.